1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1332
гр.София, 22.11.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря……………….и в присъствието на прокурора…………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5482 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 19757/09.07.2013г. на П.на РБ срещу Решение №1023/10.06.2013г., постановено по възз.гр.д.№1319/2013г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено Решение №720/26.02.2013г. по гр.д.№ 11754/2012г. на РС – Пловдив, като П. е осъдена да заплати на С. А. Ш., на осн.чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000 лева, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 26.07.2012г. до окончателното й изплащане; както и обезщетение за забава за периода 26.07.2009г. до 25.07.2012г. в размер на 1 260.21 лева. Въззивният съд е приел, че срещу ищеца в периода от време 2005г. – 2007г. е било повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл.323 ал.1НК, взета е мярка за неотклонение „подписка”, като наказателното производство е било прекратено с постановление на прокуратурата от 17.08.2007г. Съобразно характера и степента на търпените негативни изживявания, болки и страдания, засягане на доброто име и чест на ищеца е определено обезщетение за неимуществени вреди в посочения размер от 4 000 лева, при предявен иск за същите в размер на 8 000 лева.
Ответникът по касационната жалба в подадения писмен отговор поддържа становище, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция в размер на сумата 1500 лева.
В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК с довод, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, тъй като: „от приетото за установено като доказателствен материал по делото не може да се направи извода, до който е достигнал съда, а именно, че твърдените неимуществени вреди са в резултат от воденото досъдебно производство”. Представени са решения на състави на ВКС от 2005г. и от 2010г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд, поради което същата се явява процесуално допустима.
При така формулирания въпрос по чл. 280 ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС намира, че искането за допускане на касационно обжалване на посоченото въззивно решение не може да бъде уважено.
Съгласно ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да може ВКС да изпълни задължението си по селекция на касационната жалба, страната касатор следва да формулира в изложението, ясно и точно правните въпроси, които според нея са обусловили изхода на спора и които са произнесени било в противоречие със задължителна съдебна практика /ТР на ОСГК/ ТК, или на ПП на ВС, решения постановени по реда на чл. 290 ГПК – чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК/, било в смисъл различен от влезли в сила решения на друга съдебна инстанция, сочейки на противоречиво разрешаване на поставения проблем / чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК/, или да обосноват нуждата от произнасяне по поставените въпроси, с цел да бъде уеднаквена практиката на съдилищата, или да бъде преодоляна съществуваща погрешна съдебна практика / чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК /.
В настоящото изложение е видно, че няма формулиран правен въпрос нито от материално-правно естество, нито от процесуално-правно. Поставеният въпрос – че от събраните по делото доказателства не може да се обоснове извод за настъпване на претендираните от ищеца неимуществени вреди, причинени от „воденото досъдебно производство” – касае основателността на предявения иск и не може да се приеме за правен проблем, за който следва да се изрази принципно становище. Основателността на всеки иск се обуславя от конкретните данни по делото, от твърдяните обстоятелства на страните и възможността на база на установените факти да се приложи конкретния материален закон. Основателността е логическо съждение, зависи от обосноваността на фактическите изводи и правилното тълкуване на правните проблеми в процеса на тяхното прилагане, в рамките на конкретния материално-правен спор. Въпросите по см. на чл. 280 ал. 1 ГПК касаят именно тълкуване приложението на правните норми, а не на логическите изводи на съда.
Доколкото зададеният въпрос е допустимо да бъде уточнен от касационната инстанция, в смисъл – за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за наличието на пряка причинна връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите, респ. за необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането – атакуваното решение не е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика. Според нея, съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая, въззивният съд е обсъдил всички относими към спора доказателства и доводите на страните, като е съобразил задължителната съдебна практика, че само при наличие на причинна връзка между деяние и вреда може да се носи гражданска отговорност. Вредата трябва да е пряка последица от непозволеното деяние, а не резултат на случайни или изобщо несвързани с деянието обстоятелства. В тази връзка, несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, съдът в настоящия си състав намира, че не е налице соченото основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Ответната страна е направила искане за присъждане на разноски за касационното производство, които видно от представения договор за правна защита и съдействие от 19.08.2013г. са определени в размер на сумата 1500 лева – адвокатско възнаграждение. Съгласно приетото по т.1 от ТР№ 6/2012г. на ОСГТК, само в случаите, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, като тогава вписването за направеното плащане е достатъчно и има характера на разписка. В конкретния случай, в представения договор за правна защита и съдействие липсва отразяване, че С. А. Ш. е заплатил договореното адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 500 лева, поради което искането му с правно основание чл.78 ал.3 ГПК е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Предвид това и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд на РБ, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1023/10.06.2013г., постановено по възз.гр.д.№1319/2013г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, по подадена касационна жалба с вх.№ 19757/ 09.07.2013г. на П. на РБ.
Отхвърля като неоснователно искането с пр.осн.чл.78 ал.3 ГПК, направено от С. А. Ш. от [населено място], [улица], за присъждане на разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 1500 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.