4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
С., 22.02.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 3626/2017 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. Д., подадена чрез адв. Д. Д., срещу въззивно решение № 146 от 24.04.2017г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 261/2017г., допълнено по реда на чл. 250 ГПК с решение от 18.07.2017г., с което след отмяна на решението № 111/15.02.2017г. по гр. д. № 2484/2016г. на Великотърновския районен съд са отхвърлени като неоснователни предявените С. С. Д. против [фирма] [населено място] иск с правно основание по чл.344 ал.1 т.1 КТ за отмяна на уволнението му, извършено със заповед № 225/17.08.2016г. на управителя на [фирма] [населено място]; иск с правно основание по чл.344 ал.1 т.2 КТ за възстановяването му на заеманата преди уволнението работа „шлосер” и иск с правно основание по чл.344 ал.1, т. 3, вр. с чл. 225, ал.1 КТ за заплащане на сумата 4 644 лв. – обезщетение за периода 18.08.2016г.-18.02.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като С. С. Д. е осъден да заплати на [фирма] [населено място] сумата от 142, 88 лв. разноски за въззивното производство.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, като постановено в разрез със събраните по делото доказателства, като основният развит довод е, че изпълнението на поръчка № 964 не било приключило, поради което не е налице соченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Искането е за неговата отмяна в обжалваната част.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа всички основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1-3 ГПК, но не формулира правен въпрос, към който същите да са относими, а само абстрактно поддържа, че изясняването на правната същност на спора е от съществено значение за практиката и прилагането на закона.
Ответната страна [фирма] [населено място], чрез адв. А., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, изразява становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК. Жалбата е подадена преди влизане в сила на промените в ГПК, обнародвани с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде разгледана по досегашния ред.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
Предявените искове са с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Въззивният съд е приел, че между страните по делото е установено правоотношение по чл.68 ал.1 т.2 от КТ с продължителност до приключване на поръчка № 964. В исковата си молба ищецът не е въвел твърдение, че поради неяснота относно времетраенето на работата, за която е нает, трудовият му договор следва да се третира като безсрочен, а основният му довод е, че сключеният трудов договор е със срок до завършване на уговорената работата, но че същата не била завършена окончателно. С оглед на това въззивният съд е обосновал, че районният съд е нарушил състезателното начало в процеса като е формирал изводи за различен характер на трудовия договор, при твърдение от ищеца, че същият е временен. Позовал се е на съдебна практика, според която при трудовите договори, сключени на основание чл.68, ал.1, т.2 КТ, за извършване на определена работа, времето на приключване на работата, за която е нает работникът следва да бъде определено или определяемо. Приел е, че в конкретния случай работникът е имал възможността да се запознае с параметрите на поръчка № 964. Същата била за определени бройки машини – 35 бр. /каменотрошачки/, а тези които са произвеждани от предприятието след приключването й се различавали по отношение на типа задвижващ двигател, хардуерното и софтуерно оборудване и начин на стартиране на машините. Разграничението можело да се направи въз основа на индивидуалната техническа документация, по която се определя и кога е приключило изпълнението по съответната поръчка. В този смисъл времетраенето на трудовия договор по чл.68, ал.1, т.2 КТ било определяемо от страните. Прието е за установено по делото съобразно писмените доказателства и заключението на вещото лице, че производството на машините, произвеждани по поръчка № 964, за която е бил сключен трудовият договор с ищеца, е приключило на 17.08.2016г., поради което предявеният иск за признаване за незаконосъобразно на извършеното уволнение и отмяната му и обусловените от него искове по чл. 344, ал.1,т.2 и т. 3 КТ са счетени за неоснователни.
При тези мотиви на въззивния съд не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните :
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Същевременно касаторът следва да обоснове и наличието на поддържаната специфична предпоставка – дали правният въпрос е решен в противоречие със задължителната за съдилищата практика – чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като в този случай следва да се позове на конкретни съдебни актове от обхвата на тази практика / Постановления на Пленума или Тълкувателни решения на ВКС, решения по чл.290 ГПК, определения по чл.274 ал.3 ГПК/ и обоснове в какво се състои твърдяното противоречие; дали правният въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата – чл.280 ал.1 т.2 ГПК, в който случай следва да се позове на влезли в сила съдебни актове от обхвата на казуалната практика и обоснове твърдяното противоречие; дали разрешеният от съда правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като в този случай касаторът следва да обоснове тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия.
В случая касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението си същият не формулира изрично и ясно конкретен правен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл и същият да е обусловил решаващите му изводи. К. съд не е длъжен и не може с оглед диспозитивното начало в процеса да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. При отсъствие на обща предпоставка не се дължи произнасяне по наведените допълнителни такива от касатора.
В обобщение не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид изхода на делото на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., чието заплащане е удостоверено с отбелязване върху представения договор за правна защита и съдействие от 25.05.2017г.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 146 от 24.04.2017г., допълнено с решение от 18.07.2017г., на Великотърновския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 261/2017 г.
ОСЪЖДА С. С. Д. да заплати на [фирма] [населено място] сумата от 300 (триста) лв. – разноски пред касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: