3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1337
София, 28.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 1436/2009 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], Л. В. срещу въззивното решение на Б. окръжен съд от 15.ІV.2008 г. по в.гр.д.№ 20/2009 г. за потвърждаване на решение № 1700 от 18.ХІ.2008 г. постановено по гр.д.№ 1231/2008 г. на Б. районен съд за уважаване на предявените от В. Д. Ч. от[населено място] искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. С решението според жалбоподателя съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата, по материално и процесуално правни въпроси които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор от ищеца по делото В. Д. Ч. чрез адв. М. И. от АК-Б., в който се поддържа, че жалбата е недопустима поради отсъствие на предпоставките по чл. 280 ал.1 от ГПК. Евентуално се поддържа, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в отговора.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване ВКС, ІV г.о. взе предвид следното:
Трудовото правоотношение на ищеца В. Ч. на длъжност авиодиспечер с жалбоподателя е прекратено на основание чл. 330 ал.2 т.5 във връзка с чл. 325 т.9 от КТ. Той е болен от захарен диабет, имал е преходно нарушение на мозъчното кръвообръщение, артериална хипертония, като с решение на Т. от 2005 г. му е определена 56% неработоспособност. Като противопоказания за полагане на труд в решението на Т. е посочено – тежък физически труд и фини движения с лявата ръка. Последното противопоказание е свързано с претърпяна злополука още като войник, при която са отстранени фаланги от три пръста на лявата ръка, което не му е попречило да работи 30 г. на същата длъжност като авиодиспечер. Ищецът Ч. е заявил пред работодателя си желанието да продължи да работи на същата длъжност, за която няма медицински противопоказания предписани от компетентния орган – Т.. При така изяснените факти относно здравословното състояние на служителя, съдебните инстанции в[населено място] са преценили уволнението като незаконосъобразно и са уважили предявените от Ч. три претенции по чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ.
Като предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 от ГПК жалбоподателят е посочил следните три въпроса: Дали само с копие от трудовата книжка може да се докаже основателността на претенцията по т.3 на чл. 344 ал.1 от КТ за периода на висящност на спора след предявяване на исковата молба до приключване на устните състезания пред първата инстанция. Върховният касационен съд намира, че съставът на Б. окръжен съд е съобразил постоянната практика на ВКС, че доказването на правопораждащите отговорността на ответника работодател по иска с правно основание чл. 344 ал.1 т.3 от КТ факти става с констатация в трудовата книжка, евентуално с документ от Б. по труда, че работникът не е заемал длъжност по трудово правоотношение в релевантния период от 6 месеца от прекратяване на договора. Жалбоподателят не е оспорвал факта, че ищецът е останал без работа и по време на висящност на процеса, поради което липсва основание за допускане на касационно обжалване по посочения въпрос в жалбата на работодателя.
На второ място се поставя въпрос за това, че от една страна ищецът се ползва с особената закрила за трудоустроени лица по чл. 333 ал.1 т.2 от КТ, а от друга съществува неяснота в предписанията на компетентния медицински орган какви трудови функции не трябва да изпълнява, за да е налице хипотезата на чл. 325 т.9 от КТ. Така формулирания въпрос в изложението към жалбата няма значение за изхода на спора, тъй като с оглед на уволнителното основание, посочено в заповедта, прекратяваща трудовото правоотношение, не се предвижда предварителната закрила по чл. 333 ал.1 т.2 от КТ.
Третият въпрос в изложението касае задълженията на работодателя при непълнота на предписанията решението на Т. дали следва да предприеме действия по трудоустрояването му по чл. 317 от КТ, както и дали при наличие на решение на Т., установяващо намалена работоспособност, е налице започнала процедура по трудоустрояване. Приложеното решение на Т. е постановено от надлежен орган на медицинската експертиза на трудоспособността и в него е посочено какви натоварвания при осъществяване на трудовите си функции не трябва да поема работника. Няма основание да се счита, че това решение е непълно и че само слага начало на процедура по трудоустрояване. Липсват конкретни предписания от Т. за невъзможност на ищеца да изпълнява трудовите си задължения като диспечер и ако за работодателя е съществувало съмнение в тази насока, в неговите правомощия е да постави конкретно питане към медицинските органи дали трудоустроения работник може да изпълнява своите задължения като авиодиспечер. Отсъствието на предписание за невъзможност да работи посочената професия не може да се тълкува като непълнота на експертното решение. И относно този последен въпрос в изложението към жалбата не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 т.1-3 от ГПК. Поради изложеното, не трябва да се допуска касационно обжалване на въззивния съдебен акт.
При посочения изход на производството по допускане на касационно обжалване, на ответника по жалбата В. Ч. следва да се присъдят направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 300 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Б. окръжен съд от 15.ІV.2008 г. постановено по в.гр.д.№ 20/2009 г.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление[населено място], Л. В. да заплати на В. Д. Ч. от[населено място], ул. “Петко Каравелов” № 30А направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 300 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: