О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
София, 25.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 27.02.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1278/2013 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№2309/26.10.2012г.,подадена от А. С. Т. от [населено място],чрез пълномощника му адвокат А. Н.,против решение №277/25.06.2012г. на Софийски окръжен съд,гражданско отделение,трети въззивен състав,постановено по гр.д.№18/2012г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №251/06.02.2010г. по гр.д.№449/2009г. по описа на Костинбродския районен съд,за отхвърляне на предявените от А. С. Т. срещу Т. И. Ф. и Т. К. И.,искове с правно основание член 124,ал.1 ГПК и член 537,ал.2 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците,че ищецът е собственик на 167,84/728,84 ид.части от описания недвижим имот.
В първата част от изложеното в подадената касационна жалба срещу въззивното решение, след изложените от касатора касационни оплаквания,че въззивният съд въпреки наличните писмени доказателства,представени от ищеца по делото,в противоречие със закона е приел, че сделката-договор по чл.212 ЗЗД е действителна,а от друга страна се излагат аргументи,че не са събрани задължителните според съдебната практика доказателства във връзка с твърдението на касатора за сключване на този договор под заплаха,след което,касаторът заявява/цитирам/:
„Поради изложеното дотук считаме,че са налице и Ви молим да обсъдите следните основания за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 ГПК:
Атакуваното тук Решение на Софийски окръжен съд,противоречи на :
-Решение №290 от 29.03.2006г. на ВКС по т.д.№474/2005г.,ІІ о.,ТК.В същото:”Жалбоподателят счита,че …. съдът е приел погрешна фактическа обстановка,не е обсъдил гласните доказателства за причината,поради която жалбоподателят е носил печата на търговеца,не е преценил доказателствената сила на споразумението,с оглед направените зачерквания в нарушение на чл.27 вр.с чл.30 ЗЗД,не е уважил твърдението за унищожаемост на споразумението,като сключено при страх с физическа принуда”
-Решение №119 от 28.05.1974г. по гр.д.№643/1974г.,І го,ВС на НРБ,
Според същото:”…..дали правният акт е начално нищожен поради липса на кой да е от необходимите съществени елементи на фактическия състав-чл.26,ал.2 ЗЗД,или пък се явява унищожаем заради някое от основанията,поради които може да се постигне това,подлежи на установяване и доказване за всеки конкретен случай и следва да се възприеме конкретно.” и на
-Решение №1615 от 28.12.2009г. на Софийски апелативен съд,Іс-в,ГК,по гр.д.№2047/2009г. по описа на същия съд,постановено във връзка с искова молба,в която аналогично на процесната се твърди,че сключения между ответника и ищеца по делото договор/за доброволна делба/ е унищожаем,доколкото същия е подписан от ищеца при упражнена от ответника заплаха.За да произнесе решението си тук Съдът също е допуснал и изслушал свидетелски показания.
С цитираните решения на ВС и ВКС обосноваваме основание за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски окръжен съд по член 280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.”
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищецът А. Т. ,заедно с неговия брат Т. С. Т.,са законните наследници на техните родители-баща им Стефан Т..починал 1998г. и майка им В. Д.-поч.2007г.,като ищецът с договор от 09.07.2008г. за продажба на наследство по член.212 ЗЗД,с нотариално заверка на подписите,е продал на ответницата Т. К. цялото наследство като съвкупност от права и задължения останали му в наследство от Стефан Т. Д.-поч.1998г. за 15000 лева,а със договор от 10.07.2008г.за продажба на наследство по член 212 от ЗЗД,с нотариална заверка на страните,ищецът А. Т. продал на ответницата Т. К. цялото наследство като съвкупност от права и задължения,останали му в наследство от В. Д.-поч.2007г. за сумата 10000 лева.Съдът е отбелязъл,че по силата на нотариален акт №194/1968. за извършено дарение процесния недвижим имот е бил придобит от наследодателя на ищеца,негов баща –Стефан Т.,както и че със договори от 04.08.2012г. за продажба на наследство,неговият брат Т. С. е продал на купувача Т. Ф.-посочен като първи ответник по исковата молба,цялото си наследство оставено от майка му В. С. Д. и от баща му Стефан Т. Д.,за посочената продажна цена,като двамата ответници се снабдили впоследствие с констативен нотариален акт №161,т.5,н.д.№760/26.11.2008г. за собственост върху процесния недвижим имот,с което са признати за такива на основание давностно владение и по правоприемство от А. С. Т. и Т. С. Т..С исковата молба,впоследствие с нейно уточнение пред въззивния съд,е конкретизирано,че е предявен установителен иск за собственост от ищеца А. С. срещу ответниците Т. К. и Т. Ф.,с правно основание член 124,ал.1 ГПК за признаване правото му на собственост върху описания в констативния нотариален акт недвижим имот, и искане за прогласяване на нищожността на горепосочения нотариален акт,по който с молбата уточнение-лист 28 от делото,е заявено искането за отмяна на констативния нотариален акт.За да отхвърли претенциите на ищеца,въззивният съд е приел,че правото на собственост на ищеца е изгубено със сключване на договорите за продажба на наследство от 09.07.2008г. и 10.07.2008г.,които са породили правното си действие и не е оборено материализираното в горепосочения констативен нотариален акт от 2008г. удостоверително изявление на нотариуса за съществуващото право на собственост в полза на молителите, чрез опровергаване на посоченото в него придобивно основание,поради което е стигнал до извода,че е неоснователно искането по член 537,ал.2 ГПК.
Преди всичко,съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен в изложението си по член 284,ал.3,т.1 от ГПК,да формулира точно и ясно правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение, и обусловил правните изводи на съда,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Видно от цитираното изцяло изложение на касатора,инкорпорирано в част от касационната му жалба,в същото липсва формулиран такъв правен въпрос,а се навеждат касационни оплаквания по член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване съгласно член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за законосъобразност на въззивното решение ще се направи след като бъде допуснато до касационно обжалване,в производството по член 290 от ГПК.
Непосочването на правния въпрос,разрешен с обжалваното въззивното решение,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Наред с това,цитираната и приложена съдебна практика на ВКС-решение на ВКС,постановено по реда на ГПК/отм/,извън задължителната такава,както и приложената практика на долустоящи на ВКС съдилища ,са неотносими към отправените искания,с които ищецът-настоящ касатор, е сезирал съда,видно от горепосоченото в исковата молба и уточненията й,няма твърдение за унищожение на договорите по член 212 ЗЗД-за продажба на наследство,на основание член 30 от ЗЗД.
Ето защо,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №277/25.06.2012г. на Софийски окръжен съд,гражданско отделение,трети въззивен състав,постановено по гр.д. №18/2012г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: