О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
гр. С., 10.02.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1494 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. Г. против решение №948/06.07.2010 г., постановено по гр.д.№ 298/2010 г. от Окръжен съд – Варна.
В срока по чл.287, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба О. Х. Г., с който се оспорва наличието на касационни основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
От ответника по касационната жалба М. О. Г. не е постъпил отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Производството е по предявен иск за делба, във фазата по нейното допускане. Въззивния съд, с обжалваното решение, е приел, че искът за делба върху делбения имот е основателен по отношение на М. О. Г. и О. Х. Г. при равни права, а от делбата следва да се изключи И. С. Г.. За да достигне до този извод по основателността на иска за делба и страните в съсобствеността, съдът е приел от фактическа страна, че макар и придобита по време на все още съществуващ граждански брак[населено място], придобитата от О. Г. ? ид.ч. от недвижимия имот е заплатена от него с лични средства и на основание чл.21, ал.1 от СК /отм./ не представлява съпружеска имуществена общност. Този извод съдът е направил от събраните по делото доказателства, като е установил от фактическа страна, че получените от О. Г. средства при прекратяването на брака[населено място] и с които е уравнен дела му от имот, придобит в режим на СИО, са негова лична собственост и същите средства той е вложил при закупуването на процесния делбен имот. При това положение, съдът е приел, че делбата следва да се допусне при равни квоти между страните, посочени в нотариалния акт, обективиращ сделката като съсобственици, при равни квоти.
В изложението на касационните основания не се сочи правен въпрос, който да е разрешен при наличието на някое от основанията, предвидени в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК, водещи до допустимост на касационното обжалване. Излагат се твърдения по фактите по делото, като се правят фактически изводи, различни от тези, възприети от въззивния съд в насока, че получените от О. Г. средства не са за уравнение на дела му в имот, придобит в режим на СИО[населено място] /въпреки наличието на влязло в сила съдебно решение в противен смисъл/, че липсват доказателства за влагането на тази сума при покупката на процесния имот и относно събраните по делото доказателства /недостатъчни по твърденията на касатора/ в тази насока. Липсва конкретен правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, както и неговата относимост към разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК. При всички случаи, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, жалбоподателят е длъжен да посочи правния въпрос, обусловил изводите на съда относно изхода на спора. Самото непосочване на правен въпрос е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение. В този смисъл са и задължителните указания по прилагането на разпоредбата на чл.280 от ГПК, дадени с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Следва да се отбележи също така, че възприетата от съда фактическа обстановка по делото не подлежи на проверка от касационния съд в производството по чл.288 от ГПК, имащо за цел селектирането на касационните жалби, предвид факултативността на касационното обжалване. Проверка на възприетото от фактическа страна от въззивния съд следва да се извърши при проверка обосноваността на съдебния акт, като доколкото необосноваността е касационно основание, посочено в разпоредбата на чл.281 от ГПК, то тази проверка следва да се извърши при разглеждането на жалбата по същество, едва след като са налице основания за нейната допустимост.
На основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК, в полза на О. Х. Г. следва да се присъдят направените в това производство съдебни разноски в размер на 100 лева, представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие серия В №183840/01.11.2010 г. на адв. Ж. Б. от АК-В..
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №948/06.07.2010 г., постановено по гр.д.№ 298/2010 г. от Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА И. С. Г. от[населено място], бул.”С.” №100а да заплати на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК на О. Х. Г. от[населено място], съд.адрес [улица], ет.3, офис №9, адв. Ж. Б., сумата 100 /сто/ лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове:1. 2.