4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
София, 24.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………………………………..…….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2162 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 1501 от 14.ІІІ.2014 г. на варненското [фирма], подадена против определение № 135 на Варненския апелативен съд, ТК, от 21.ІІ.2014 г., постановено по т. д. № 23/2014 г., с което е била оставена частна жалба на този търговец срещу първоинстанционното определение № 4505/1.ХІ.2013 г. на ОС-Варна, ТК, по т.д. № 349/2013 г., отхвърлящо искането му за изменение /по реда на чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК/ на решение № 516 от м. юни`2013 г. по същото дело в частта му за разноските в размер на сумата от 7 846.45 лв., която – при изцяло отхвърлени осъдителни искове – неправилно била присъдена в полза на ищцовото [фирма]-гр. Варна: „на основание чл. 78, ал. 1 ГПК”.
Единственото оплакване на търговеца частен касатор е за постановяване на атакуваното въззивно определение при допуснато от състава на Варненския апелативен съд съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. чл. 78, ал. 2 ГПК, регламентиращо хипотеза, която свързва присъждането на разноски с поведението на ответника, доколкото то е дало повод за завеждане на делото, но без да е визиран случая на отхвърлен иск поради извършено плащане в течение на процеса. С оглед това се претендира касирането на този съдебен акт и да се постанови от настоящата инстанция такова изменение на решението на първостепенния съд, при което отговорността за разноски да бъде възложена на сторилата ги ищцова страна, чиито обективно кумулативно съединени осъдителни искове срещу търговеца настоящ частен касатор са били отхвърлени.
В изложението си по чл. 284, ал. 2 ГПК варненското [фирма] обосновава приложно поле на частното касационно обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че при липса на съдебна практика по същия с атакуваното определение Варненският апелативен съд се е произнесъл по въпрос, едновременно и „материалноправен”, и „процесуалноправен”, а именно: „В случай, че искът е изцяло отхвърлен, следва ли разноските да се възложат в тежест на ищеца – съобразно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК или може да се приложи правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК и разноските да се възложат в тежест на ответника?”
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. Варна писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Варна както по допустимостта на самата частна касационна жалба – на основанието по чл. 248, ал. 3 ГПК, така и по допустимостта на касационния контрол – предвид липсата на релевираните от търговеца предпоставки по т. т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а също и по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки алтернативно или оставяне на жалбата без разглеждане, или недопускане на касационно обжалване, или потвърждаване – по същество – на атакуваното определение та Варненския апелативен съд.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Варненския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-гр. Варна ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Преди всичко неоснователно е защитното възражение на ответното по касация [фирма]-Варна за недопустимост на частната касационна жалба на основанието по чл. 248, ал. 3 ГПК. Меродавно е, че първоинстанционното решение на Варненския ОС, постановено по търговско дело с цена на всеки от двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска, надхвърляща 10 000 лв., е подлежало на обжалване вкл. и пред ВКС, а не, че понастоящем същото е влязъл в сила съдебен акт в частта му по съществото на спора.
Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в съответния акт на въззивния съд, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили и в законодателството и обществените условия промени. Разрешенията по алинея и алинея втора на чл. 78 от сега действащия процесуален закон (в сила от 1.ІІІ.2008 г.) са напълно идентични с тези по чл. 64, ал. 1 и съответно – по чл. 65, ал. 2 ГПК (отм.). Следователно не само не се констатират изменения в законодателството в материята на отговорността на страните по съдебен спор за разноски, но е и налице полувековна съдебна практика (Р. № 551 от 8.V.1995 г. на І.-то г. о. на ВС по гр. дело № 754/94 г.) по прилагането на тези процесуални правила, визиращи поведение на ответник, дало повод за завеждане на делото, каквото именно представлява изразеното от търговеца настоящ частен касатор в отговора му по исковата молба (с вх № 10482/2.ІV.2013 г.) становище, че исковете на [фирма]-гр. Варна били неоснователни.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 135 на Варненския апелативен съд, ТК, от 21.ІІ.2014 г., постановено по ч. т. д. № 23/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. дело № 2162 по описа за 2014 г.