О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
гр. София, 24.07.2017г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 2016 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 4964 от 18.04.2017 г. на Й. Я. М. чрез адвокат В. К. от АК – П. против определение № 433 от 06.04.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 957/2016 г. на Окръжен съд – Плевен, ГО, V въззивен състав.
С обжалваното определение, на основание чл. 253 ГПК, е отменено протоколно определение от 18.01.2017 г., с което е постановено Бюрото за правна помощ да изплати на адвокат Ф. П. възнаграждение в размер на 800 лв. в качеството й на особен представител на въззивницата А. Н. М.. Вместо това, на основание чл. 77 във връзка с чл. 83, ал. 2 и чл. 47, ал. 6 ГПК, чл. 78, ал. 6 ГПК и чл. 7, ал. 4 НМРАВ, Й. Я. М. е осъден да заплати на адвокат Ф. П. сумата от 600 лв. възнаграждение за въззивното производство. Заявени са оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено.
Ответницата по частната жалба А. Н. М. не е подала отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Производството пред първата инстанция е започнало по подадена от Й. Я. М. искова молба за делба на недвижим имот, съсобствен с ответницата А. Н. М.. Последната е получила преписа от исковата молба лично. Мотивирана от влошено имуществено и здравословно състояние, на 08.02.2016 г. ответницата е отправила до съда молба за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство до приключване на делото във всички съдебни инстанции. С разпореждане от 09.02.2016 г. по гр.д.№ 72/2016 г. Районен съд – Плевен е предоставил правна помощ на ответницата. Макар да не е посочено в акта на съда, разпореждането от 09.02.2016 г. намира своето основание в разпоредбата на чл. 95, ал. 2 ГПК, което е изводимо и от текста на отправеното от съда искане за определяне на адвокат за осъществяване на правна помощ (л. 25 от делото на РС). От така установените факти се налагат следните изводи: (1) в разглеждания случай не са налице предпоставките за приложението на чл. 47, ал. 6 ГПК, тъй като ответницата е била намерена на посочения по делото адрес и лично е получила съдебните книжа /а от това произтича отсъствието на основание да й се назначава особен представител на разноски на ищеца/ и (2) съобразно разпореждането на РС – Плевен от 09.02.2016 г. на ответницата е следвало да се назначи служебен адвокат – съгласно терминологията по глава ХХ ГПК.
При това положение, несъответно на данните по делото и сезиращото искане (л. 25 от делото на РС) се явява вписаното в уведомително писмо изх.№ 525/2016 г. от 17.02.2016 г. на секретаря на Адвокатския съвет – П. (л. 26 от делото на РС) становище, че „Защитата не е по ЗПП и адвокатът получава възнаграждението си чрез съда в размер на внесения от страната депозит съгласно Указания на НБПП от 26.05.2010 г.”. Тъй като защитата на ответницата е осъществена НЕ по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, не е било налице основание нито за даването на указания до ищеца Й. Я. М. да внася депозит за особен представител, нито за квалифицирането на адвокат Ф. Ф. П. като „особен представител” на ответницата (разпореждане № 2465 от 23.02.2016 г., л. 27 от делото на РС и разпореждане № 2641 от 26.02.2016 г., л. 28 от делото на РС). Адвокат Ф. Ф. П. НЕ Е „особен представител” на ответницата – включването й в делото е осъществено при условията на глава ХХ ГПК, а не поради наличието на предпоставките по чл. 47, ал. 6 ГПК. Това е действителната причина Й. Я. М. да не дължи авансовото заплащане на разноските за назначаването на адв. П., а не обстоятелството, че самият той е освободен от заплащането на такси и разноски. Действителното процесуално качество на адвокат Ф. П. е „служебен адвокат” на А. Н. М. и относно заплащането на предоставената от нея на ответницата правна помощ са приложими правилата на Закона за правната помощ и Наредбата за заплащането на правната помощ, а не чл. 47, ал. 6 ГПК. Съобразно посочените нормативни актове заплащането на правната помощ се извършва от Националното бюро за правна помощ по банков път, въз основа на решение на председателя на Бюрото и отчета, представен от адвоката. Адвокатският съвет не е компетентен да отправя искания (още по-малко – указания) към съда, касаещи определянето и заплащането на възнаграждението на служебния адвокат. Неговите правомощия се свеждат до определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ; уведомяване на органа, предоставил правна помощ, за определения адвокат; проверка и заверяване на отчета по чл. 38 ЗПП и отправянето на предложения до НБПП за размера на възнаграждението на адвоката. Съдът не участва в отношенията по възмездяването на защитата, предоставена на страната от нейния служебния адвокат. Компетентността на съда може да бъде ангажирана, но в изрично предвидените от Закона случаи, като чл. 97, ал. 2 ГПК (която хипотеза не се е осъществила по делото) и чл. 78, ал. 7 ГПК. В тези случаи сезирането следва да изхожда от Националното бюро за правна помощ, а не от служебния адвокат, респ. – подлежащите на заплащане от съответната страна суми се дължат на НБПП, а не на служебния адвокат (в този смисъл и Определение № 722 от 10.11.2015 г. по ч.гр.д.№ 4299/2015 г. на ВКС, IV г.о.).
Производството пред РС е приключило с постановеното решение по извършване на делбата, съдържащо и произнасяне по чл. 346 ГПК. В качеството му на въззивна инстанция, ОС – Плевен се е произнесъл по депозираната от служебния адвокат на А. М. въззивна жалба, касаеща единствено претенциите по сметки (с цена на исковете под 5 000 лв.), като решението му е окончателно, т.е. влязло е в сила на 08.02.2017 г. Предвид този факт и на основание чл. 39 ЗПП за служебния адвокат Ф. П. са възникнали предпоставките да търси от НБПП възмездяване на предоставената правна помощ след подаването на отчет по чл. 38 ЗПП. Обстоятелството, че НБПП е отказало плащане (видно от писмо изх.№ 17-202-140 от 23.02.2017 г., л. 28 от делото на ОС) в никакъв случай не създава основание за ангажиране отговорността на Й. Я. М. при условията на разпоредбите, посочени от въззивния съд като основание за постановяване на неговия акт – чл. 77 във връзка с чл. 83, ал. 2 и чл. 47, ал. 6 ГПК, чл. 78, ал. 6 ГПК и чл. 7, ал. 4 НМРАВ. Обстоятелствата по делото изключват приложението на която и да е от изброените от въззивния съд правни норми. По отношение на Й. Я. М. евентуално биха могли да възникнат предпоставките по чл. 78, ал. 7 ГПК, но едва при осъществяване на фактите, обосноваващи приложението на тази разпоредба. В случая, към момента на сезирането на ОС с подадените от адвокат Ф. П. молби с вх.№ 1815 от 10.02.2017 г. и с вх.№ 4540 от 05.04.2017 г., не се твърди и не се установява да е извършено плащане от НБПП в полза на адвокат П. за предоставената правна помощ на А. М., нито е заявено искане от активно легитимираното за това лице – НБПП.
В обобщение – нито пред районния, нито пред окръжния съд са се осъществили предпоставките по чл. 47, ал. 6 ГПК за назначаване на особен представител на ответницата на разноски на ищеца. По тази причина той не е дължал внасянето на такива в хода на производството и не се явява „страна, останала задължена за разноски” по смисъла на чл. 77 ГПК. С оглед действителното основание, на което адвокат Ф. П. е участвала в процеса (чл. 95, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 21, т. 3 ЗПП), въпросът с възмездяване на предоставената от нея правна помощ подлежи на разрешаване по правилата на Закона за правната помощ и Наредбата за заплащането на правната помощ. Съдът (като орган за предоставяне на правната помощ) нито определя предварително размера на адвокатското възнаграждение, нито изисква предлащането му от насрещната страна или друг субект (включително НБПП). Компетентността на съда възниква впоследствие – при наличие на предпоставките по чл. 78, ал. 7 ГПК, а именно извършено плащане от страна на НБПП, заявено от Бюрото искане и при съобразяване изхода на спора. В разглеждания случай е безспорно, че НБПП не е заплатило възнаграждение по чл. 39 ЗПП, поради което към момента на постановяване на атакуваното определение не са били налице нито предпоставките на чл. 77 във връзка с чл. 83, ал. 2 и чл. 47, ал. 6 ГПК и чл. 78, ал. 6 ГПК, нито тези по чл. 78, ал. 7 ГПК за възлагането в тежест на Й. Я. М. да заплати каквато и да е сума във връзка с предоставената на ответницата правна помощ, още по-малко – за присъждането на плащане директно в полза на служебния адвокат на ответницата.
С оглед изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която Й. Ян М. е осъден да заплати на адвокат П. възнаграждение за въззивното производство. Същото е законосъобразно в частта, с която на основание чл. 253 ГПК е отменено протоколно определение от 18.01.2017 г. На съдилищата /районен и окръжен/ се указва, че, доколкото по отношение на адвокат Ф. П. все още не е изтекъл срока по чл. 38, ал. 4 ЗПП, при поискване от нейна страна следва да й се издадат необходимите документи за надлежно отчитане на вида, количеството и качеството на предоставената на А. Н. М. правна помощ с посочване на действителното основание за участие в приключилото гражданско дело.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 433 от 06.04.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 957/2016 г. на Окръжен съд – Плевен, ГО, V въззивен състав в частта, с която Й. Я. М. е осъден да заплати на адвокат Ф. П. сумата от 600 лв. – възнаграждение за въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 433 от 06.04.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 957/2016 г. на Окръжен съд – Плевен, ГО, V въззивен състав в частта, с която на основание чл. 253 ГПК е отменено протоколно определение от 18.01.2017 г., с което е постановено Националното бюро за правна помощ да изплати на адвокат Ф. П. възнаграждение в размер на 800 лв. в качеството й на особен представител на въззивницата А. Н. М..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: