О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
гр. София, 20.03.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 1462 по описа за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на К. В. П., чрез пълномощника му адв. Н. Я., против определение № 342 от 27.11.2012 год. по гр. д. № 1115/2012 год. на ВКС, ІІІ г. о., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба против въззивното решение от 9.01.2012 год. по гр. д. № 3004/2011 год. на Пловдивския окръжен съд.
Жалбоподателят поддържа оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, като счита, че цената на иска е над предвидения в разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК размер, тъй като се оспорва изпълнението, съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК, което включва освен главницата лихви и разноски и представлява оспорване на едно единно задължение. Поради това счита за неправилен извода, че се касае за обективно съединени искове с цена под 5 000 лв., както и е неправилна дадената в обжалваното определение правна квалификация на иска. Индиция за обратното според него представлява размерът на внесената в първоинстанционното производство държавна такса. Поддържа се и оплакване за допуснати процесуални нарушения при проведеното съвещание с оглед постановено преди обжалваното друго определение по ч. гр. д. № 318/2012 год. на ВКС.
Ответникът по частната жалба Н. Д. не е взел становище по нея.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в производството, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и настоящето производство е процeсуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Касационният съд в обжалваното определение е констатирал, че подадената от настоящия жалбоподател касационна жалба против въззивното решение по делото е недопустима, тъй като същото не подлежи на касационно обжалване с оглед цената на исковете, всеки от които е под 5 000 лв. Предмет на делото е иск по чл. 439 ГПК за установяване, че ищецът Н. Д. не дължи посочените в издадения изпълнителен лист суми, представляващи главница и лихва поради погасяване на вземанията срещу него по давност.
Определението на предходния тричленен състав на ВКС за недопустимост на касационната жалба е правилно и следва да се потвърди. Касационната жалба е подадена срещу въззивно решение с предмет искове за оспорване на изпълнението по издадения срещу ищеца изпълнителен лист за посочените суми – главница и лихва, с размери поотделно под установения в закона минимален праг за достъп до касация. Размерът на сумата по всяко едно от паричните вземания, за които е образувано изпълнителното производство, които са оспорени с предявената искова молба, представлява размер на цената на иска, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК. Правилото на чл. 72, ал. 1 ГПК за дължимата държавна такса при кумулативно съединените искове е неприложимо при определяне цената им, поради което и този довод на жалбоподателя е неоснователен.
Произнасянето на съда по подадена молба за спиране на изпълнението по реда на чл. 282 ГПК, предмет на ч. гр. д. № 318/2012 год., не може да обоснове различен от направения в обжалваното определение извод за недопустимост на касационното обжалване, тъй като същото е с различен предмет. Поради това е неоснователно и оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването му.
Поради горните съображения определението, с което е оставена без разглеждане подадената касационна жалба против решението с цена на исковете под 5 000 лв. е правилно и следва да се потвърди, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 342 от 27.11.2012 год. по гр. д. № 1115/2012 год. на ВКС, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на К. В. П., подадена чрез адв. Н. Я. против въззивното решение № 42 от 9.01.2012 год. по гр. д. № 3004/2011 год. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: