О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1331
София, 12.12.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на пети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №914 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Рудник „Т. -1”, [населено място], клон на „Мини М. [фирма], [населено място], срещу решение от 15.02.2011г., постановено по гр.д.№602/2010г. на Старозагорски окръжен съд, с която е потвърдено решение от 20.10.2010г. по гр.д.№336/2010г. на Радневски районен съд за уважаване на предявените от Ж. Ж. Б. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2/неправилно се сочи т.1/ и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Ж. Ж. Б. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение съд за уважаване на предявените от Ж. Ж. Б. срещу Рудник „Т. -1”, клон на „Мини М. [фирма], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Въззивният съд е приел дисциплинарното уволнение за незаконосъобразно поради нарушение на разпоредбите на чл.193, ал.1 от КТ и чл.333, ал. 1, т.3 от КТ.
Касаторът представя съдебни решения по приложението на чл.193, ал.1 от КТ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят не е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
Възпроизведени са доводи от касационната жалба, които не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 от ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото, на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 300лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.02.2011г., постановено по гр.д.№602/2010г. на Старозагорски окръжен съд.
ОСЪЖДА Рудник „Т. -1”, [населено място], клон на „Мини М. [фирма], [населено място], да заплати на Ж. Ж. Б. сумата 300лв. – разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: