Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
c1062_10_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1335
С., 23.12. 2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети и пети ноември две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 1062 /2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Я. Д. Д., Ц. Николова Т. и Н. В. Т. срещу въззивно решение от 16.03.2010 г. по гр.д. № 58 /2010 г. на С. окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 25.11.2009 г. по гр.д. № 2794 /2009 г. на С. районен съд, г.о., с което срещу жалбоподателите са уважени искове на Е. Л. В. по чл.42,б. «б» ЗН – за обявяване за нищожно на саморъчно завещание, искане за отмяна на нотариалните актове, съставени въз основа на завещанието и искове по чл.108 ЗС за имота, предмет на завещанието.
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат да бъде допуснато до касационно обжалване, от изложението им на основания за допускане на решението до касационно обжалване могат да бъда уточнени следните процесуалноправни въпроси : следва ли въззивният съд да събира доказателства, за които е имало обективни пречки за събирането им в първоинстанционното производство и следва ли съдът да възприеме изцяло приетото по делото заключение, без да направи съвкупна преценка с останалите доказателства.
Ответникът в това производство не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по оценяемите искове във въззивното производство е над 1,000 лева.
Производството е изцяло по ГПК от 2007 г.
Въззивният съд е отказал да допусне свидетели на жалбоподателя за установяване на твърдяни факти, които не са могли да бъдат събрани по обективни причини с мотиви, че не доказателствата не са нововъзникнали, нито новоузнати, т.к. свидетелите са били допуснати от първоинстанционния съд, но по искане на жалбоподателя са заличени. Действително в първоинстанционното производство процесуалният представител на жалбоподателя (л.81,стр.2) е заявил, че се отказва от разпита на двамата допуснати му свидетели, защото не могат да се явят поради заболяване на единия и липса на връзка с другия, за който имало данни, че е изписан от санаториум.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел (каквото и първоинстанционният), че при оспорване на авторството на саморъчното завещание, тежестта да го дакажат носят тези, които се ползват от него, че сходствата и вероятността, установени с почерковата експертиза по делото, не са пълно доказване, поради което и поради съгласието с мотивите на първоинстанционния съд, към които препраща по реда на чл.272 ГПК, първият иск по чл.42,б. «б» ЗН е основателен, което е обусловило уважаването и на иска по чл.108 ЗС за 1 /2 ид.ч. от съответната част на имота и на искането за отмяна на нотариалните актове в съответната част. Първоинстанционният съд е изложил мотиви за това кои са релевантните за спора факти, чия е тежестта да бъдат доказани, какви доказателства са събрани за тях и какви са изводите от съвкупната им преценка и какви са последиците от непълното доказване на релевантните факти и по-конкретно на това, че не е доказано пълно и пряко, чрез нетърпящ съмнение начин, че завещанието е написано от сочената за негов автор (вещото лице, изговило неоспореното заключение на съдебно-графическата експертиза, допуска, че почеркът, отразен в ръкописния текст и подписът в оспореното завещание, съвпада с подписите на част от сравнителния материал, но е различен от почерка в друг сравнителен материал).
От изложеното е видно, че и двата въпроса са обусловили преценката на въззивния съд за авторството на саморъчното завещание и изводите му за основателността на исковете.
Настоящият състав намира, че те имат значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – на правилата на чл.266 ГПК и чл.201 и чл.202 ГПК, основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
В едноседмичен срок от съобщение жалбоподателите следва да представят доказателства, че са платили държавна такса по сметка на ВКС, която съгласно т.18 Т.. за д.т… е в размер на 50 % от таксата, дължима за първоинстанционното производство.
В първоинстанционното производство и във въззивното съдилищата не са извършили проверка на дължимата държавна такса и не са я събрали в пълен размер, за първоинстанционното производство по исковете за прогласяване на нищожност и по чл.108 ЗС тя е в размер на по 1 % за спорната част от имота – 262 /282 ид.ч.% от данъчната оценка 10,435 лева (л.6) или по 96.95 лева за двата иска, общо 193.90 лева. Съответно – за въззивното и касационното производство тя е в размер на половината от първоначално дължимата – по 96.95 лева. Жалбоподателите са внесли 77.18 лева на въззивния съд. Следва да платят дължимата разлика и такса за касационното производство.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 16.03.2010 г. по гр.д. № 58 /2010 г. на С. окръжен съд, г.о..
Указва на жалбоподателите Я. Д. Д., Ц. Николова Т. и Н. В. Т. в едноседмичен срок от съобщение да представят доказателства за платена на ВКС държавна такса в размер на 96.95 лева за разглеждане на касационната им жалба, както и разликата от 19.77 лева по сметка на С. окръжен съд, в противен случай производството ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание след представяне на доказателства за платена държавна такса, в противен случай да се докладва за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.