О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
София, 22.03.2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3476 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№1771/18.05.2017г., подадена от И. И. С. и К. С. С., двамата от [населено място], срещу решение №937/17.02.2017г., постановено от Окръжен съд-Благоевград, Гражданско отделение, Втори въззивен състав по в.гр.д.№745/2016г., с което :
-първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. И. С. и К. С. С. против Г. Д. С., П. Д. С. и Й. К. Т. отрицателен установителен иск за признаване за установено по реда на чл.124, ал.1 ГПК, че ответниците не са собственици на реална част с площ от 0.600 дка от ПИ с идентификатор 04279.322.3500 по КК на [населено място], одобрена със заповед № РД 18-32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АГКК-София, последно изменение със заповед № 18-6067/08.05.2014г., която реална част се намира в североизточната част на ПИ и е оградена с ограда при граници на реалната част Р. П., напоителна вада на р.Б. и Помощно стопанство на Млечна промишленост и производството по така предявения иск е прекратено поради недопустимост;
-първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Г. Д. С., П. Д. С. и Й. К. Т. против И. И. С. и К. С. С. по реда на чл.108 ЗС иск за предаване владението върху реална част от ПИ с идентификатор 04279.322.3500, намираща се в северната част на реституирания им имот, ограден с ограда откъм южната и източната страна за разликата над 458кв.м. до размера на 600кв.м. от имота и вместо това И. И. С. и К. С. С. са осъдени да предадат на Г. Д. С., П. Д. С. и Й. К. Т. владението върху реална част от ПИ с идентификатор 04279.322.3500 и за разликата над 458кв.м. до размера от 600кв.м. от имота;
-първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. И. С. и К. С. С. против Г. Д. С., П. Д. С. и Й. К. Т. по реда на чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.54 ЗКИР иск за признаване за установено, че И. И. С. и К. С. С. са собственици на имот с площ от 0.600 дка, представляващ реална част от имот с идентификатор 04279.322.3500 по КК на [населено място], одобрена със заповед № РД 18-32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АГКК-София, последно изменение със заповед №18-6067/08.05.2014г., с адрес на ПИ-м.“Река Б.“, с трайно предназначение-земеделска и начин на трайно ползване-земеделски труд и отдих, целият с площ от 1000кв.м., която реална част се намира в североизточната част на ПИ и е оградена с ограда и се намира при граници: Р. П., напоителна вада на р.Б. и Помощно стопанство на Млечна промишленост, както и че е налице непълнота на кадастралната карта на [населено място] по отношение на процесния имот поради неотразяването му в ПНИ, одобрен със заповед № ОА-153/19.06.2006г. на Областния управител на Област Б.;
-първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която по реда на чл.108 ЗС е признато, че Г. Д. С., П. Д. С. и Й. К. Т. са собственици на ПИ с идентификатор 04279.322.3500, масив 322 по ПНИ и по КК на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АГКК-София, с трайно предназначение на територията-земеделска и начин на трайно ползване-овощна градина, като И. И. С. и К. С. С. са осъдени да предадат на Г. Д. С., П. Д. С. и Й. К. Т. владението върху 458/1000 ид.части от този поземлен имот, намиращи се в северната част на реституирания им имот, оградени с ограда откъм южната и източната страна, които части граничат с ПИ с идентификатор 04279.322.2708 и с ПИ с идентификатор 04279.322.3479; на изток с ПИ с идентификатор 04279.322.2670; на юг с ПИ с идентификатор 04279.322.3499; на запад с част от собствения им ПИ с идентификатор 04279.322.3500 и ПИ с идентификатор 04279.59.4.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК /в редакцията на ГПК, действаща към момента на подаване на касационната жалба/ по процесуалноправния въпрос за допустимостта на отрицателния установителен иск. Поддържат, че същото основание за допускане на касационно обжалване е налице и по въпросите:
1.Когато е предоставено право на ползване върху земеделски имот, същият е описан в удостоверение, в оценката, правилно е отразен /местонахождение, площ, съседи/ на помощния план, заплатен е от ползвателите по оценката, но в заповедта на кмета и в плана на новообразуваните имоти е записан с друг номер и различно местонахождение и съседи, за кой имот следва да се приеме, че правото на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на §4б ПЗР ЗСПЗЗ-за описания в удостоверението, оценката и помощния план или за описания в заповедта на кмета и в ПНИ;
2.При правилно отразяване на имота в оценката и помощния план, но погрешно отразяване впоследствие на номера на имота, съответно местонахождението му в заповедта и ПНИ, единственият път на защита на ползвателите на имота в административното производство по §4б ПЗР ЗСПЗЗ ли е;
3.Следва ли във всички случаи, въпреки безспорно установено обратното по делото, да се приема, че в КК са пренесени имотите по начина, по който са отразени в ПНИ, както, че планът установява върху кой имот е било предоставено право на ползване, за да се издаде заповед за придобиване на право на собственост;
4.При влязла в сила заповед и ПНИ, в които имотът, предоставен за ползване е погрешно записан /номер, местонахождение и съседи/ административно производство по оспорването му не е проведено, допустимо ли е разрешаване на спора по общия исков ред чрез предявяване на отрицателен установителен иск;
5.Когато в заповедта и в ПНИ имотът, предоставен за ползване е погрешно записан/нанесен, същите не са обжалвани по административен ред и са влезли в сила, допустимо ли е разрешаване на въпроса чрез предявяване на иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР/отм./.
В писмен отговор в срока по чл.287 ГПК ответниците по касационна жалба Й. К. Т., Г. Д. С. и П. Д. С. изразяват становище, че не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:
И. И. С. и К. С. С. са предявили срещу Г. Д. С., П. Д. С. и Й. К. Т. иск за признаване правото на собственост на предявилите иска лица върху имот с площ от 0.600 дка, представляващ реална част от имот с идентификатор 04279.322.3500 по КК на [населено място], одобрена със заповед № РД 18-32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АГКК-София, последно изменение със заповед №18-6067/08.05.2014г. и че е налице непълнота на кадастралната карта на [населено място] по отношение на процесния имот поради неотразяването му в ПНИ, одобрен със заповед № ОА-153/19.06.2006г. на Областния управител на Област Б., както и иск за признаване за установено, че Г. Д. С., П. Д. С. и Й. К. Т. не са собственици на същата реална част от имот с идентификатор 04279.322.3500.
Г. Д. С., П. Д. С. и Й. К. Т. са предявили срещу И. И. С. и К. С. С. насрещен иск за признаване за установено по реда на чл.108 ЗС и предаване владението върху спорната реална част от имот с идентификатор 04279.322.3500.
От фактическа страна в обжалваното решение е прието, ОбНС Б. въз основа на 21-во ПМС от 31.01.1963г. и протокол №15, решение №71, п.29 от 1965г. на ИК на ОбНС е предоставил на И. И. С. за ползване в землището на Б., местност „р.Б.“, земя с площ от 0.600 дка, при граници : Р. П., напоителна вада; р.Б. и Помощно стопанство на Млечна промишленост /удостоверение №305/20.06.1990г./, като със заповед №274/19.03.2011г. на кмета на [община] е одобрена приетата от комисията по §4 ПЗР ЗСПЗЗ с протокол №1, т.II.5 от 10.03.2011г. оценка от 642лв. за имот №322.2792 с площ от 587кв.м. по ПНИ за землището на Б., указано е на И. С. да заплати по сметките на правоимащите следващите се суми /на С. К. П.-Д.-456лв.; на Г. Д. С. и Й. К. Т.-по 93лв./, като тези обезщетения са заплатени на 27.12.2011г. и с последваща заповед №61/21.01.2012г. на кмета на [община] е наредено И. С. /по време на брака й с К. С./ да придобие право на собственост върху новообразуван имот с №2792, масив 322 по ПНИ, одобрен със заповед № ОА-153/19.06.2006г. на областния управител на област Б., който имот по КККР на [населено място] е записан като имот с идентификатор 04279.322.2792. Прието е, че И. С. е била уведомена с писмо изх.№Ж-02-278/29.08.2013г., че за установяване границите на имот с идентификатор 04279.322.3480 в м.“р.Б.“, землището на Б., собственост на наследниците на Т. Хр. С., на 10.09.2013г. ще се извърши геодезическо заснемане, след което е последвало ново уведомяване за резултата от извършеното трасиране и заснемане, при което е установено, че тя владее неправомерно 917кв.м. от трасирания имот. Посочено е, че И. С. е започнала процедура по изменение на КККР досежно коригиране на границите на ПИ с идентификатор 04279.322.3480, промяна на местоположението на ПИ с идентификатор 04279.322.2792 и обособяване на нов ПИ с идентификатор 04279.322.3497, но продължаване на процедурата е отказано от административния орган поради направено възражение от страна на ответниците.
По отношение правата на ответниците е прието, че те са наследници по закон на Т. Хр.С., починал на 15.01.1981г., на които с решение №1453/03.06.1999г. на ПК-Б. е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху ливада от 5.000 дка, четвърта категория, находяща се в терен по §4 на Б., местност „р.Б.“. Взето е предвид, че със заповед №1243/27.09.2007г. на кмета на [община] на основание §4к, ал.7 ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 ППЗСПЗЗ във вр. с §4б, ал.1, изр.1 ПЗР ЗСПЗЗ на наследниците на Т. Хр.С. е наредено да се възстанови правото на собственост върху новообразуван имот 3480, масив 322 по ПНИ, одобрен със заповед № ОА-153/19.06.2006г. на областния управител на област Б., за който имот е издадена и заповед № КД-14-01-274/14.08.2009г. на началника на С.-Б., влязла в сила на 19.08.2009г., с която е одобрено изменението на КККР на Б., изразяващо се в допълването й с ПИ с идентификатор 04279.322.3480, като това отразяване в плана е изменено със заповед №18-6067/08.05.2014г., с която от възстановения имот с идентификатор 04.279.322.3480 с площ от 3 787кв.м. са обособени три самостоятелни имота: ПИ с идентификатор 04729.322.3500 с площ от 1000кв.м., ПИ с идентификатор 04279.322.3498 с площ от 1000кв.м. и ПИ с идентификатор 04279.322.3499 с площ от 1787кв.м.
Въз основа на изслушаното от първоинстанционния съд заключение на СТЕ, изпълнена от в.л.Ат.А. въззивният съд е приел, че имотът на И. С. и К. С. е отразен в ПНИ с №322.2792 и е съставен от 170 кв.м. от имот 321 по помощния план, бивша собственост на наследниците на Т. Хр.С. и от 427кв.м. от имот 320 по помощния план, бивша собственост на А. П., докато имот с идентификатор 04279.322.3500 по КК на [населено място] попада в границите на имот с №321 по помощния план, записан в регистъра на старите собственици на името на Т. С.. С оглед на това въззивният съд е приел, че И. С. и К. С. не са доказали при условията на пълно и главно доказване, че предоставеният им за ползване с удостоверение №305/1990г. имот се е намирал в границите на сегашния имот с идентификатор 04279.322.3500 по КК на [населено място], като са изложени и съображения, че изводите на вещото лице И. Д. за противното не почиват на съпоставка на заснемането на предоставения за ползване имот преди изработването на помощния план и на ПНИ и в хипотеза на липса на такова предходно заснемане е прието, че следва да се съобрази идентифицирането на имота на място чрез анкетиране на ползвателите и бившите собственици, на което почиват изводите на в.л.А.. Поради това е прието, че И. и К. С. не са трансформирали правото си на ползване в право на собственост върху имота, за който са предявили положителния си установителен иск.
Изложени са съображения, че дори да се приеме, че предоставения за ползване на И. С. имот е реалната част, която се намира в границите на имот с идентификатор 04279.322.3500, това не променя извода, че не е доказано придобиване на собствеността, тъй като за тази част не е заплащано обезщетение и не е издавана заповед на основание §4, ал.7 във вр. с §4б, ал.1, изр. второ ПЗР ЗСПЗЗ, с които две действия се запълва фактическият състав на придобивното основание, поддържано от предявилите положителния установителен иск лица, а именно трансформиране на правото на ползване в право на собственост.
Въз основа на данните по делото е прието, че при реализиране на процедурата за трансформация на правото на ползване в право на собственост от предявилите иска лица и при провеждане на реституционна процедура от ответниците по установителния иск, между тях не е имало спор за правото на собственост и ищците по този иск не са твърдели, че е налице грешка в ПНИ. Прието е, че в резултат от това те са финализирали административната процедура по придобиване правото на собственост върху имот с №2792 по ПНИ със заповед №61/21.01.2012г. на кмета на общината и не е спорно по делото, че този индивидуален административен акт е бил съобщен на адресата, за който създава права и последният не го е обжалвал по реда на АПК. Предвид обстоятелството, че заповедта е влязъл в сила, т.е. стабилен административен акт, съдът е приел, че следва да я съобрази като титул за собственост на лицата, предявили положителен установителен иск и иск по чл.53, ал.3 /отм./ ЗКИР, както и че тези лица не могат да искат от гражданския съд промяна и пререшаване на въпроса с материалните права, които този акт е създал поради конститутивния си ефект, вкл. по причина, че разпоредбата на чл.17, ал.2, изр.второ ГПК съдържа забрана гражданският съд да се произнася инцидентно по законосъобразността на административен акт, представен от страна, която е участвала в административното производство по издаването и обжалването му. Поради това е прието, че И. и К. С. се легитимират като собственици на имота, индивидуализиран в заповед №61/21.01.2012г. на кмета на [община], който е идентичен с имот с идентификатор 04279.322.2792 по КК на града и е през един имот от имот с идентификатор 04279.322.3500, собственост на ответниците по установителния иск.
Допълнително са изложени и съображения, че ако е имало спор за местонахождението на имота, за който е предоставено право на ползване и отразяването му в ПНИ, той е следвало да бъде решен в административното производство по §4б ПЗР ЗСПЗЗ, тъй като в КК имотите се пренасят по начина, по който са отразени в ПНИ, а последният установява върху кой имот е било предоставено правото на ползване. С оглед на това е прието, че искът за установяване правото на собственост към настоящия момент, предявен по реда на чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.54, ал.2 ЗКИР в сега действащата редакция на този закон, е неоснователен.
Прието е, че предявеният при условията на евентуалност отрицателен установителен иск за признаване за установено, че Г. Д. С., П. Д. С. и Й. К. Т. не са собственици на 0.600 дка, представляващи реална част от имот с идентификатор 04279.322.3500 по КК на [населено място] е недопустим, тъй като за И. и К. С. не е налице правен интерес от търсената с него защита. Изложени са съображения, че когато страната разполага с правен интерес да предяви положителен установителен иск, който дава най-пълна защита на правото на собственост, тя няма интерес едновременно с това да реализира и по-ограничената такава, която дава отрицателният установителен иск, вкл. с оглед съображенията, съдържащи се в т.1 на ТР №8/2012г. от 27.11.2013г. по тълк.д.№8/2012г. на ОСГТК на ВКС, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В случая е прието, че след като ищците не се легитимират като собственици на индивидуализираната реална част от имот с идентификатор 04279.322.3500 не биха могли да обосноват правен интерес за отрицателния си установителен иск, вкл. и доколкото не са се позовали на фактическо състояние, а според въззивния съд нямат и възможност да придобият право на собственост, ако отрекат правата на ответниците върху същата реална част, доколкото за да придобият права върху нея следва да реализират специалната процедура по §4б ПЗР ЗСПЗЗ, която е свързана с преклузивни срокове и която те вече са осъществили за имот с идентификатор 04279.322.2792. За недопустимо е прието изпълнението на две процедури по §4б, ако е предоставено право на ползване върху един имот.
Прието е, че насрещният иск, предявен по реда на чл.108 СК, е основателен за цялата претендирана реална част, тъй като по делото е установено, че предявилите този иск лица са собственици на целия имот с идентификатор 04279.322.3500 и не е спорно, че ответниците по този иск И. и К. С. осъществяват фактическата власт, като владението им е без основание.
С оглед характера на направените оспорвания и вида на търсената защита, както и спецификите на правния спор, съображенията на въззивния съд досежно допустимостта на предявения отрицателен установителен иск съответстват на установената към настоящия момент практика на ВКС, според която идентичност в предмета на две дела е налице при пълен идентитет в предмета на двете дела, т.е. в спорното материално право с неговите индивидуализиращи белези-юридическият факт, от който е възникнало, съдържанието и субектите на правоотношението /решение №133/14.03.2011г. по гр.д.№2020/2009г. на І ГО на ВКС; решение №179/15г. от 26.01.2016г. по гр.д.№2207/2015г., първо ГО на ВКС /. Както е изяснено с ТР № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, при отрицателния установителен иск за собственост, ищецът изобщо отрича правото на ответника, поради което последният трябва да изчерпи в същия процес всички основания, на които то е могло да се породи. Когато е уважен отрицателен установителен иск за собственост, това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания. При отхвърляне на иска се признава правото на собственост на ответника върху заявеното с исковата молба право. Налице е идентитет между отрицателен установителен иск и положителен установителен иск за собственост до обема на защитаваното с тях субективно материално право. Това прави по-късно предявеният иск – в отделно производство, или по реда на чл. 211 ГПК, недопустим. Ако обемът на спорното материално право по двата иска е различен, то тогава е налице тъждество само до спорния размер, а не и за разликата. От тези разяснения следва, че само спорът за разликата може да бъде предявен за разглеждане като положителен установителен иск, стига да са налице всички условия за допустимост, в самостоятелно производство или чрез насрещен иск /определение №330/05.07.2016г. по ч.гр.д.№2108/2016г., Четвърто ГО на ВКС/. Същото разрешение следва да намери приложение и в хипотеза, при която двата иска са предявени в един и същи процес. Според дадените в ТР №8/2012г. на ОСГТК на ВКС разяснения, когато ищецът твърди, че притежава самостоятелно вещно право върху имота, той може да предяви както положителен, така и отрицателен установителен иск. Извод за възможността двата иска да бъдат предявени едновременно в тълкувателното решение не се съдържа.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по останалите, поставени от касаторите въпроси, които се основават изцяло на поддържаната от тях защитна теза в процеса, че в заповедта, с която е определено придобиване правото на собственост по реда на §4к ПЗР ЗСПЗЗ имотът е записан с номер, различен от посочения в помощния план, за който е била определена и съответната сума, която са заплатили, както и в удостоверението, установяващо предоставянето на правото на ползване. Тази теза не е била споделена от въззивния съд, който е приел, че не се установява идентичност между предоставения за ползване на касатора И. С. недвижим имот и процесния, вкл. с имота, посочен в помощния план, поради което касаторите не биха могли да се легитимират като собственици, т.е. дори да е настъпила трансформация на правото на ползване в право на собственост, тя не касае процесния имот, доколкото не се установява именно този имот да е бил предоставен за ползване. Поради това и въпросите, касаещи възможността да бъде придобито право на собственост върху предоставения за ползване имот дори в производството по §4к ПЗР ЗСПЗЗ да е извършвана оценка на друг имот поради допусната грешка от областната и общинската администрация, респ. заповедта по §4к, ал.6 ПЗР ЗСПЗЗ именно поради такава грешка да е издадена за имот, различен от предоставения за ползване, следва да се приемат за ирелевантни за настоящия правен спор – в случая именно имотът, посочен в помощния план, е бил оценен в производството по §4 ПЗР ЗСПЗЗ и посочен в заповедта по §4к, ал.6. Действително въззивното решение съдържа и съображения, касаещи значението на административното производство по §4к ПЗР ЗСПЗЗ за възможността ползвателите да придобият право на собственост, както и възможността да оспорят правата на лицата, на които правото на собственост се възстановява върху имоти в територии по §4 ПЗР ЗСПЗЗ при наличието на заповеди в полза и на двете спорещи страни, но тези съображения в настоящия случай не могат да се приемат за обуславящи крайния изход на спора при констатираната липса на идентичност между предоставения за ползване имот с процесния.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за значението на обстоятелството дали предоставеният за ползване имот правилно е пренесен от помощния план в плана на новообразуваните имоти, а оттам и в кадастралната карта, както и за възможността за разрешаване по общия исков ред на спор за собственост между ползватели и лица, претендиращи възстановяване право на собственост при влязъл в сила план на новообразуваните имоти. Този въпрос е бил поставян пред тричленни състави на ВКС и в определени хипотези е приемано, че е възможно оспорването да касае твърдения за грешка в помощния план, въз основа на който е изработен планът на новообразуваните имоти, на основание на който е издадена заповедта на кмета по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ /решение №134 от 17.07.2015г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№6104/2014г./. Хипотезите, при които подобно оспорване се приема за допустимо обаче са различни от настоящата, при която имотите са индивидуализирани в помощния план въз основа на анкетиране както на ползвателите, така и на лицата, претендиращи право на възстановяване върху земеделски земи в територията по §4. След като при самото анкетиране местонахождението и границите на предоставения за ползване имот са определени и нанесени на съответната скица /заключение на СТЕ, изготвено от в.л.А./ по идентичен начин с нанасянето им в ПНИ, даденото в досегашната практика на ВКС разрешение не може да намери приложение.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №937/17.02.2017г. по в.гр.д.№745/2016г. по описа на Окръжен съд-Благоевград.
ОСЪЖДА И. И. С., ЕГН [ЕГН] и К. С. С., ЕГН /ЕГН/ да заплатят на основание чл.78, ал.3 ГПК на Й. К. Т., ЕГН [ЕГН], Г. Д. С., ЕГН [ЕГН] и П. Д. С., ЕГН [ЕГН] сумата 800лв. /осемстотин лева/, представляваща направените по делото разноски – адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: