О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1332
София, 12.12.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на пети декември две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1035/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. С. И. от [населено място] чрез адв. П. В. срещу решение №56/08.04.2011 год., постановено по в. гр.д. №74/2011 год.на Варненския апелативен съд , с което е потвърдено решение №463/05.011.2010 год. по гр.д. №298/2010 год. на Окръжен съд [населено място] в частта, в която е отхвърлен предявеният от касаторката срещу С. К. С., Р. Г. С., С. С. М. и Д. К. С. иск да бъде обявен за нищожен сключеният на 10.09.2009 год. договор за доброволна делба, вписан под № 128, т.ХХІІ, вх. Р.. №10252/10.09.2009 год. на Службата по вписванията на поземлен имот с индетификатор 72624.602.757 на осн. чл. 26,ал.1 ЗЗД поради нарушение на чл. 69,ал.2 ЗН и А. С. И. е осъдена да заплати разноски в размер на 600 лв.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон . Касаторът счита , че съдът неправилно е приел, че сключения договор за доброволна делба не е нищожен поради противоречието му с чл. 69,ал.2 ЗН, доколкото нормата няма императивен характер. Моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение, с което иска да бъде уважен.
Ответниците по касационната жалба С. К. С., Р. Г. С., С. С. М. и Д. К. С. не вземат становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и досежно основателността на касационната жалба по същество. .
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Не са налице обаче законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че договорът за доброволна делба се доближава по своята правна характеристика до спогодбата, уредена в чл. 365 ЗЗД.С него съсобствениците на един имот доброволно уреждат един възможен спор помежду си като правят взаимни отстъпки. Посочено е , че нищожност на договора е налице когато същият противоречи на императивни правни норми , а разпоредбата на чл. 69 ЗН няма такъв характер. При усл. на чл. 272 ГПК съдът приема, че разпоредбата е задължителна що се отнася до това, че всеки съсобственик трябва да получи в дял в натура или пари, като не допуска никой от съсобствениците да не получи нищо . При съблюдаване на това условие , разпоредбата не изключва принципа на свобода на договарянето, заложен в чл. 9 ЗЗД. Няма пречка съделителите да постигнат нещо различно, стига отклонението да не е съществено и да не отнема възмездния характер на договора, като процесният случай е именно такъв. С договора за доброволна делба А. И. е получила в дял имот, същата се е съгласила със своя и с тези на другите съделители дялове, приела е несъответствието в дела си, отстъпила е от уравнението в пари до пълния му размер . В крайна сметка съдът приема , че процесният договор за доброволна делба е сключен при спазване изискването на чл. 69,ал.2 ЗН всеки съсобственик да получи дела си от общото имущество и в рамките на свободата за договарящите за определяне на точния обем и вид права, които всеки от тях придобива.
С представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът формулира следните правни въпроси :
1.Повелителна, императивна норма ли е разпоредбата на чл. 69,ал.2,изр. 2 ЗН.
2. Нарушение на чл. 69,ал.2 от ЗН ли е неполучаването от съделител на уравнение в пари за част от деля му в съсобствеността?
Касаторът счита , че касационното обжалване по посочените въпроси следва да се допусне на осн. чл.280,ал.1,т.3 ГПК, доколкото разпоредбата на чл. 69,ал.2 ЗН не е достатъчно пълна и ясна и разглеждането на формулираните въпроси, ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване на практика .
С оглед на това, счита, че касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл.280,ал.1,т.3 ГПК .
Така посочените правни въпроси са били предмет на разглеждане във въззивното решение и са обусловили изхода на делото. Не е налице обаче, соченото от касатора специално основание за допустимост на касационното обжалване, доколкото разпоредбата на чл. 69,ал.2 ЗН не е неясна и по нейното приложение има обилна съдебна практика, която е правилна и не се налага да бъде изоставена. Същевременно решението на въззивният съд е постановено в съответствие с тази практика, според която нормата на чл. 69,ал.2 ЗН не е императивна , а създава правило което следва да се спазва при извършване на делбата и което в случая не е нарушено. В тази връзка правилно е съобразено обстоятелството, че делбата е доброволна, което предполага взаимни отстъпки между страните.
С оглед изхода на делото разноски в полза на касатора не се следват.
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №56/08.04.2011 год., постановено по в. гр.д. №74/2011 год. на Варненския апелативен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: