О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1332
гр.София, 20.10. 2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври, две хиляди и единадесета в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 590 описа на ВКС за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 25.11.2010г. по гр.д.№7210 / 2010г., с което Софийски ГС е отхвърлил предявените от Т. П. С. искове срещу Медицински институт към МВР с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – Т. П. С. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, които са от значение за правото и точното приложение на закона.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил предявените от Т. П. С. искове срещу Медицински институт към МВР с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Установено е по делото, че е съществувалото между страните трудово правоотношение е било прекратено със заповед № 1579/04.09.2009 г., считано от датата на връчването й – 30.09.2009 г., като при уволнението не е бил извършван подбор. Установено е също така, че с ЕР № 2646-160/10.10.2006 г. на ТЕЛК са определени 80% работоспособност на ищеца, за срок от три години (до 10.10.2009 г.) с водеща диагноза “хронична исхемична болест на сърцето”. Събрани са доказателства по делото, че е извършено съкращаване на щата и, в частност, за съкращаване на заеманата от ищеца длъжност “технически ръководител” на перален комплекс. Представени са доказателства за изпълнението на задължението на работодателя за събиране на предварителна информация за наличието на обстоятелства по чл. 333 от КТ по отношение на лицата, които предстои да бъдат засегнати от съкращаването на щата, включително С., както и за изискване на мнение от ТЕЛК и иницииране на процедура по предварително разрешение за уволнение от инспекцията по труда, с който се дава предварително разрешение по чл. 333, ал. 1, т. 1 от КТ за прекратяване на трудовия договор със жалбоподателя на длъжност “технически ръководител” на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. От прието по делото заключение на съдебно счетоводна изспертиза съдът е направил извод, че изпълняваната от ищеца работа понастоящем не се извършва от друго лице и трудовите му функции не са разпределени между други лица. Съдът е приел, че в случая работодателят законосъобразно е взел мнение на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 от КТ и предварително разрешение от Инспекцията по труда за уволнението на Сприров, при което изискванията на чл. 333, ал. 1 и 2 от КТ са спазени и няма основание за отмяна на уволнението на основание чл. 344, ал. 3 от КТ. Изложил е съображения, за това, че когато се извършва уволнение поради съкращаване на щата и то се отнася до единствената по естеството си трудова функция (щатна бройка), работодателят няма задължение за подбор, респ. неизвършването на такъв не опорочава уволнението. Прието е също така, че приложимото право след 31.03.2001 г. не задължава работодателя да уволнява преди всички други работещите пенсионери и работниците и служителите, които са придобили право на пълна пенсия за изслужено време и старост и дори и да е имало имало работещи пенсионери в Медицинския институт към МВР към момента на уволнението на ищеца, работодателят не е задължен да прекрати първо техните трудови правоотношения вместо това на жалбоподателя. С оглед та всички изложени съображения съдът е приел, че предявените искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ са неоснователни.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, за да обоснове допустимост на касационното обжалване, жалбоподателят поддържа, че в обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос за възможността съдът да провери законосъобразността на даденото разрешение от инспекцията по труда в случаите на чл.333, ал.1, т.2 КТ, който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1 ,т.3 ГПК, тъй като даденото разрешение на поставения за разглеждане въпрос съответствува на практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение по гр.д.№1834/2009г. ІV-то г.о. на ВКС, където е прието, че за получаването на разрешение по чл.333 ал.1 КТ се следва определена процедура – писмено мотивирано искане от работодателя до съответната инспекция по труда или съответния синдикален орган,п редхождащо уволнението, въз основа на което компетентният орган прави свое проучване и обсъждане по искането, с което е сезиран и отговаря писмено на работодателя. Неговият отговор трябва да бъде изричен и да съдържа според обстоятелствата разрешение /съгласие/за извършване на уволнението или отказ за всеки отделен случай. Отговорът на компетентния орган под формата на разрешение/съгласие/или отказ е окончателен и не се изисква да бъде мотивиран. Той не подлежи на по-нататъшно обжалване пред по-горестоящия орган или пред друг държавен орган – съдебен или административен. Тази практика е постоянна и не се налага нейното изменени поради това, че е неправилна или са се изменили обществените отношения, регулирани от разпоредбата на чл.333, ал.1 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т. 3ГПК на решение от решение от 25.11.2010г. по гр.д.№7210 / 2010г., на Софийски ГС, по жалба на Т. П. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: