4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1335
София, 24.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3717 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Л.С., представлявано от изпълнителния директор Х. Д. Щ., чрез юрисконсулт Д. И., против въззивното решение № 16156 от 5 август 2014 г., постановено по гр.д. № 8706 по описа на Софийския градски съд за 2013 г., с което е отменено решение № 3169 от 15 март 2013 г., постановено по гр.д. № 34557 по описа на районния съд в гр. София за 2011 г. в частта му за отхвърлена част по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и вместо него касаторът е осъден да заплати на Б. Н. Й. от [населено място] сумата от 1124,91 лева обезщетение за оставането му без работа за периода 22 юли 2011 г. – 22 януари 2012 г., и е потвърдено същото първоинстанционно решение в частта му, с която е признато за незаконно и е отменено уволнението на Й. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, Й. е възстановен на заеманата преди уволнението работа „водач електрокар и друга перонна механизация, той и товарач”, и летището е осъдено да му заплати обезщетение за оставането му без работа сумата 3875,53 лева.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорва се изводът на съда, че в процеса на подбор не е следвало да бъдат включени и други лица, едното от които е в неплатен отпуск по реда на Закона за местните избори, а другото е в трудово правоотношение с касатора, но не полага труд. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа искане за допускането му при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Ответникът Б. Н. Й. от [населено място] не взема становище по жалбата.
Предвид взетото от легитимен орган решение за съкращаване на 11 щатни бройки за длъжността на ищеца поради намаляване обема на работата, въззивният съд е подложил на преценка осъществения от работодателя подбор измежду 130 лица, в т.ч. работещите на половин работно време, със срочен трудов договор, без временно трудоустроените на друга работа. Прието е за действително съществуващо намаляването на обема на работа при работодателя в следствие на навлизането в пазара и на други оператори по наземно обслужван и намалени полети от чужди компании. Установено е, че поради изпълнение на функциите кмет на [населено място] е разрешен неплатен отпуск за периода 19 ноември 2007 г. – 18 ноември 2011 г. на едно лице, заемащо същата длъжност, а друго лице на същата длъжност не е полагало труд при работодателя от 2006 г., но при съществуващо трудово правоотношение, тъй като лицето не е открито на адреса за връчване на съответната заповед. Тези две лица като обект на подбора са получили по-висок брой точки от ищеца и не са били съкратени. Заключено е, че от представените доказателства не може да се направи извод, че предложените за уволнение работници са обективно съпоставяни, както и че с високото оценяване на работници, за които няма актуална информация към момента на подбора, се осуетява постигането на посочените цели и резултати. По показателя „управление на електрокар и мотокар при спазване на правилата за експлоатация” са оценени с максимален брой точки работници, които не притежават свидетелство за управление на електрокар и мотокар. Работодателят не е представил доказателства, че действително са взети предвид мнението на прекия ръководител и другите условия по създадената методика.
К. съд приема, че поставените от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
Касаторът приема, че въпросът следва ли работници, които са в законоустановен отпуск, да се включват в подбора по чл. 329 КТ и работници, които са в законоустановен отпуск и са включени в подбора по чл. 329 КТ, следва ли да се оценяват с по-ниски оценки от тези, които не са в законоустановен отпуск и са били на работа, е разрешен от въззивния съд в нарушение на практиката на ВКС, намерила израз в решение № 382 по гр.д. № 50/2013 г., ІV г.о., решение № 436 по гр.д. № 1086/2011 г., ІV г.о и решени № 7 по гр.д. № 954/2009 г., ІV г.о. В първото от сочените решения касационният съд не дава отговор на поставения въпрос, макар в тълкувателната част на решението да се обобщава, че в подбора трябва да бъдат включени всички работници или служители, изпълняващи еднакви или несъществено различаващи се трудови функции. Същият принцип е възприет и във второто и третото цитирани от касатора решения. Независимо от това, нито в тълкувателната част на сочените решения, нито при казуалното разрешаване на спора е дадено становище на ВКС по поставения от касатора въпрос, тъй като такъв не е бил предмет на разглеждане в сочените дела. Ето защо следва да се приеме, че касаторът не е обосновал допускането на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Касаторът освен това твърди, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за даване отговор на въпросите дали работници, които са в законоустановен отпуск се включват в подбора по чл. 329 КТ и в случай, че работници, които са в законоустановен отпуск са включени в подбора по чл. 329 КТ, следва да се оценяват с по-ниски оценки от тези, които към момента на подбора не са в законоустановен отпуск и са били на работа. Поставените въпроси са относими само към част от съображенията на въззивния съд, довели до извода за нарушаване правилата на извършване на подбора. В случая съдът е приел не че работници в законоустановен отпуск не следва да се включват в подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, а че с високото оценяване на работници, за които няма актуална информация към момента на подбора, се осуетява постигането на целите му. Това заключение на съда е изградено върху обстоятелството, че към момента на извършване на подбора единият от сочените работници не е полагал труд за работодателя от три години и седем месеца, а вторият – от пет и повече години. Затова е счетено, че извършеният подбор не се основава на обективни данни за това кой от работниците е по-квалифициран и работи по-добре. Подчертано е и обстоятелството, че за част от показателите работодателят не е съобразявал верни данни, какъвто е случаят с изискването за притежаване на съответното удостоверение. Ето защо поставените от касатора въпроси самостоятелно не са обусловили изхода на спора, поради което не могат да станат основа за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 16156 от 5 август 2014 г., постановено по гр.д. № 8706 по описа на Софийския градски съд за 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: