О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1334
София, 12.12.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на пети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №941 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от 105 СОУ”А. Д.”, [населено място], срещу решение от 28.03.2011г., постановено по гр.д.№13579/2010г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 30.08.2010г. по гр.д.№51104/2009г. на Софийски районен съд за уважаване на предявените от Й. Т. К.-В. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Й. Т. К.-В. оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Й. Т. К.-В. срещу 105 СОУ”А. Д.” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Въззивният съд е приел, че уволнението на служителката поради съкращаване на щата за незаконно, поради неспазена предварителната закрила по чл.333, ал.1, т.3 от КТ.
Касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.2 от ГПК, сочи, че въпросът: с какви доказателства може да се установява наличието на заболяване по Наредба №5/1987г., е разрешен противоречиво с въззивното решение по делото и с приложеното решение №298 от 01.03.2006г. на ВКС, ІІІг.о., решение №1077 от 08.10.1999г. по гр.д.№1147/98г. на ВКС, ІІІг.о. и решение №91 по гр.д.№2750/2001г. на ВКС, ІІІг.о. Твърдяното противоречие не е налице, тъй като по приложените съдебни решения работодателят е изискал предварителна информация от работника или служителя, а в разглеждания случай не е направил това, а по отношение на едно от заболяванията – диабет работодателят е знаел за заболяването. Неоснователни са твърденията на касатора, че в противоречие с приложените решения е приетото с въззивното решение, че работодателят не е изпълнил задължението си да изиска предварителна информация за заболявания от служителката. Касае се за фактически извод и за довод за неправилност на въззивното решение, по който касационната инстанция се произнася при разглеждане на касационната жалба, само ако бъде допуснато касационното обжалване.
В останалата част изложението касае изводите на съда за неправилно приложение на разпоредбата на чл.329 от КТ и не следва да бъде обсъждано, тъй като това не са решаващи изводи, обусловили изхода на спора, а изводите за неспазена закрила при уволнението, съгласно чл.344, ал.3 от КТ.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от КТ по въпроса: относно правилата за доказването и разпределението на доказателствената тежест, който касаторът счита, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Касаторът не е обосновал наличието на някоя от посочените хипотези на чл.280,ал.1, т.3 от ГПК. Отделно, по поставения въпрос има съдебна практика, която не се нуждае от промяна. Правилността на изводите на съда не могат да бъдат проверявани в производството по допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Ответницата по касация не е представила доказателства за направени разноски за касационната инстанция, поради които такива не следва да й се присъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.03.2011г., постановено по гр.д.№13579/2010г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: