О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
София, 17.03.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 1370 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.274, ал.2 във вр. с чл. 248, ал.3 ГПК.
Образувано по частна жалба на Ц. И. Д. срещу определение № 3583/11.12.2015г., постановено по в.гр.дело № 1376/2015г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, десети състав, с което е оставена без уважение молбата му по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решение №1534/10.07. 2015г., постановено по в.гр.дело № 1376/2015 г. на САС, в частта за разноските. В частната жалба се навеждат доводи за недопустимост на определението, както и за неправилност. Недопустимостта е обосновава с факта, че в диспозитива на определението си САС е посочил, че предмет на молбата по чл.248, ал.1 ГПК е решение № 18371 от 28.11.2014г., постановено по гр.д. № 12390/2011г. на СГС, Іг.о.-21 състав.
К. И. К., Ивомир П. К., Н. П. К. и Застрахователно дружество [фирма] не вземат становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение № 4274/19.12.2016г., постановено по в.гр.д. №1376/2015г., САС по реда на чл.247, ал.1 ГПК, е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение №3583/11.12.2015г., по гр.дело № 1376/2015г., относно номера, датата на решението и номера на делото, срещу което е подадена молба по чл.248, ал.1 ГПК, за изменението му в частта за разноските. С оглед на извършената от съда поправка на очевидна фактическа грешка, неоснователен се явява доводът на жалбоподателя за недопустимост на определение №3583/11.12.2015г. на САС.
По съществото на частната жалба:
САС е мотивирал отказа си, да присъди на Ц. И. Д. направените от него разноски във въззивното производство, с разпоредбата на чл.78, ал.10 ГПК. Изложено е, че няма данни договореното възнаграждение да е заплатено от Д., както и че възнаграждението е уговорено за процесуално представителство по обратния иск. В молбата, с която се претендират разноски за въззивната инстанция, не е посочено, че разноските се претендират за защита по предявения обратен иск.
Жалбата е частично основателна.
Жалбоподателят е привлечен като трето лице помагач в исковото производство по искане на ответника по делото ЗД [фирма]. Наред с привличането му като трето лице помагач, ответникът ЗД [фирма] е предявил обратен иск срещу Д. за сумата от 30 000 лв., частичен от 96 000 лв., отхвърлен като неоснователен от първоинстанционния съд с решение № 18 731/28.11.2014г. Решението е потвърдено в тази му част от САС. Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ЗД [фирма]. Въззивникът е обжалвал решението на СГС в частта, с което са уважени исковете на ищците по чл. 226, ал.1 КЗ и в частта, с която е отхвърлен като неоснователен регресният иск срещу Д.. Във въззивното производство Д. се е защитавал в качеството си на трето лице помагач и ответник по регресния иск, видно от депозирания отговор по въззивната жалба на ЗД [фирма], вх. № №30755/9.03.2015г. В приложеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 29.05.2015г. , в графа „ договорено възнаграждение” и графа „ заплатена сума” е посочена сумата от 2500 лв., от което следва, че договореното възнаграждение от 2500 лв. е направен разход за осъществената от пълномощника на Д. защита пред САС.
Предявяването на обратен иск представлява форма на обективно съединяване на искове. В случая, с уважаване на първоначалните искове на ищците срещу застрахователя, се е сбъднало вътрешно процесуалното условие, съдът да се произнесе по обратния иск на застрахователя срещу Д..
По правило отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. В качеството си на ответник по обратния иск, Д. има право на разноски, доколкото с отхвърляне на иска е отречена неговата регресна отговорност спрямо застрахователя, което следва от разпоредбата на чл. 78, ал.3 ГПК. След като процесуалното представителство на жалбоподателя е в двете му качества в процеса пред САС, без да е конкретизирана сумата в договора за правна защита, за осъщественото процесуално представителство по обратния иск, искането е основателно, на основание чл.78, ал.3 ГПК, за половината от заплатеното адвокатско възнаграждение, а именно сумата от 1250 лв. На основание чл.78, ал.10 ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски, поради което за сумата от 1250 лв., молбата за изменение на решението в частта за разноските, се явява неоснователна.
Като е отхвърлил изцяло молбата по чл.248, ал.1 ГПК, САС е постановил неправилно определение, което подлежи на частична отмяна, съобразно изложеното по -горе.
На жалбоподателя ще следва да се присъдят документираните разноски за заплатена ДТ от 15 лв.
Водим от горното, съставът на ВКС, ТК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 3583/11.12.2015г., постановено по гр.дело № 1376/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на Ц. И. Д. по чл.248, ал.1 ГПК, за изменение на решение №1534/10.07. 2015г., постановено по в.гр.дело №1376/2015 г. на САС, в частта за разноските, за сумата от 1250 лв., вместо което постановява:
ОСЪЖДА ЗД [фирма] да заплати на Ц. И. Д., ЕГН [ЕГН], сумата от 1250 лв., представляваща разноски / заплатено адв. възнаграждение/ за осъществено процесуално представителство по предявения обратен иск.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3583/11.12.2015г., постановено по гр. дело № 1376/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на Ц. И. Д. по чл.248, ал.1 ГПК, за заплащане на разноски за сумата от 1250 лв., представляваща заплатено адв. възнаграждение за осъществено процесуално представителство в качеството му на трето лице помагач.
ОСЪЖДА ЗД [фирма] да заплати на Ц. И. Д., ЕГН [ЕГН], направените пред касационната инстанция разноски от 15 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: