О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1331
София, 03.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 17 ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1337/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от П. Г. и В. Г. срещу решение от 18.06.2009 г. по гр. д. № 146/2009 г. на Търговишки окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 313/2006 г. на районен съд Омуртаг, за отхвърляне на предявен срещу Ж. Н. осъдителен иск за сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за ползване на собствен на ищците недвижим имот съставляващ 19 кв. м. от УПИ * в кв. 87 по плана на гр. Т. без основание за времето от 22.06.2001 г. до 22.06. 2006 г. Поддържа се довод за необоснованост на извода, че искът е неоснователен. релевира се довод и за неправилно приложение на материалния закон – касационни основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Относно предпоставката за допускане до касационно обжалване на въззивното решение е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, което се обосновава с твърдението, че въпросът за правата на собственика на постройка върху терена, върху който тя е изградена, е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна, като поддържа че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
Върховният касационен съд извърши проверка на нвъззивното решение съобразно релевираното основание за допускане до касационно обжалване и намира, че не е налице такова.
За да отхвърли иска съдът е приел за установено, че касаторите са собственици на ? ид. ч. от УПИ П-1338 в кв. 87 по плана на гр. О. и втория жилищен етаж на построената в имота сграда на основание договор за покупко-продажба сключен с праводател М. Х. и съпругата му З. Й. през 1994 г. С влязло в сила решение от 20.05.2004 г. постановено по гр. д. № 1/2004 г. Омуртагски районен съд е отхвърлил предявен от касаторите срещу Ж. Н. ревандикационен иск за гараж построен в същия имот като неоснователен. Приел е, че ищците не се легитимират като собственици на гаража по приращение, тъй като той е построен от ответника със знанието и съгласието на праводателя на касаторите М. Х. заявено в писмена декларация през 1980 г. и след построяването му същата година е установил владение върху него и е придобил вещни права върху гаража на оригинерно основание- давностно владение.
Въз основа на това е приел, че собственикът на постройката е носител и на правото на строеж за нея, което включва и правото да използва терена, върху който тя е построена, поради което осъществяването на фактическа власт върху терена е на правно основание.
Разрешеният от съда материалноправен въпрос е за обема на вещните права, придобити на основание давностно владение върху построена в чужд имот сграда. При правилно прилагане на материалния закон съдът е приел, че придобитото от ответника правото на собственост върху сградата и правото на строеж за нея на основание давностно владение включва и правото да ползва терена, върху който тя е построена и прилежащия такъв. Касаторите не се легитимират като собственици на ограниченото вещно право на ползване на този терен, тъй като друг е придобил тези права.
Въпросът е разрешен в съответствие с постоянната практика на съда, поради което не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на решението на въззивния съд.
Поставеният в касационната жалба въпрос за приложението на института на приращението, уреден с нормата на чл. 92 ЗС не е предмет на делото. Този въпрос е разрешен с влязло в сила решение, постановено по предявения от касаторите ревандикационен иск и не може да бъде пререшаван, поради формиралата се сила на пресъдено нещо по него.
Не е налице и предпоставката по чл. 280, ал. 3 ГПК. Разрешеният от съда с въззивното решение въпрос е за това дали в полза на суперфициарния собственик възниква право да ползва терена, върху който е построена сградата и прилежащия такъв, необходим за обслужването му. Този въпрос не създава трудности при разрешаването му. Нормата на чл. 64 ЗС е ясна, не се нуждае от тълкуване и по нея има създадена трайна и задължителна практика на ВКС и на ВС на РБ. Разрешеният от съда въпрос не е от значение за точното прилагане на закона. Фактите и породените от тях права не са нови или специфични, поради което решеният от съда материалноправен въпрос не е от значение за развитие на правото. Не е налице и промяна на уредените с нормата обществени правоотношения, което да обуславят прилагането й по начин, различен от досегашния.
От извършената проверка на въззивното решение съобразно основанията по чл. 280, ал.1, т. т. 1 и 3 ГПК, на които се позовават касаторите, не се установи да е налице някое от тях за да се допусне касационна проверка на въззивното решение, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
Р Е Ш И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.06.2009 г. по гр. д. № 146/2009 г. на Търговишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.