6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
С. , 11,02,2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на осми февруари две хиляди и шестнадесета година ,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Росица Божилова т.д. № 1878 / 2016 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 547/24.03.2015 год. по гр.д.№ 220/2015 год. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 5402/17.11.2014 год. ,поправено с решение № 6069/16.12.2014 год. по гр.д.№ 7616/2014 год. на Варненски районен съд.С потвърденото решение касаторът е осъден да заплати на [фирма] , на основание чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД,сумата от 16 315,84 лева – заплатена от ищеца,като производител на електрическа енергия от възобновяеми източници,цена на достъп до електроразпределителната мрежа на ответника – оператор на същата,за периода 11.10.2012 год. – 07.10.2013 год., ведно с лихва за забава върху главницата,за периода 14.04.2014 год. – 08.06.2014 год., на основание чл. 86 ал.1 ЗЗД.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,с доводи за недопустимост,като постановено по нередовна искова молба,в евентуалност – като неправилно,поради противоречие с материалния закон – чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД вр. с ППВС № 1 / 1979 год..Намира, че съдът не е изложил мотиви по приложението на нормата, а именно : приетото за валидно сключено между страните правоотношение „ с какъв характер е, кой е правопораждащият му факт и какви са конкретните права и задължения на страните по него”,съобразявайки предвиденото в пар.1 т.15 от ДР на ЗЕ,според който „ достъп „ е правото за използване на преносната мрежа и / или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ, срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба.Насетне в изложението касаторът обосновава довода си за сключено между страните възмездно правоотношение по осигуряване достъп до електроразпределителната мрежа,съобразно съдържанието на двустранно изготвените и осчетоводени фактури,вкл.досежно цената,кореспондираща със законоустановеното изискване за възмездност.Акцентира на това,че нито се твърдят,нито се доказват обстоятелства за разваляне на договора поради неизпълнение или настъпването на прекратително условие за неговото действие. Решение на Д. № Ц – 33/14.09.2012 год. е било валидно към момента на заплащане на цената,като касаторът отрича обратното действие на отмяната му, с решение от 25.06.2013 год. по а.х.д. № 12 423 / 2012 год. на ВАС, както и обратното действие – към момента на осъществения достъп – на последващо приетото Решение на Д. № Ц – 6 / 13.03.2014 год.,с което са утвърдени окончателни цени за достъп до електроразпределителната мрежа по отношение [фирма], в размер на 0,00 лв. / мвтч. .Касаторът твърди съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл.235 ал.2 ГПК,поради обосноваване на изводите на въззивния съд и с преждепосоченото решение на Д., макар да не е приложено като доказателство по делото.
Ответната страна – [фирма] – не е депозирала становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът твърди,че заплатените от него ,в полза на ответника, суми – цена за достъп до електроразпределителната мрежа, в качеството му на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници – подлежат на връщане на отпаднало основание,тъй като ценообразуването е извършено въз основа на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници,съгласно Решение № Ц – 33/14.09.2012 год. на Д.,в съответно приложимата му част – раздел ІІІ т.9 / фотоволтаични централи / – отменено с влязло в сила решение № 7158 / 27.05.2013 год. по адм. дело № 1237 / 2013 год. на ВАС,ІV отд., като потвърдено с решение № 14 046 / 28.102.2013 год. по адм. дело № 9792 / 2013 год. на петчленен състав на ВАС. Ищецът счита, че с отмяната на решението на Д.,с действие спрямо всички и обратно действие, е отпаднало основанието за заплащане на цената,съгласно издадените от ответника12 бр. фактури.В отговора на исковата молба, ответникът е противопоставил недопустимост на предявените искове ,тъй като се касае за предявени такива в обезщетение на претърпени имуществени вреди от незаконосъобразни актове на административни органи, които се предявяват по специалния ред на чл. 203 и сл. АПК вр. с чл. 1 от ЗОДОВ.В този смисъл е оспорил и пасивната си материалноправна легитимация по исковете, надлежен ответник по които следва да е Д.. Поддържа възражението си , че решението на ВАС за отмяна на оспорения акт на Д. няма обратно действие,доколкото такова е следвало изрично да се включи в диспозитива на съдебния акт, както и по съображения от предвиденото предварително изпълнение на Решение № Ц– 33/14.09.2012 год. на Д..Счита,че след като осигурен от ответното дружество достъп до електроразпределителната мрежа за процесния период не се оспорва, а съгласно пар.1 т.15 ДР на ЗЕ услугата е възмездна, то отмяната на решението на Д. за определяне на цена на същата не рефлектира върху основанието за заплащането й,съобразно фактурираното. Плащанията са извършени на основание разпоредби на ЗЕ и Правилата за търговия с електрическа енергия – чл.18 ал.6 и чл. 26 ал.4 от същите. Отмяната на решението на Д. не обуславя „ отпаднало основание „ по смисъла на чл.55 ал.1 предл.трето ЗЗД,след като и след отмяната на определената временна цена,правоотношението продължава да съществува.
За да потвърди първоинстанционното решение за уважаване на исковете,въззивният съд е приел,че между страните е налице валидно възникнало и съществуващо към процесния период правоотношение,по което е осигуряван от ответника достъп на ищеца до електроразпределителната мрежа.В сключения договор липсва уговорка относно дължима цена на достъпа.Временни цени за достъпа до електропреносната и електроразпределителни мрежи,вкл. на настоящия оператор – ответник , са определени с Решение на Д. № Ц – 33, въз основа което е и фактурираната,в представените от ищеца и доказано разплатени фактури, цена . Отмяната на решението на Д. в съответно приложимата спрямо спора част – раздел ІІІ т.9 и т.10,с влязло в сила решение на ВАС,според въззивния съд има обратно действие,състоящо се в отпадане задължението на ищеца за заплащане на цена за процесния период.Конститутивното действие на отмяната на административния акт има действие спрямо всички.Според въззивния съд задължение за заплащане на цена за достъп,съобразно ЗЕ и Правилата за търговия с електрическа енергия,може да съществува доколкото такива цени са определени от държавния регулатор – Д.,а такива, видно от Решение на Д. № Ц – 6 / 13.03.2014 год. са определени на 0,00 лв. / мвтч за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, различни от вятър и слънце , които се изкупуват на преференциални цени.Въззивнтият съд е приел,че цената по съществуващото облигационно правоотношение се определя с административен акт и доколкото постановеният такъв,с оглед обратното действие на отмяната му, не урежда такава за процесния минал период ,то платеното е без основание и подлежи на връщане.Изложени са от въззивния съд и съображения, че констатирания порок на административния акт предпоставя нищожност, а не унищожаемост.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът формулира следните въпроси:1/Следва ли в исковата молба ищецът да уточни правоотношението му с ответника на какво се основава – на облигационна връзка или администпративен акт ? Редовна ли е искова молба ,в чиято обстоятелствена част не се сочи ясно източникът на правоотношението, съответно фактите от които произтичат претендираните права ? Води ли до невъзможност да се индивидуализира спорния предмет несъответствието между посочените в исковата молба основание и петитум ? – обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК , с цитирана задължителна за въззивния съд съдебна практика по въпросите за задълженията на въззивна инстанция при наличие на нередовна искова молба ; 2 / Каква е правната характеристика и кой е правопораждащият юридически факт на облигационно правоотношение по осигуряване на достъп до електропреносната мрежа между оператора на електроразпределителната мрежа и производителя на електрическа енергия от възобновяеми източници и кой е момента, от който то възниква ? Представлява ли решението на Д.,издадено на основание чл.30 ал.1 т.13 и чл.21 ал.1 т.8 от ЗЕ, правно основание за възникване на правоотношение по осигуряване на достъп? Неопределеността на дължимото възнаграждение по договора за осигуряване на достъп до електропреносната мрежа между оператора на електроразпределителната мрежа и производителя на електрическа енергия от възобновяеми източници , води ли до отпадане на основанието за възникване на облигационното отношение по смисъла на чл. 55 ал.1 предл.трето ЗЗД ? – въпросите обосновавани в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие на въззивното решение с ППВС № 1 / 1979 год.,както и с реш.№ 36 по гр.д.№ 384 / 2009 год. на ІV г.о. , реш.№ 97 по т.д.№ 533/2012 год. на ІІ т.о., реш.№ 47 по т.д.№ 137 / 2012 год. на ІІ т.о.; в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – с реш.№ 404 по гр.д.№ 1493/1999 год. на V г.о. на ВКС,както и с формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Първата група въпроси са обусловени от довода за недопустимост на постановеното въззивно решение, като такова по нередовна искова молба, доколкото ищецът не бил уточнил основанието на правоотношението си с ответника и конкретно кой е правопораждащия за задължението му за заплащане на цената факт. Доводът за нередовност на исковата молба не би могъл да бъде споделен, а и видно от процесуалното поведение на ответника,за същия не е била налице неяснота относно конкретното правоотношение по което ищецът твърди платено на отпаднало основание – конкретен договор за достъп до електропреносната и елекроразпределителни мрежи,цена за който е определена и заплатена на основание административен акт – решение на Д..С въпросите се заобикаля действителния спор,предпоставил решаващите мотиви на въззивното решение – че с отмяната на административния акт,определящ цената на услугата,която отмяна има обратно действие,заплатената такава остава без основание и подлежи на връщане, респ. че само държавният регулатор е компетентен да определи цена за достъп,т.е. такава не би могла да бъде определена по свободната воля на страните по сделката като търговци,какъвто довод се съдържа в касационната жалба.При това въззивният съд изрично е установил фактуриране на цена, съобразно решение на Д.,а не по съвпадащи,независимо от същото, волеизявления на страните.По начало и за обосноваване недопустимост на въззивното решение не е задължително обосноваване и на допълнителен селективен критерий,поради което и излишно коментирането на изложението в тази му част,но в конкретния случай не е налице нередовна искова молба , съответно вероятност за недопустим въззивен акт.
Втората група въпроси са относими към решаващият извод на въззивния съд,че решението на Д. по определяне цена за достъп е елемент от фактическия състав по възникналото между страните облигационно правоотношение.Първите два въпроса от групата са непрецизно поставени,доколкото въззивният съд не посочил като основание на правоотношението решението на Д. по определяне цената на достъп,вместо правно основание на сделката съобразно предмета й.Решението на Д. е коментирано като елемент от фактическия състав на сделката,относим към определяне съдържанието на съществен елемент от същата – цената.В този смисъл са и постановените междувременно и задължителни за въззивна инстанция, решения по реда на чл.290 ГПК : № 157 по т.д.№ 3018 / 2014 год.,реш.№ 155 по т.д. № 2611 / 2014 год. на ІІ т.о. на ВКС и решение № 212 по т.д.№ 2956 / 2014 год. на І т.о. на ВКС. В същите се съдържа и отговор на поставените въпроси,в смисъла,споделен и от въззивния състав : Не съществува пряко основание за дължимост на цена за достъп , като законово задължение по смисъла на чл.84 ал.2 и ал.3, чл.104 ЗЕ и пар. 197 от ЗИДЗЕ от 2012 год..Разпоредбите предвиждат задължение за сключване на договор за достъп, но дължимите цени за предоставените от електроснабдителното дружество услуги подлежат на административно регулиране единствено от Д.- чл.30 ал.1 т.13 ЗЕ.Определената от регулаторния орган цена за достъп става част от същественото съдържание на правоотношение и нейното заплащане се дължи на договорно основание.Налице е смесен фактически състав : частноправен елемент – сключен договор за достъп и административно правен – решение на Д. за определяне цена на достъп.Липсата на административноправния елемент предпоставя липса на основание за начисляване цена на достъп,която не би могла да се определи по взаимната свободна воля на страните, нито по реда на чл. 326 ал.2 ТЗ – като обичайна цена за този вид услуга,тъй като на територията на която ответникът осъществява дейността си липсва друг оператор на разпределителна мрежа .Съответно заплатената цена за достъп подлежи на връщане, какъвто е и постановения в случая правен резултат,с отмяната на решението на регулативния орган по определяне на цената, която отмяна има обратно действие, както и действие erga omnes.
Предвид наличието на задължителна и непротиворечива съдебна практика, с която решението е съобразено,са изключени хипотезите на чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК,още повече че последната не е обоснована съобразно задължителните указания в т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. По начало цитираните решения постановени по реда на чл.290 ГПК са по различни от формулираните правни въпроси,макар в обосноваване поддържаната в касационната жалба теза на ответника,че цената е свободно определима и определена от страните по сделката,с факта на фактурирането й и осчетоводяването й.Така реш.№ 37 е относно прилагане,в уреждане правоотношението между страните,на обичайна цена за съответния вид услуга,съобразно чл.326 ал.2 ТЗ / изрично отречено в създадената задължителна практика за идентичен на процесния случай /; реш.№ 97 – относно прилагане на цена, съгласие за която е допустимо изводимо от конклудентни действия на страните / несъответно на фактологическата страна на настоящия спор / ; реш.№ 47 – относно доказателственото значение на осчетоводяването на фактура от неподписалата я страна,отразяването й в дневниците за покупко-продажби и упражнено право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС,като доказателство за съществуването на правоотношението и признание на задължението по същото / също несъответно на фактологията в настоящия спор /.Цитираните по-горе три решения на ВКС,по идентични на настоящия спорове,дават отговор за неотносимостта на дадените,в цитираните от касатора актове,разрешения към процесния спор.
Следователно , като не се явява обоснован въпрос по допускане на касационното обжалване,нито възниква съмнение относно допустимостта на въззивното решение,касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 547 / 24.03.2015 год. по гр.д.№ 220/2015 год. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :