О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1338
София, 04.12.2009
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 25 ноември 2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 239/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от “А” О. гр. П. чрез юрисконсулт Е. К. против решение № 172 от 30.06.2008 г. по гр.д. № 374/07 г. на Пернишкия окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. Касаторът счита, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.2 и 3 ГПК, тъй като е в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона. Позовава се на решение № 3* решение № 2* решение № 616 от 04.07.2008 г. по гр.д. № 2538/07 г. на V г.о. и решение № 381 от 08.06.2007 г. по гр.д. № 212/08 г. на ІV г.о.
Ответникът по касация “Ж”О. гр. П. не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка за наличието на сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, приема следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено частично решение № 100 от 04.04.2005 г. по гр.д. № 5364/03 г. на Пернишкия районен съд и в отменената част е постановено друго, с което “А” О. е осъдено на основание чл. 108 ЗС да предаде на “Ж” О. гр. П. терен с площ 2 114.5 кв.м., представляващ асфалтова площадка пред Хлебозавод гр. П., ограничена от б. АЕХЗЙКА на скицата на в.л. А. Ц. , която представлява неразделна част от решението. Прието е, че целият терен на Хлебозавод гр. П., с площ от 19 100 кв.м. е собственост на “Ж”О. , тъй като дружеството се явява правоприемник на “Ж” ЕО. , което от своя страна е образувано като общинска фирма – правоприемник на СП ”Хлебопроизводство, сладкарство и търговия” и по силата на чл. 17а ЗППДОбП е придобило собствеността върху имуществото, предоставено за стопанисване и управление на това предприятие. По правата на жалбоподателя въззивният съд е приел, че в баланса му към 31.12.1991 г. е включен обект ”гараж до хлебозавода”, който представлява метален навес, изграден от сдвоени винкели, покривна ламарина и метални колони и няма характер на сграда по смисъла на чл. 63 ЗС, поради което и ответникът няма правата на суперфициарен собственик.
В касационната жалба и изложението към нея не е формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд с обжалваното решение, като обща предпоставка за допускане на касационно обжалване, което е достатъчно основание за недопускане на обжалването, тъй като касационната инстанция няма задължението да извлича тези въпроси от съдържанието на жалбата. Задължение на жалбоподателя е в изложението към касационната жалба да обоснове наличието на някоя от хипотезите на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, като изхожда от конкретния правен спор и всички обстоятелства по делото. В случая лаконично и произволно е посочено, че например въпросът за характера на фактическата власт на ответника върху спорния терен бил от значение за изхода на делото, но този въпрос няма връзка с предмета на настоящия спор, който се свежда до това на кое от двете търговски дружества, чиито правоприемници след приватизация се явяват страните по делото, е бил предоставен за стопанисване и управление процесният терен, за да се направи извод, че по силата на чл. 17 а ЗППДОбП/ отм./ то е придобило собствеността върху него. Жалбоподателят не се е позовал на придобивна давност, за да се обсъжда дали същият е имал качеството на владелец или на държател на имота.
Изложените в касационната жалба и допълненията към нея доводи за неправилност на решението поради необоснованост и твърдяните нарушения на процесуални правила при преценка на доказателствата по делото и на материалния закон са относими към правилността на въззивното решение и съставляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не се обхващат от приложното поле на чл. 280, ал.1 ГПК.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 172 от 30.06.2008 г. по гр.д. № 374/07 г. на Пернишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: