Р Е Ш Е Н И Е
№ 134
София, 10.03.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 2258 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.47 от ЗМТА.
Дружеството [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] е предявило иск против [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] за отмяна на арбитражно решение от 26.04.2013г., постановено по арб.дело № 341/2012г. на АС при Б. на основание чл. 47, т.3, пр.2 и т.5 ЗМТА.
С решението [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] – [населено място] сумата от 9 999 482.70 лв., представляваща престация по развален договор за финансов лизинг №430300036/ 7.03.2008г., от които 8 709 239.80 лв. първоначална вноска по договора, заедно с ДДС, 312 327.90 лв. платена такса за управление, заедно с ДДС и 977 915 лв. извършени плащания съгласно приложение №2 на разваления договор за финансов лизинг, както и за сумата от 112 540 лв. разноски по делото.
Ответникът [фирма] не признава иска. Поддържа, че арбитражното решение не противоречи на обществения ред, тъй като още в първото по делото съдебно заседание по арб.д. № 341/2012г. на АС при Б. решаващият орган е допуснал увеличение на иска за сумата от 9 999 482.71 лв., което е влязло в сила, действието му не е било поставено под условие внасяне на ДТ, която е внесена в срока определен от АС. Счита за неоснователни твърденията на ищеца за липсата на необсъдени доказателства в арбитражното решение, но дори и да има допуснато такова нарушение от решаващия орган, то не би представлявало противоречие с обществения ред по чл.47, ал.1, т.3 ЗМТА. Допуснатите от АС процесуални нарушения или на материалния закон, според съществуващата съдебна практика, определят арбитражното решение като неправилно, но не представляват основание за неговата отмяна по чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА. Поддържа, че с арбитражното решение не е пререшен спор, по който има влязло в сила решение, доколкото решаващия орган е бил сезиран и се е произнесъл по факти, настъпили след влизане в сила на решението от 12.08.2011г. по вад. № 667/2010г. Излага съображения за неоснователност на твърдението, че арбитражният съд се е произнесъл по непредявен иск, тъй като са налице твърдения от дружеството за забавено изпълнение вкл. в изпратените до ищеца нот.покани за разваляне на договора.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение като обсъди становищата на страните и данните по делото, приема за установено следното:
Исковата молба е подадена в срока по чл.48 ЗМТА, от страна в арбитражното производство, поради което следва да бъде разгледана по същество.
В. № 341/2012г. на БТТП е образувано по обективно съединени искове по чл.55, ал.1, пр.3, във връзка с чл.88, ал.1, изр.1 ЗЗД, предявени от [фирма] срещу [фирма] с предмет връщане на даденото от ищеца поради отпадане на основанието за престиране, предвид обратното действие на развалянето на договора. Искът е предявен като частичен за сумата от 99 994.80 лв., представляваща 1% от всяка една от сумите, формиращи пълния размер на претенцията, както следва: 8 709 239.80 лв. първоначална вноска по договора с ДДС, за сумата от 312 327.90 лв. платена такса за управление с ДДС и за сумата от 977 915 лв. извършени плащания по Приложение №2 на разваления договор за финансов лизинг. С определение в открито заседание на 24.10.2012г. исковете са увеличени до пълния общ размер от 9 999 482.70 лв. А. съд е приел, че искът е допустим с изричната уговорка, че негово основание са само фактите, настъпили след постановяване на решението от 12.08.2011г. по в.а.д. №667/2010г. на АС при Б..
Ищецът [фирма] обосновава твърденията си за отмяна на арбитражното решение на основания противоречието му с обществения ред в Република България, поради нарушаване на принципите на правото на защита и равенство на страните, на нарушение на принципа на състезателност, пререшаване на спор, по който има вече влязло в сила решение и произнасяне по въпроси извън предмета на спора.
В производството по чл.47 ЗМТА ВКС не е оправомощен да проверява правилността на арбитражното решение. Той не може да навлиза в материалноправните отношения между страните и да пререшава спора, предмет на арбитражното решение. Това произтича от обстоятелството, че контролът, който упражнява държавният съд по силата на чл.47 ЗМТА, не е инстанционен и се осъществява само по повод и в рамките на конкретно въведените в исковата молба основания, изчерпателно изброени в чл.47 ЗМТА.
По основанието по чл.47, т.3, пр.второ ЗМТА – арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България.
Според правната теория и съдебна практика, понятието “обществен ред” включва онези повелителни норми, които образуват основата на правопорядъка, охраняващи основни ценности, чието зачитане трябва да бъде обезпечено. Поради тяхната значимост, с императивни правни норми в Конституцията и в законите са закрепени принципите, които се свързват с изискванията за равнопоставеност на гражданскоправните субекти, принципи свързани с правото на защита и равенство на страните в процеса, със състезателното начало и правото на справедлив процес и др. В тази категория не попадат всички императивни правни норми, а само тези повелителни правни норми, които образуват основата на правопорядъка в държавата. В този смисъл не всяко нарушение на материалния и процесуалния закон, което е допуснато от арбитражния съд, представлява основание за отмяна на решението по чл. 47, т.3, пр.2 ЗМТА.
В случая ищецът поддържа, че АС се е произнесъл по спор, по който вече има постановено решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо, в обратен смисъл на атакуваното с иска решение.
Искът за отмяна на арбитражното решение на това основание е неоснователен. Вярно е, че арбитражното решение като едностранно волеизявление с частноправен характер се ползва с публичноправни последици. Те се състоят в сила на пресъдено нещо и с изпълнителна сила, които произтичат от правораздавателната функция на арбитража. Арбитражно решение, постановено при незачитане на силата на пресъдено нещо на вече влязло в сила друго арбитражно решение между същите страни и по същия предмет, несъмнено ще е недопустимо според правилата на гражданското съдопроизводство, но това не означава че се нарушават основните принципи, на които е изграден правопорядъка в Република България. Този извод се извежда от правните последици на недопустимото решение. Недопустимото решение не е правно нищо и не може да бъде унищожено чрез предявяване на иск, каквато възможност съществува за нищожното решение, уредена в разпоредбата на чл.270, ал.2 ГПК. ЗМТА не препраща към процесуалните правила на ГПК. Съгласно чл.24 от ЗМТА арбитражното производство протича по уговорената от страните процедура, а при липса на споразумение – арбитражният съд разглежда делото по начин, който смята за подходящ.
Но дори да се приеме тезата на ищеца, че с арбитражно решение, с което се пререшава спор, по който има влязло в сила решение, противоречи на обществения ред по смисъла на чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА, то соченото основание не е налице. В искова молба от 12.07.2012г., ищецът [фирма] е изложил твърдения за разваляне на договора за финансов лизинг и връщане на даденото по него на основание чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД, поради обстоятелства, които са настъпили след влизане в сила на арбитражното решение по арб.дело №667/2010г. на АС при Б.. Правилността на изводите на арбитражния съд, че правопораждащите факти са различни, не може да се проверява в производството по чл.48 ЗМТА. Както последователно е изтъквал в практиката си ВКС, съдебната проверка в производството по чл.48 ЗМТА не включва контрол за материална и процесуална законосъобразност на постановения арбитражен акт.
По иска по чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА – нарушение на принципа на състезателност.
В исковата молба ищецът излага доводи, че АС не е обсъдил обективно доказателствата по делото, в решението не е посочено нито едно доказателство, че е налице забавено изпълнение, не е коментирано разрешението за ползване от 14.03.2012г. самостоятелно и във връзка с констативния протокол на нотариус Д. Д. за състоянието на обекта на лизинговия договор.
Искът за отмяна на арбитражното решение на това основание е неоснователен. В случая в съобразителната част на арбитражното решение са изложени подробни аргументи по наведените от страните доводи и възражения, въз основа на събраните по делото доказателства. Осъществената от АС правораздавателна дейност по оценка на доказателствата по делото, по възприемане или невъзприемане на доводите и възраженията на страните, са относими към процесуалната законосъобразност на арбитражното решение, която не подлежи на съдебен контрол в производството по чл.47 ЗМТА.
По основанието по чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА – противоречие на арбитражното решение с обществения ред, поради нарушение на принципите на право на защита и равенство на страните в процеса.
Ищецът излага твърдения, че тези принципи са нарушени доколкото АС е уважил иск, който е приет за разглеждане в случай, че е платена ДТ за увеличената част от иска, а такава не е платена в определения от решаващия орган срок и не е осигурена възможност на ответника да упражни правото си на защита. Поддържа, че с удължаване на срока за внасяне на ДТ АС е създал различни условия за участие на страните в процеса. На дружеството-ответник не е дадена възможност да изложи аргументи както срещу самото увеличение на иска, така и по основателността на иска за сумата от 9 999 482.70 лв., доколкото самият решаващ орган е дал указания, че при непредставяне на доказателства за плащане на допълнителната ДТ увеличението не следва да бъде коментирано. След изтичане на определения от АС срок, дружеството по никакъв начин не е било уведомявано и не е имало възможност да узнае за извършеното плащане на ДТ, след като делото е било обявено за решаване.
Искът е основателен по следните съображения:
Според чл.24 от ЗМТА, АС решава процедурните въпроси, неуредени в закона или от съглашението на страните по начин, който намери за добре, и в този смисъл не е обвързан от разпоредбите на ГПК, стига обаче това до не води до нарушение на равенство на страните и на правото им на защита в процеса, като основни принципи на правовия ред. В т.8.1 на договора за финансов лизинг страните по делото са уговорели споровете по договора да се разрешават от Арбитражния съд при Б. и съобразно с неговия Правилник.
Съгласно чл.38 от Правилника на АС при Б., решаващия орган обявява за приключили устните състезания, когато намери за изяснено делото и пристъпва към постановяване на решението. Правилника допуска възобновяване разглеждане на делото от решаващия орган при посочените в чл.38, ал.7 предпоставки. При тълкуването на чл.38, ал.1 и чл.7 на Правилника на АС при Б. следва, че арбитражният съд може да извършва процесуални действия след като е обявено делото за решено, ако възобнови производството по делото.
В случая, решаващият орган е нарушил правото на страните на равни процесуални възможности с извършените процесуални действия след обявяване на делото за решено, така както са били обявени с определението от 5.12.2012г. На ищеца [фирма] е даден срок до 7.01.2013г. да внесе ДТ за увеличената част от иска. Ако ДТ не бъде внесена до 7.01.2013г. репликите на страните ще се считат за частично предявения иск, т.е. решаващият орган няма да се произнесе по цялата претенция на ищеца, а само по частичния иск. Обстоятелството, че АС на няколко пъти определя срок за внасяне на ДТ за увеличения размер на иска по искане на ищеца / определение от 24.10.2012г., от 5.12.2012г. и от 17.01.2013г./ , е в подкрепа на тезата на [фирма], че за АС внасянето на ДТ е условие да се произнесе по целия предмет на спора. Този извод се подкрепя и от факта, че на ответника е дадена възможност да взема становище по увеличението на иска след внасяне на ДТ /т.4 от опр. от 24.10.2012г./. Този принцип е нарушен не само с даване на нов срок за внасяне на ДТ с определението от 17.01.2013г., за да се даде защита на ищеца в пълен обем по предявения иск, но и поради факта, че разнопосочните действия на решаващия орган по повод четеното определение за увеличение на иска, създават за ответника неопределеност по каква претенция ще се произнесе АС. На 7.01.2013г. / датата на изтичане на срока за внасяне на ДТ/ в арбитражния съд е получена писмената защита на [фирма] за отхвърляне на частичния иск като неоснователен и становище, в което се е противопоставя на продължаване на срока за внасяне на ДТ, тъй като след приключване на съдебното дирене е недопустимо внасянето на ДТ, а определения срок за внасяне на ДТ до 7.01.2013г. е краен по смисъла на чл.30, ал.5 от Правилника на АС. На ответника по арбитражното производство не е изпратено съобщение за внесената ДТ от ищеца след определението от 17.01.2013г. Връчването на ответника на писмените защита на ищеца след внасянето на ДТ по никакъв начин не обосновава извод, че на дружеството е дадена възможност за защита. АС е този който трябва да уведоми ответника за внесената ДТ и създаде яснота за претенцията, по която ще се произнесе, с оглед на уговорката в определението от 5.12.2012г. Изложеното дава извод за отмяна на арбитражното решение на основание чл.47, т.3, пр.второ ЗМТА в частта, с която е уважен иска за разликата над 99 994,80 лв. до 9 999 482.70 лв., представляваща по 1% от престациите, така както са посочени в решението на АС, както и в частта за разноските – ДТ за увеличения размер на иска от 108 495лв. или за разликата над 3745лв.
По иска по чл.47, ал.5, пр.2 ЗМТА- произнасяне по въпроси извън предмета на спора. Искът е неоснователен. Тезата на ищеца е, че арбитражният съд се е произнесъл по въпроси извън предмета на спора, защото е приел, че договора за финансов лизинг е развален поради забавено изпълнение от страна на [фирма], докато в исковата молба са изложени твърдение за разваляне на договора поради некачествено и частично изпълнение. Това са доводи за неправилност на арбитражното решение и не е основание за отмяната му по реда на чл.47 ЗМТА.
С оглед на изхода на спора на ищеца [фирма] ще следва да се присъдят разноски в размер на 395 979.52 лв.
На ответника [фирма] не се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съставът на ВКС, ТК, първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА решението от 26.04.2013г. на Арбитражния съд при Б., постановено по в.арб.дело №341/2012г., в частта, с която [фирма] – [населено място] е осъдено да заплати на [фирма] – [населено място] сумата над 99 994.80 лв. до 9 999 482.70 лв., както и в частта за разноските за сумата от 108 495 лв.
ОСЪЖДА [фирма] , [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] разноски в размер на 395 979.52 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: