О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
гр. София, 20.02.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 2084 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Х. Д. срещу решение № 881 от 26.02.2014г. по в.гр.д. № 671 / 2013г. на Окръжен съд – Благоевград, в частта, с която след частична отмяна на решение № 1856 / 18.04.2013г. по гр.д. № 284 / 2013г. на Районен съд – Разлог, касаторът е осъден да заплати на ЗК [фирма] по иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ сума в общ размер от 10 608,17 лева- изплатено от ищеца – застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” застрахователно обезщетение на застрахователя по имуществена застраховка, ведно с разноски във връзка с репариране на вредите, и законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.08.2012г. до окончателното погасяване.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Поддържа се, че оспорването от касатора – ответник на протокола за ПТП е успешно проведено, поради което не е доказан механизма на ПТП, тъй като автотехническата експертиза изцяло е работила въз основа на оспорения документ. Според жалбоподателя, протоколът за ПТП не е съставен веднага след инцидента, без посещение на мястото на произшествието, възпроизвежда само данни на водача на увреденото превозно средство за механизма на събитието, а не преки възприятия на длъжностното лице- негов съставител.
Ответникът по жалбата, ЗК [фирма] оспорва същата. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на решението, а при допускането му иска потвърждаване на атакувания акт, като правилен.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че за ищеца – застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” е възникнало към застрахования при него делинквент регресно право по чл.274, ал.1, т.1, пр. първо КЗ. Изведено е, че ответникът по иска, управлявайки автомобил с марка „Форд”, е нарушил разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗДвП като е предприел маневра по навлизане в съседна пътна лента без да съобрази скоростта на движение на насрещно движещия се автомобил марка „Волво” и е предизвикал ПТП. Изводът е направен въз основа на приетата във въззивната инстанция автотехническа експертиза, която е кредитирана от съда относно нанесените по МПС щети, поведението на водачите на двата автомобила, участници в произшествието, и предприетите от тях действия. Според решаващия състав, експертът е направил обоснован извод, базиран на писмените доказателства към исковата молба, административно – наказателната преписка и протокола за ПТП. Изложени са съображения, че протоколът за ПТП съставлява официален свидетелстващ документ в частта, в която актосъставителят е установил лично какво е разположението на катастрофиралите МПС на пътя, по какъв начин са се съприкосновили, какви са видимите щети по тях. Прието е, че в отговора на исковата молба ответникът – настоящ касатор е оспорил истиността на протокола, но само поради това, че като час на съставяне е посочен 12 часа на 06.07.2007г., а ПТП е станало десет минути по-късно, което становище се застъпва и във въззивната инстанция и не съставлява оспорване по см. на чл.193 ГПК на обвързващата съда формална доказателствена сила на целия протокол или на обвързващата материална доказателствена на изявлението на актосъставителя в графа „щети” на протокола. Посочено е, че въпреки обстоятелството, че посоченият в протокола час на съставянето му предхожда часа на настъпване на ПТП с 10 минути, не съществува съмнение за кое ПТП протоколът се отнася, като в него е отразена датата, на която актосъставителят е констатирал състоянието на двете МПС. Въз основа на установеното с протокола за ПТП състояние на двете МПС непосредствено след удара, на нанесените върху тях повреди и на техническите им параметри вещото лице е дало обосновано заключение досежно поведението на двамата водачи и механизма на удара. Счетено е за неоснователно възражението за съпричиняване на вредоностния резултат от водача на МПС с марка „Волво” с доводите, че предвид разстоянието между двете МПС и скоростта на движещото се в правилната лента МПС в момента на извършване на маневрата от ответника по иска, за първия не е било обективно възможно да напусне лентата за насрещно движение без да създаде опасност за движението, като настъпилият удар не е могъл да бъде предотвратен от водача на автомобил с марка „Волво”, въпреки предприетото спиране и извиване на волана в дясно, т.е. ударът се е осъществил в опасната зона на увредения автомобил и не се установява същият да се е движил с превишена или несъобразена скорост. Съгласно експертизата, вследствие на ПТП на увреденото МПС са нанесени вреди, които по обем, местоположение и вид съответстват на механизма на ПТП, като се доказва и необходимостта от транспортиране на МПС до оторизиран сервиз, която е пряка и непосредствена последица от деликта, тъй като не е възможно МПС да се отремонтира на пътя, нито с оглед обема на вредите в предната му част, да се придвижи на собствен ход до сервиз, като заплатената стойност от 529,99 лева за репатриране на автомобила, товарене и разтоварване е съобразена с пазарната цена. Прието е, че действителната стойност на причинените на автомобила вреди е в по-малък размер от фактурираната и възлиза на 10 063,18 лева с ДДС. Сумите са заплатени от застрахователя по застраховка „Каско” на собственика на увредения автомобил марка „Волво”, като впоследствие ищецът е заплатил на застрахователя по застраховка „Каско” по регресното му вземане сумите, както и 15 лева ликвидационни разноски. Решаващият състав се е позовал и на одобреното от наказателния съд споразумение, което има последиците на влязла в сила присъда и е задължително за гражданския съд относно въпроса дали е извършено деянието, с което споразумение делинквентът се е признал за виновен за това, че на процесната дата е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 3,38 на хиляда – престъпление по чл.343б, ал.1 НК.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимия за изхода на делото въпрос за материалната доказателствена сила на протокола за ПТП, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с дадените разрешения в задължителната практика на ВКС и практиката на съдилищата – основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставеният въпрос за материалната доказателствена сила на протокола за ПТП във връзка с установяване на механизма на ПТП, е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав, който е приел, че протоколът се ползва с материална доказателствена сила относно начина на осъществяване на ПТП, поради което е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
По въпроса дали протоколът за ПТП като официален свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този протокол, е формирана по реда на чл.290 ГПК задължителна съдебна практика, вкл. и служебно известна на настоящия състав, материализирана в решение № 24/ 10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г. на ВКС, I ТО, решение № 85/ 28.05.2009г. по т.д. № 768/ 2008г. на ВКС, II ТО, решение № 73/ 22.06.2012г. по т.д. № 423/ 2011г. на ВКС, I ТО, решение № 98 / 25.06.2012г. по т.д. № 750 / 2011г. на ВКС, II ТО и решение № 15 / 25.07.2014г. по т.д. № 1506 / 2013г. на ВКС, I ТО. Даденото правно разрешение на въпроса е, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава. Обжалваното решение е постановено в съответствие със задължителната за по-долустоящите съдилища практика на ВКС, тъй като: протоколът е съставен след посещение на място на инцидента от служител на КАТ, което е видно и от наименованието му „констативен протокол за ПТП”, съобразно действащата към момента на съставянето му Наредба № I -167 / 24.10.2002г. /отм./; оспорен е само часът на съставянето му в срока по чл.193 ГПК, но не и авторството на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ; страната, на която същият се противопоставя, не е оспорила верността на удостоверените в него факти, но дори да беше налице такова оспорване, именно тя следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа; въззивният съд се е позовал само на възприетите от длъжностното лице факти, но не и на направени от него изводи въз основа на констатираните факти, като за преценката на тези факти, от значение за установяване на пълния механизъм на ПТП, с оглед изискването на специални познания, които съдът не притежава, е назначена и приета от въззивната инстанция автотехническа експертиза, неоспорена от касатора. С оглед горното, даденото във въззивното решение разрешение на поставения правен въпрос не противоречи на практиката на ВКС, поради което не е налице наведената допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 1 / 19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, наличието на задължителна практика на ВКС по формулирания въпрос, изключва проявлението на втория релевиран от жалбоподателя критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 881 от 26.02.2014г. по в.гр.д. № 671 / 2013г. на Окръжен съд – Благоевград в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.