О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
София, 23.02.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1260 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх. Nо 24869/03.11.2011 година на М. Щ. П. и М. Щ. М., и двете от [населено място] чрез адв.д,Б. АК П. срещу Решение Nо 1401 от 27.10. 2011 година по гр.възз.д. Nо 1799/2011 година на ОС- Пловдив и решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 30.11.2011 година.
С посоченото решение, окръжният съд е обезсилил решение Nо 1747/ 10.05.2011 година по гр.д. Nо 10613/2010 г. на РС-Пловдив, с което е отхвърлен предявения от М. Щ. и М. Щ. срещу [община] отрицателен установителен иск , на основание чл. 124 ал.1 ГПК , че Общината не е собственик на следния недвижим имот- ? идеална част от дворно място , цялото с площ от 114 кв.м. , част от ПИ *, включена в парцел Nо * в кв. 335 по плана на [населено място], с идентификатор * и находящите се в него сгради – жилищна –еднофамилна , хангар, депо, гараж, стопанска сграда.
Прието е , че ищците , позоваващи се на права на собственост на основание- договор за покупко-продажба, реституция и давностно владение , нямат правен интерес да защитят правата си , като отричат тези на общината.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК с довод , че по процесуално-правния въпрос : следва ли въззивния съд да направи правните си изводи относно основателността респ. неоснователността на предявения иск единствено на фактическите твърдения на ищците по исковата молба , чието разрешение с обжалваното решение е в противоречие с Решение по чл. 290 на ВКС Nо 46/01.03.2011 година по гр.д. Nо 1275/2010 г.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и по въпроса: ако въззивния съд констатира несъответствие между фактическите твърдения на ищеца в исковата молба и търсената защита следва ли да остави исковата молба без движение, решението на въззивния съд противоречи на Решение Nо 644 / 12.10.2010 година по гр.д Nо 1296/ 2009 година на ВКС -IV отд. , както и на т.4 на ТР 1/2001 на ОСГК на ВКС.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор ответника по касация- [община].
Състав на ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима при изпълнение изискванията по чл. 280 ал. 2 ГПК за цена на иска над 5000 лв.
След преценка на посочените с изложението основания за допустимост на касационното обжалване , настоящият състав на ВКС намира , че касационното обжалване може да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за дължимото процесуално поведение на въззивния съд при констатация за несъответствие между фактическите твърдения на ищеца в исковата молба и търсената защита и следва ли да остави исковата молба без движение, предид на заетото становище по Решение Nо 644 от 12.10.2010 година по гр.д Nо 1296/ 2009 година на ВКС -IV отд. , с което се приема , че ‘съсът е длъжен да се произнесе в рамките на заявеното от страната искане , което сам следва да квалифицира, а при неясност на претенцията, включително при вътрешно противоречие между твърдения и петитум, да предприеме действия по чл. 129 ГПК, като остави молбата без движение’, и съответно на задължителните разяснение на т.4 на ТР 1/2001 на ОСГК на ВКС.
По поставеният втори въпрос- следва ли въззивния съд да направи правните си изводи относно основателността респ. неоснователността на предявения иск единствено на фактическите твърдения на ищците по исковата молба , настоящият състав намира , че касационното обжалване не може да бъде допуснато, тъй като същият няма качеството на обуславящ изхода на спора , след като въззивното производство е приключило решение за прекратяване поради липса на правен интерес от заявения отрицателен установителен иск по чл. 124 ал.1 ГПК.
При допускане на касационното обжалване , касаторът дължи заплащането на пропорционална държавна такса , изчислена по правилата на чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси…/ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК, определена в конкретния случай в размер на 138.26 лв. / сто тридесет и осем и 0.26 лв. ./, вносима от касаторките по сметка на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване по касационна жалба вх. Nо 24869 / 03.11.2011 година на М. Щ. П. и М. Щ. М., и двете от [населено място] чрез адв.Д. Б. АК П. срещу Решение Nо 1401 от 27.10. 2011 година по гр.възз.д. Nо 1799/2011 година на ОС- Пловдив и решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 30.11.2011 година.
УКАЗВА на касаторите лично и чрез адв. Д. Б. – АК П., че следва да бъде внесена дължимата пропорционална държавна такса в размер на сумата 138.26 лв. /сто тридесет и осем и 0.26 лева / по сметка на ВКС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ……………………………………………………………., за която дата да се призоват страните, като на касаторите и повереника адв. Д. Б. – АК П. се съобщи задължението за внасяне на пропорционална ДТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :