ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1335
София, 2.11. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 28 октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 984/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ч” Е. с. Ч. против въззивното решение на Софийския окръжен съд № 212 от 30.03.2009 год. по гр. д. № 25/2009 год., с което е оставено в сила решение от 10.10.2008 год. по гр. д. № 69/2008 год. на Пирдопския районен съд, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Н. Н. Н. извършено със заповед № 110 от 26.02.2008 год. на Изпълнителния директор на „Ч” Е. с. Ч., Софийска област на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Подземен началник участък „Извоз и шахтови комплекси” и „Ч” Е. с. Ч. е осъдено да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение в размер на 11376 лв. за периода от 28.02.2008 год. до 28.08.2008 год. ведно със законна лихва, считано от 29.02.2008 год. на основание чл. 225, ал. 1 КТ.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл в противоречие с трайно установената съдебна практика по въпроса, относно приложението на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. Посочено е, че в мотивите на съда се съдържа вътрешно противоречие, тъй като в една част съдът е приел, че към датата на уволнението 28.02.2008 год. работодателят е разполагал със субективното потестативно право по своя инициатива да уволни ищеца по т. 12 на чл. 328 от КТ, защото е бил длъжен да се съобрази с наложените от Областна дирекция „Полиция” на МВР ограничения и фактическа забрана към ищеца за работа с взрив, (писмо № 1124/21.01.2008 год. с приложен списък, изходящо от ОД „Полиция” София), а в последващата част от решението сочи, че към момента на уволнението органите на МВР не са имали основание по отношение ищеца да му бъде отказан достъп до работа с взривни материали, тъй като същият е бил реабилитиран по право за извършени от него престъпления, но регистрацията му не е била снета от информационния масив на Национална следствена служба, което се извършва служебно и ищецът няма вина за това – съображения за уважаване на исковете. Към изложението е представено съдебно решение по гр. д. № 1289/2001 год. на ВКС по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, с което се обосновава основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът Н. Н. Н. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения за липсата на мотивирани основания за допускане на касационно обжалвано и по същество поддържа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са уважени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
От данните по делото и изложението за допускане на касационно обжалвано, като релевантен за спора следва да се изведе въпроса – в производството по оспорване законността на уволнението извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, може ли съдът да извърши собствена проверка на причината, поради която за страната е настъпила обективна невъзможност да изпълнява трудовия си договор, когато тази причина е установена от оторизиран орган и документирана по делото – в случая с писмо изходящо от органите на МВР, по даване довереност за контрол и работа с взривни материали на лица по списък работещи при работодателя, след извършена от тях проверка или съдът е длъжен да се съобрази с доказателствената сила на представения документ. Следва да се постави и въпроса отразява ли се върху законността на прекратяване на трудовия договор по т. 12 на чл. 328, ал. 1 КТ, отпадането на причината, поради която работникът е изпаднал в обективна невъзможност да изпълнява трудовия си договор, след заповедта за уволнението.
Представеното към изложението за допускане на касационно обжалване съдебно решение по гр. д. № 1289/2001 год. на ВКС и съдебно решение по гр. д. № 947/2004 год. на ВКС дават отговор на поставените въпроси, който е различен от възприетото с обжалваното решение, което обуславя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 212 от 30.03.2009 год. по гр. д. № 25/2009 год. на Софийския окръжен съд.
УКАЗВА на „Ч” Е. с. Ч., Софийска област в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 15 лева и да представи доказателства за това по делото.
След внасяна на държавната такса делото да се докладва на председателя на трето г. о. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ