1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1333
С., 12.12. 2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми декември, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 564 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез пълномощника си адв. В. И. К. от АК-Велико Т., против въззивно решение № 60 от 25.02.2011 г., постановено по в.гр.д. № 1264/2010 г. на Великотърновския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 876 от 26.10.2010 г. на Великотърновския районен съд, постановено по гр.д. № 3618/2010 г., са уважени предявените от Р. Б. Т. срещу [фирма], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и, т. 2 КТ, за признаване за незаконно уволнението на ищцата, извършено със заповед № 754 от 30.07.2010 г. на управителя на [фирма] [населено място], за нейната отмяна и възстановяването й на работа на заеманата от нея преди уволнението длъжност „касиер-домакин”.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата, както и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Изведените правни въпроси от материално естество са: 1. за критериите по чл. 189, ал. 1 КТ, които работодателят следва да съобрази при налагане на дисциплинарното наказание и в тази връзка извършването на повече от едно дисциплинарно нарушение от служителя, негативните последици, които деянието може да има за цялостната дейност на предприятието и наложено предходно дисциплинарно наказание следва ли да бъдат отчетени при извършване на преценката за съответствие на наложеното наказание с извършеното нарушение, 2. за да е налице съставомерност на деянието по чл. 190, ал. 1, т. 6 КТ необходимо ли е да е налице невъзстановена имуществена вреда, 3. въвеждането на мерки за ограничаване разхищението на имущество на предприятието, означава ли, че е налице предварителна липса на доверие от работодателя спрямо служителя и тези мерки пречка ли са извършено от служителя неправомерно деяние да се квалифицира като „злоупотреба с доверие” по см. на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил съдебни решения, както следва: решение № 694 от 17.11.2010 г. по гр.д. № 280/2009 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 476 от 09.07.2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 911 от 19.01.2010 г. по гр.д. № 3679/2008 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 464 от 26.05.2010 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 372 от 01.07.2010 г. по гр.д. № 1040/2009 г. на ІV г.о. на ВКС, всичките постановено по реда на чл. 290 ГПК и решение № 2112 от 06.01.2006 г. по гр.д. № 1633/2003 г. на ІІІ г.о. на ВКС. Тъй като се касае до задължителна съдебна практика основанието за допускане на касационното обжалване е по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата по касационната жалба, Р. Б. Т. от гр. В. Т., чрез пълномощника си адв. С. И. от АК-В.Т., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като просрочена, изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 3 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина не съответства на наложеното наказание дисциплинарно уволнение предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, а това са – Постановленията на Пленума на Върховния съд, Т. решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд и решенията на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК. По поставените правни въпроси в случая не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като по тях въззивното решение не е в противоречие с представената задължителна съдебна практика. В съответствие с нея и с оглед на фактите по конкретното дело съдът е приел, че макар ищцата формално да е извършила нарушението на трудовата дисциплина, изразяващо се в участие в хазартни игри чрез телекомуникационни средства на предприятието, за което предвид разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 6 КТ може да й бъде наложено дисциплинарно уволнение, то това най-тежко дисциплинарно наказание може да бъде наложено само при спазване на критериите по чл. 189, ал. 1 КТ, които критерии в случая работодателят не е спазил. Съдът е приел, че дисциплинарното уволнение се явява несъразмерно тежко и при отчитане на предходно наложено й наказание „забележка” за дисциплинарно нарушение, изразяващо се в закъсняло плащане на консумирана вода. Т.е. в случая от работодателя не е преценена както тежестта на нарушението, която е незначителна и не се е отразила на възможностите на ищцата да изпълнява пълноценно трудовите си функции, тъй като липсват данни проведените телефонни разговори в работно време да са се отразили на качеството на работата й и да са довели до нейното неизпълнение, както и липсват материални вреди за предприятието, тъй като ищцата е заплатила всички дължими суми, така и обстоятелствата при които е извършено нарушението, както и цялостното й поведение. В случая, по начина по който са формулирани правните въпроси по същество се отнася до твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, които представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, поради което не са налице тези основания за допускане на касационното обжалване.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено бланкетно и е свързано с приложението на нормата на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ в конкретния случай. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК би било налице, ако произнасянето на съда по поставения въпрос би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата, какъвто не е настоящия случай. В случая разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ е ясна и е съобразена и приложена от решаващият съдебен състав в обжалваното решение в точния й смисъл.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
При този изход на делото, на ответницата по жалбата не следва да се присъдят разноски за настоящото производство, тъй като видно от представения договор за правна защита и съдействие от 11.04.2011 г. са договорени 300 лв. адвокатско възнаграждение, но не е отбелязано те да са заплатени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 60 от 25.02.2011 г., постановено по в.гр.д. № 1264/2010 г. на Великотърновския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 3822 от 06.04.2011 г. на [фирма] [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: