2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1338
София, 28.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 1475/2009 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. И. К. от[населено място], чрез адв. С. Б. от Шуменската АК срещу въззивното решение на Б. окръжен съд от 15.ІV.2008 г. по в.гр.д.№ 38/2009 г., с което е потвърдено решението на Айтоския районен съд от 27.ХІ.2008 г. постановено по гр.д.№ 127/2008 г., с което е осъден да заплаща по 100 лв месечна издръжка на пълнолетния си син И. К. К., ученик в 12 клас на С. “Хр.Б.”, считано от 7.ІV.2008 г. до настъпване на причина за изменяване или прекратяване на плащането. Поддържат се оплаквания за нищожност на въззивното решение, респ. за неправилност поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и необоснованост.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор от ответника по жалбата – И. К. К., в който се поддържа, че жалбата е недопустима, тъй като обжалваното решение е постановено в съответствие с установената съдебна практика, а не в нейно противоречие.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, ВКС, състав на ІV г.о. взе предвид следното:
Доводите в жалбата за нищожност на решението на въззивната инстанция касаят допуснатата грешка в посочване датата на постановяване на съдебния акт – делото пред Б. окръжен съд е образувано на 23.І.2009 г., насрочено е за разглеждане пред състав на Б. окръжен съд за 18.ІІ.2009 г., а в решението е посочено, че е постановено на 15.ІV.2008 г. – т.е. една година преди разглеждането му в съдебно заседание. Очевидно се касае за допусната явна фактическа грешка в посочване на годината на съдебния акт, което не представлява основание за нищожност на решението според правната теория.
Въпросът, поставен в касационната жалба и изложението към нея, касае преценката за дължимост на издръжка спрямо пълнолетен учащ се по чл. 82 ал.2 от СК(отм.) във връзка с законовото условие на ал.3 на същия текст на СК плащането на издръжка да не съставлява особено затруднение за родителя. Въз основа на данните по делото, Б. окръжен съд е отговорил положително на този въпрос при съобразяване с получаваните от жалбоподателя доходи средно месечно около 600 лв и установените негови задължения към непълнолетна дъщеря М., за която е осъден да заплаща по 75 лв месечна издръжка, както и за малолетния му син от новия брак 2 годишния И.. Приложената съдебна практика касае значително по-затруднени да предоставят издръжка на пълнолетните си учащи се деца родители – пенсионери с ниски пенсии, както и увредено здравословно състояние, изискващо значителни разходи за лекарства, така че очевидно не се касае до сходни с настоящия случай. Като е приел, че доходите на жалбоподателя му позволяват да отделя сумата, в чийто размер е уважена претенцията за издръжка, независимо от установените задължения към детето от новия брак и плащаната издръжка на непълнолетната дъщеря, Б. окръжен съд е постановил съдебния си акт в съответствие с установената съдебна практика – не е налице поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Поради изложеното, не следва да се допусне касационно обжалване на обжалвания съдебен акт.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Б. окръжен съд от 15.ІV.2009 г. постановено по в.гр.д.№ 38/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: