О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
София, 15.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова
гр. дело №2718/2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Н. Г., [населено място], чрез пълномощника му адвокат Р. Д., срещу въззивно решение №222/24.02.2017г. по гр. дело №2302/2016г. на Варненския окръжен съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че са налице основанията на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК /ред.до ДВ, бр.86/2017г./ за допускане касационно обжалване на въззивното решение по следните въпроси : 1.Доказаното от страната плащане на данъци и такси смет за спорния имот, може ли освен за намерение за своене да бъде и индиция за реално установена върху имота власт /особено ако е съчетано с установено неплащане на данъците от страна на собственика/; 2.Относимо ли е към предмета на спора обстоятелството, че страна претендираща да е собственик, не е предприела мерки да се отрази в кадастъра като собственик на имота; 3.Релевантно обстоятелство ли е при спор за собственост доказването, че нотариалният акт, с който се легитимира една от страните, не касае имот, идентичен с процесния имот. Сочи се противоречие с решения №191/2011г. по гр.д.№776/ 2010г. и №6/2010г. по гр.д.№ 2760/2008г., ВКС, І г.о.
Ответниците по касационната жалба Р. Я. К.,И. П. К. и Д. Я. К., [населено място], считат, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението по съображения, изложени в становища по чл.287 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №3432/2016г. по гр.д.№15584/2015г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен искът, предявен от Р. Н. Г., срещу ответниците Р. Я. К., И. П. К. и и Д. Я. К. иск за признаване за установено по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът е собственик на основание давностно владение, считано от 01.05.2005г. до завеждане на иска, на недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 10135.5404.1735,находящ се в [населено място], район А., кв. Г., местност Б.-ю., с площ от 972 кв.м. Въззивният съд е приел след анализ на приетите доказателства е проследил промените в процесния имот с идентификатор № 10135.5404.1735 – по ПНИ е част от ПИ № 3859, записан на неидентифициран собственик. Съгласно заповед от 02.10.2007 г. на областния управител ПИ № 3859 се заличава като се образува НПИ 1735 с площ от 971 кв.м., който е записан на И. К.. Последната е закупила с нотариален акт по Закона за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти № 116/1966 г. един декар нива, находяща се в землището на [населено място], Варненски окръг. Според заключението на СТЕ предвид записаните граници на имота в разписните листи на отделните планове , както и записа в регистрите за имота, не се установява идентичност на имот с идентификатор 10135.5404.1735 с имота, описан в НА № 116/1966 г. В процесния имот №1735 са налице различни видове овощни дървета, които са на възраст от 4 г. до 20 г. Имотът не е ограден, откъм източната граница са налични бетонови колове от бивша съществуваща сграда, а по южната граница коловете са извадени. Видно от квитанция от 17.04.2015 г., ищецът е платил на 17.04.2015 г. данък за процесния недвижим имот за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС включва както обективният елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективният елемент вещта да се държи като своя. За да е налице владение, следва да се установят в процеса на доказване две материални предпоставки, при проявлението на които възниква това оригинерно придобивно основание – в продължение на определен период от време едно лице, което не е собственик, да упражнява постоянно (да няма случаен характер, а изразява воля трайно да държи имота и не се ограничава само с отделни действия), непрекъснато, несъмнително (демонстриране на намерението за своене), явно (да не е установено по скрит начин) и спокойно (да не е установено по насилствен начин – физическо принуда или заплаха) фактическата власт върху определена вещ. Това фактическо господство следва да се изразява в действия, които съответстват на вещните правомощия на собственика; и фактическата власт следва да се упражнява с намерение за своене, да се държи вещта като собствена, чрез извършване на фактически и правни действия, които съответстват на правото на собственост. От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по несъмнен и непротиворечив начин, че през процесния период – от 01.05.2005 г. до завеждане на иска – 12.12.2015 г., ищецът да е владял имота непрекъснато, необезпокоявано, явно, с намерение за своене. За да направи този извод въззивният съд е обсъдил гласните доказателства, като е приел, че от тях се установява процесният имот е бил посещаван периодично от ищеца когато ходел на риболов.Тогава минавал през имота и събирал череши и сливи, като преди четири години ищецът го оградил. От 2015 г. оградата липсвала. Декларирането на имота и заплащането на данъци за него по принцип е годно да удостовери намерение за своене на имота (Решение № 52 от 16.02.2011 г. по гр. д. № 1458/2009 г. на ВКС, II г.о.), но това обстоятелство не е достатъчно за да се направи извод за придобиване по давност.От друга страна ответниците са били във владение на имота през сочения от ищеца период. За неотносими са приети доводите на ищеца, че ответниците не са отразили в кадастъра, че са собственици, тъй като обстоятелството е извън фактическия състав на посочения от ищеца придобивен способ. Без значение за спора и така твърдяния придобивен способ е изводът на вещото лице, че липсва идентичност на процесния имот № 1735 с имота по нотариален акт от 1966 г., доколкото в тежест на ищеца е да установи, че в продължение на 10 години е упражнявал владение. Това не е доказано в случая, а дали ответниците са собственици на основание деривативен или оригинерен придобивен способ е ирелевантно, тъй като предмет на иска е въведеното от ищеца право за собственост на твърдяното от него придобивно основание.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Според ТР №1/2009г., ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи конкретния правен въпрос от значение за изхода на делото, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение.Той трябва да е включен в предмета на спора пред въззивния съд, да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Формулираните от касатора въпроси не могат да се преценят като релевантни правни въпроси, които да обосноват допускане касационно обжалване на въззивното решение на посочените основания по чл.280,ал.1 ГПК. Приетото от въззивния съд относно установеното по делото заплащане на данъци за няколко години от ищеца, не е в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС, а именно, че плащането на данъци и такси смет сочи на намерение за своене на имота при доказано упражняване и на фактическа власт върху него. В случая не е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че е упражнявал такава в продължение на 10 години. Решаващите изводи на въззивния съд са за неизпълнена от ищеца доказателствена тежест в процеса относно релевантни за изхода на делото факти и обстоятелства, а именно упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за своене в заявения период от 10 години. Останалите въпроси са неотносими и нямат значение за изхода на делото. Това е така, защото с решението е прието, че в тежест на ищеца е да установи, че в продължение на 10 години е упражнявал владение, а дали ответниците са собственици на основание деривативен или оригинерен придобивен способ е без значение, тъй като предмет на иска е въведеното от ищеца право за собственост на твърдяното от него придобивно основание.
С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не може да се допусне в сочените хипотези на чл.280,ал.1 ГПК. Предвид изхода на производството по чл.288 ГПК и направеното искане ответника по касационната жалба Р. Я. К., следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за правна защита в размер на 1500 лева.
По горните съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №222/24.02.2017г. по гр. дело №2302/2016 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Р. Н. Г., [населено място], да заплати на Р. Я. К., [населено място], разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 1500 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: