Определение №1333 от по гр. дело №852/852 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 1333
 
София, 03.12.2009 година
 
 
     
           Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение  , в закрито заседание на  двадесет и пети ноември   две хиляди и девета  година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:       БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА           
                                                 ЧЛЕНОВЕ:       ЛИДИЯ РИКЕВСКА
                                     ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
                                                               
                                                            
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 852/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
 
Производството е по чл.288 ГПК.
Ю. Р. О. , Д. Р. Г. , Н. Я. И. и Х. Я. Ч. са обжалвали въззивното решение на Варненския окръжен съд № 57 от 14.01.2009г. по гр.д. № 1939/2006г.
Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000лв., подадена е в срок , приподписана е от адвокат и към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по допускане на касационното обжалване.
Ответниците Д. С. В., С. Г. Л. и В. В. Л. изразяват становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК.
Варненският окръжен съд е оставил в сила решението на Варненския районен съд № 1* от 23.06.2006г. по гр.д. № 4298/2002г., с което е отхвърлен иска по чл.108 ЗС.
Въззивният съд е приел, че ищците не са собственици на масивна двуетажна сграда , изградена в УПИ * кв. 414 по плана на 4-ти микрорайон на гр. В., защото не са налице предпоставките на чл.1 ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността като е изложил съображения, че одържавената сграда не съществува.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и 3 ГПК. Посочва се, че съдът се е произнесъл по въпроса за собствеността на сгради, подлежащи на реституция , които са били частично реконструирани , но са запазени външните им строителни очертания и го е разрешил в противоречие с практиката на ВКС ТР 1/1996г. на ВС, ОСГК , както и с решение № 289 /1994г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 216 от 1997 на ВКС, петчленен състав .
Въпросът, по който се е произнесъл въззивния съд и който е от значение за установяване активната легитимация на ищците е свързан с приложението на чл.1 ЗВСОНИ. По този въпрос ВС, ОСГК е приел ТР 1/1995г., с което в т.1 е дадено тълкуване на разпоредбата на чл.1 ЗВСОНИ и конкретно на условието обектите на реституция да съществуват реално до размерите, в които са отчуждени. Това задължително тълкуване, което обуславя решаването на основния спорен въпрос по настоящото дело за настъпване на предпоставките на чл.1 ЗВСОНИ за възстановяване собствеността на ищците изключва основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.2 и 3 ГПК, защото съдилищата са длъжни да се съобразят с разясненията в тълкувателното решение, а при несъобразяване със задължителната практика е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
С ТР 1/1995г. на ВС, ОСГК е прието, че правото на собственост върху имотите по чл.1 и 2 ЗВСОНИ се възстановява, когато те съществуват реално до размерите, в които са отчуждени . Ако при промяна във вида или предназначението им е било извършено пристрояване или надстрояване, в резултат на което той е увеличил размерите си, собствеността се възстановява само за съществувалата към момента на одържавяването част, а за останалата част, в зависимост от положението й спрямо възстановената, или се запазва собствеността на държавата, или се присъединява към възстановената част по силата на правилото на чл. 97 ЗС. Вътрешните преустройства не водят до създаване на нов обект на собственост и не са пречка за възстановяването на собствеността.
В обжалваното решение въззивният съд е приел, че отчуждената сграда не съществува в същия вид – тя е съборена като на нейно място е построена нова сграда с нова конструкция , състояща се от две функционално свързани тела , част от която попада в съседен имот и тя не включва обектите, предмет на ревандикационния иск. При тези фактически констатации въззивният съд не се е отклонил от разясненията, дадени в ТР 1/1995г. на ВС ОСГК като е направил извод, че ищците не могат да се легитимират като собственици на спорния обект на основание чл.1 ЗВСОНИ. В случая не е налице нито една от хипотезите, разгледани в посоченото тълкувателно решение , обуславящи реалното връщане на собствеността – не е извършено пристрояване, надстрояване или преустройство на тази сграда, а е изграден изцяло нов обект , от което следва, че имотът не съществува реално в размерите , в които е отчужден. С оглед на изложеното не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд , Първо гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 57 от 14.01.2009г. по гр.д. № 1939/2006г.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Оценете статията

Вашият коментар