1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1337
С., 27.11. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 536 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Университет за национално и световно стопанство [населено място], чрез пълномощника си ст. юриск. И. И., против въззивно решение от 16.11.2011 г., постановено по в.гр.д. № 7475/2010 г./погрешно посочена 2011 г./ на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Д въззивен състав, с което е отменено решението от 01.11.2005 г. на Софийския районен съд, 78 с-в, постановено по гр.д. № 684/2005 г., с което са отхвърлени предявените от В. Р. Х. от [населено място] срещу касатора искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и тези искове са уважени, като е отменено уволнението, извършено със заповеди № ОП-14-03 от 26.11.2004 г. и № ОП-14-04 от 26.11.2004 г. на ректора на Университета за национално и световно стопанство [населено място], с които е прекратено трудовото правоотношение на В. Х. на основание чл. 195, ал. 1, вр. с чл. 188, т. 3, чл. 190, ал. 1, т. 1 и чл. 193, ал. 1, т. 1 КТ, като незаконно, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, В. Х. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „главен счетоводител” на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и й е присъдено обезщетение за принудителна безработица в резултат на незаконното уволнение в размер на 2 546 лв., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, от значение за изхода на делото, който е решен в противоречие със задължителната съдебна практика и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. И. правен въпрос от процесуално естество, конкретизиран от настоящата инстанция, предвид разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, е за задължителната сила на указанията, дадени в отменителното решение от касационната инстанция на въззивния съд при новото разглеждане на делото от него. В контекста на твърдението за неправилност на въззивното решение се поставя и въпроса относно съдебния контрол при преценката на предпоставките по чл. 189, ал. 1 КТ. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят се е позовал и представил съдебни решения, както следва: решение № 563 от 26.08.1988 г. по гр.д. № 466/1988 г. на ІІІ г.о. на ВС и решение № 461 от 17.06.2010 г. по гр.д. № 626/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК и касаещо настоящото производство/първа касация/.
Ответницата по касационната жалба В. Р. Х. от [населено място], в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна, но не изразява становище по основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, въззивният съд е приел, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание уволнение е незаконосъобразна, тъй като наложеното наказание не е съответно на извършеното нарушение на трудовата дисциплина, с оглед изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ.
Поставеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос е от значение за решаване на делото, но той не е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика и не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като по въпроса за характера на указанията в касационно решение, с което делото се връща за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, съдебната практика е уеднаквена с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 253 от 06.04.2010 г. по гр.д. № 4122/2008 г. на ВКС, ІV г.о., в което е прието, че указанията по приложението на закона в касационното решение са задължителни за въззивния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане. В случая въззивният съд при новото разглеждане на делото в съответствие с указанията, дадени в касационно решение № 461 от 17.06.2010 г. по гр.д. № 626/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС, е обсъдил доказателствата по делото, свързани с приложението на чл. 189, ал. 1 КТ и е приел, че ищцата е осъществила описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, но същите по своята тежест и характер не са достатъчни, за да й бъде наложено най-тежкото наказание – дисциплинарно уволнение, което се явява несъответно по тежест на тези нарушения. Въведените в изложението оплаквания за необоснованост на извода на съда за незаконност на наказанието дисциплинарното уволнение, поради неговата несъразмерност с извършените от ищцата нарушения на трудовата дисциплина касаят съществото на спора и са свързани с преценката на доказателствата от въззивния съд и приетото от него като фактическа обстановка. Оплакванията за допуснати нарушения на съда при обсъждане на доказателствата по делото по същество, съставляват основания за касация по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационното обжалване. В производството по чл. 288 ГПК касационната инстанция проверява поставен ли е правен въпрос, който е обуславящ за изхода на делото и по който е налице някой от критериите за селекция по т. 1, т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. В тази връзка поставените въпроси не следва да бъдат свързани с преценката на доказателствата от въззивния съд и приетото от него като фактическа обстановка, тъй като целта на касационното производство е да даде отговор на правни въпроси, а не да извършва собствена преценка на фактите по делото.
Въз основа на изложеното, настоящата инстанция приема, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 16.11.2011 г., постановено по в.гр.д. № 7475/2010 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Д въззивен състав, по касационна жалба с вх. № 8715 от 27.01.2012 г. на Университета за национално и световно стопанство [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: