О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
София, 18.02.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 572 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [община], приподписана от главен юрисконсулт Д. К. срещу решение № 64/22.02.2012 г. на Плевенски окръжен съд /ПОС/ по в.гр.д. № 6/2012 г. в частта, в която е отменено отхвърлително решение на Плевенски районен съд /ПРС/ по искове на [фирма] срещу настоящия касатор и е постановено друго решение, с което [община] е осъдена да заплати на [фирма] обезщетение в размер на 10440.99 лв. – пропуснати ползи от нарушено владение на 8 броя модули за обществено ползване за периода 01.03.2006 г. – 31.05.2006 г. и 10255.90 лв. – пропуснати ползи от нарушено владение на 19 рекламни пана за същия период от време, двете суми със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане и съответните разноски по делото.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, навежда и доводи за наличие на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по подробно изложени съображения в писмен отговор. Подал е насрещна жалба по чл.287 ал.2 ГПК срещу решението на ПОС в частта, в която са отхвърлени исковете му срещу [община] при изложени основания за допускането й.
[община] не е взела становище по насрещната касационна жалба на [фирма]
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба на [община] и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба на [община] е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред ПРС са предявени обективно и кумулатимвно съединени искове от [фирма] срещу [община] по чл.82 вр. чл.79 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД. Ищецът претендира обезщетение за пропуснати ползи в размер на 10440.99 лв. от нарушено владение на 8 броя модули за обществено ползване за периода 01.03.2006 г. – 31.05.2006 г. и пропуснати ползи в размер на 10255.90 лв. от нарушено владение на 19 рекламни пана за същия период от време. Ищецът претендира и мораторна лихва върху двете главници за посочен период от време. ПРС е отхвърлил исковете в цялост. ПОС е изменил решението му частично, като е присъдил претендираните пропуснати ползи – 10440.99 лв. за 8-те модула и 10255.90 лв. за 19-те рекламни пана за посочения период със законна лихва от исковата молба и направени разноски. Решението на ПРС в останалата му отхвърлителна част е потвърдено. ПОС е приел, че през посочения период от време ищецът не е имал възможност да ползва, изградените от него и монтирани модули на обозначените от него места, като тези модули са ползвани от [община] чрез общинско предприятие „Жилфонд” по силата на сключени наемни договори, от които са получавани съответни наеми. Обсъждайки събраните по делото доказателства, включително посоченото решение № 177/12.03.2009 г. по гр.д. № 774/2008 г. на ВКС, постановено по иск по чл.108 ЗС между същите страни за предаване владението на 10 броя модули,при изложени подробно съображения, ПОС е приел, че е налице пропусната полза от ищеца за процесния период, изразяваща се в лишаването му от ползване и получаване на печалба от процесните модули и пана в резултат на действията на [община], с която ищецът е имал сключен договор от 19.06.2000 г. за учредяване на възмездно право на поставяне върху общински терен на модули за обществено обслужване. ПОС е уважил предявените искове за пропуснати ползи с оглед заключението на допусната технико-икономическа експертиза за дължимото обезщетение за ползване на тези модули и рекламни пана със законна лихва от исковата молба, доколкото няма доказателства за покана за плащане преди подаване на исковата молба.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът – [община] не конкретизира правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК както изискват разясненията на т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС, а излага доводи и твърдения по приложението на чл.82 ЗЗД, но във връзка с конкретните доказателства и обосноваността на въззивното решение относно правомерността на придобивното основание и сигурността на увеличаване на имуществото при претендирани пропуснати ползи. Иска се и обсъждане на доводи във връзка с приложението на Наредба № 15 за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на [община], каквито доводи не са правени във въззивното производство и не са обсъждани във въззивното решение. Във въззивното решение са обсъждани и изложени съображения относно изискванията на Наредба № 4 за търговската и рекламна дейност на територията на [община], но не и на сочената Наредба № 15 от касатора в изложението му към касационната жалба. Доколкото доводите на касотора касаят ненаправени и необсъждани от ПОС възражения във връзка с Наредба № 15, а доводите по приложението на чл.82 ЗЗД са фактологично обусловени от установената и приета фактическа обстановка, настоящият състав на ВКС счита, че така поставеният въпрос не е такъв по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Необуславящ е вторият поставен въпрос, свързан със съпоставката на Наредба № 4 и Наредба № 15, доколкото не е имало доводи в тази насока пред ПОС, нито произнасяне от ПОС за такава съпоставка и тълкуване.
Не е налице и допълнителен критерий за селекция по двата въпроса. Самото посочване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не обуславя приложението му, доколкото не се излагат съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Липсва и противоречиво разрешаване от въззивния съд с цитираната съдебна практика – решение № 514/27.10.2011 г. по в.гр.д. № 624/2011 г. на ПОС. Вярно е, че това решение е постановено между същите страни във връзка с пропуснати полза за същите съоръжения, но за друг период от време. От служебно извършената справка се установи, че това решение не е допуснато до касационно обжалване с определение № 841/12.07.2012 г. на ВКС. В приложеното решение на ПОС няма обсъждане и произнасяне по поставения втори въпрос от настоящия касатор във връзка със съпоставката и приложението на цитираните по-горе две общински наредби. Споменаването само на Наредба № 15 е по конкретен довод и няма противоречие в тази насока във връзка с решението на ПОС, предмет на настоящата касационна жалба. Колкото до доводите, свързани с неправилност на въззивното решение – основания по чл.281 т.3 ГПК, същите не могат да бъдат обсъждани на настоящия етап с оглед разграничението им от основанията по чл.280 ал.1 ГПК, както и последователността за произнасянето по тях.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба на [община] не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПОС в обжалваната му част.
С оглед липсата на основания за допускане на касационно обжалване на решението на ПОС по касационната жалба на [община] и на основание чл.287 ал.4 ГПК, съдът не разглежда насрещната касационна жалба на [фирма].
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна – „К.-69-К. и сие”, макар че е направено искане за това в насрещната жалба, тъй като не са представени доказателства да са сторени разноски от тази страна за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 64/22.02.2012 г. на Плевенски окръжен съд по в.гр.д. № 6/2012 г. в обжалваната му част – частта, в която е отменено отхвърлително решение на Плевенски районен съд по искове на [фирма] срещу [община] и е постановено друго решение, с което [община] е осъдена да заплати на [фирма] обезщетение в размер на 10440.99 лв. – пропуснати ползи от нарушено владение на 8 броя модули за обществено ползване за периода 01.03.2006 г. – 31.05.2006 г. и 10255.90 лв. – пропуснати ползи от нарушено владение на 19 рекламни пана за същия период от време, двете суми със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане и съответните разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.