О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1337
гр.София, 29.09.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1056 описа на ВКС за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 08.12.2008г. по гр.д. № 700 / 2008г. на Софийски ГС, с което са отхвърлени предявените от Г. Х. К. искове срещу “К”-София с правно основание чл.344, ал.1, т.1- 3 КТ.
Жалбоподателят – Г. Х. К. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществени правени въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС- основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т. 3 КТ.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, е отхвърлил предявените от Г. Х. К. искове срещу “К”-София с правно основание чл.344, ал.1, т.1- 3 КТ. Съдът е приел за установено, че жалбоподателят е подал молба до директора на КИП-София с волеизявление за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, считано от 13.12.2004г. и върху същата има съгласие на ръководителя на 15.12.2004г. Изложил е съображения, за това че при тези данни със Заповед №32/14.12.2004г. на основание чл.325, ал.1 КТ законосъобразно е прекратен договора, считано от 15.12.2004г., тъй като не е установено съгласието да е дадено по принуда.
В изложението към касационната жалба жалбоподателят-работодател, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване, посочва, че с решението е разрешен материално правен въпрос от значение за изхода по спора– относно точното тълкуване на понятието “взаимно съгласие” като основание за прекратяване на трудовия договор, който въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касацинно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК без да излага сериозни аргументи в подкрепа на твърдението си.
При тези данни Върховният касационен съд намира, че искането на жалбоподателя за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като с въззивното решение бил разрешен материално правен въпрос от значение за делото, но същият не е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. В теорията и практиката на ВКС е прието, че предпоставка за прекратяване на договора по взаимно съгласие е същото да е намерило израз чрез писменото му изразяване. В разглеждания случай тази предпоставка е налице – с писмена молба до работодателя жалбоподателят е поискал да бъде освободен от работа, като този документ е резолюиран с „Да!“, с което писмено е изразено и съгласието на другата страна. По този начин изискването на закона за писмена форма като условие за валидност на волеизявлението е удовлетворено. Жалбоподателят не твърди да е налице липса на съдебна практика по повдигнатия от него въпрос, нито че съществуваща такава е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Не е налице и хипотеза, в която променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма, което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т. 3 КТ, тъй като не са обсъдени всички доказателства по делото. В случая не е налице соченото в жалбата основания за допускане на касационно обжалване, визирано в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, за това дали е законно или не прекратяването на трудовото правоотношение, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос, което да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т. 3 ГПК на решение от 08.12.2008г. по гр.д. № 700 / 2008г. на Софийски ГС по жалба на Г. Х. К. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: