О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1335
гр.София, 27.11.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N4889 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 28.04.2014г. по гр.д.№9909/2013г., с което ГС София е уважил иск с правно основание чл.415 ГПК, предявен от [фирма] .
Жалбоподателят – В. П. К., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е нищожно и недопустимо и със същото е даден отговор на прави въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът – [фирма], чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение е признал за установено по предявените искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1ГПК, че В. П. дължи на [фирма] сумата 4373,66 лела, стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.12.2008 г.-м.04.0211 г., както и 425-лихва за забава върху главницата за периода от 04.02.2009г. до 06.01.2012г., като е отхвърлил исковете за разликата до пълните предявени размери от 7 482,86 лева и период от 11.1999г. до м.11.2009г. и 2 515,71 за период 31.12.1999г. до 03.02.2009г. Решението в отхвърлителната му част е влязло в сила като необжалвано.
Съдът е приел, че между страните е сключен договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия съобразно разпоредбата на чл.150 ЗЕ. Прието е за установено от заключението на съдебно-техническата експертиза, че е доставена топлинна енергия на стойност 6870,29 лева, за чието събиране е подадено заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 18.01.2012г., поради което вземанията станали изискуеми преди 18.01.2009г. са погасени по давност. Прието е, че непогасените вземания са на стойност 4373,66 лева, ведно с лихва за забава за времето от 04.02.2009г. до 06.01.2012г., а с оглед на уговорката, че потребителя дължи заплащане на потребената енергия до 30 дни след изтичане на периода, за който е отнася и част от задължението за лихва е погасено.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представите поддържа, че решението е недопустимо, тъй като съдът не е изпълнил служебното си задължение да приложи европейското право и е нищожно, тъй като е постановено в противоречие с правовия ред. Поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за разрешаване на колизията между общностното право и националното, за валидността на облигационното отношение между топлофикация и потребител, за характера на топлинната енергия като вещ за лично потребление, за начисляването на лихви върху прогнозни цени. Представя решения на състави на районен съд, без отбелязване да са влезли в сила, поради което не може да се вземат предвид при преценката за допустимост на касационното обжалване, както и Приложение към регламент 2006/2004
С оглед данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че обжалваното решение не е нищожното, тъй като е постановено от надлежен съд и в надлежен състав. Същото не е и недопустимо – с него е разгледан иск, предявен от надлежна страна и срещу надлежна страна, с оглед на соченото в него правно основание. Твърдението на жалбоподателката, че решението е нищожно и недопустимо, тъй като не е постановено в съотвествие с общностното право и правовия ред е неоснователно.
Настоящият състав намира, че не са налице и сочените основания за допускане на касационно обжалване чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Отговор на поставените въпроси е даден в практиката на ВКС изразена и в решение от 10.07.2012г по гр.д.№490/2011г., І т.о. на ВКС и решение от 05.11.2010г, по т. д. № 49/2010г. на ВКС, ТК, І отделение, според която в производството по иска с правно основание чл. 415 ГПК, кредиторът трябва да установи съществуването на вземането – пораждане на задължение и неговия размер, а длъжникът да изчерпи и докаже своите лични възражения. Посочва се , че разпоредбата на чл.178 ГПК изрично регламентира ред, по който се извършва преценка за доказателствената сила на документите, във връзка с материализираното с тях изявление, като по принцип материалната доказателствена сила е присъща на свидетелстващите документи, а когато те са и официални, т.е. такива издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форми/ чл.179, ал.1ГПК/, с тях валидно се осъществява доказване на обективираните с тях факти, което съдът е длъжен да зачете при формиране на решението му по спора. Приема се, че по силата на закона (чл. 150 ЗЕ, чл. 106а ЗЕЕЕ /отм/) между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона/ в този смисъл решение от 21.02.2014г. по гр.д.№3184/2013г.,ІІІ г.о. на ВКС/. С постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС практиката е уеднаквена, а и жалбоподателката не представя решения на съдилища, в които да е дадено противоречиво разрешение на поставените от нея в изложението въпроси, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и на соченото основание по чл.280, ал.2 ГПК.
Установената практика на ВКС по поставените от жалбоподателката въпроси не е неправилна и не се налага същата да бъде коригирана като бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.04.2014г. по гр.д.№9909/2013г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: