2
2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 134
София, 25.03. 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Розинела Янчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 4711/2018 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Долни чифлик, област В., срещу въззивното решение № 1080/18.06.2018 г. по в. гр. д. № 864/2018 г. на Варненския окръжен съд. Искането е то да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация „Босев и партньори” ООД [населено място] счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу въззивно решение, което не е изключено от обхвата на касационния контрол, поради което е допустима.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС на РБ, І-во г. о., намира следното:
С обжалваното въззивно решение Варненският окръжен съд потвърдил решение № 5508/29.12.2017 г. по гр. д. № 4534/2016 г. на Варненския районен съд, с което е прието за установено по иска на „Босев и партньори“ ООД, че дружеството е собственик на реална част с площ от 2 778 кв. м. от ПИ № … по кадастралната карта на [населено място], община Долни чифлик, отразен върху скица № 15-………/24.08.2016 г., която реална част представлява условно северната половина на поземления имот, включена между път от запад, имот № ………. от изток, имот с кратък номер …. от север и останалата част от имот № ……….. от юг.
Данните по делото сочат и това е прието за установено, че ищецът е придобил собствеността на процесния имот на основание вписан договор от 28.12.2006 г. и анекс към него от 10.12.2007 г., сключен с кооперация „Пролет” [населено място], за прехвърляне на търговско предприятие, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, в което процесният имот, съставляващ почивна база в курортен комплекс „Ш.” от поземлен имот и намиращите се в него кухня-столова и девет бунгала, е включен като описан в приложение № 1 към договора. Прието е, съобразно заключение на съдебно-графологическа експертиза, че подписите за прехвърлител и приобретател са положени от посочените в приложението лица, поради което същото е истински документ, както и че описът на придобитото чрез сделката недвижимо имущество не е задължително необходим елемент от договора за прехвърляне на търговско предприятие и поради това възраженията на ответника за порок на договора, основани на липса на форма на описа, са приети от въззивния съд за неоснователни. Прието е, че описанието на активите на предприятието не е задължителен елемент на договора по чл. 15, ал. 1 ТЗ и не е необходимо описът да е в изискуемата за сделката форма-писмена с нотариална заверка на подписите, поради което и неспазването на тази форма за описа не опорочава сделката, с която е прехвърлено търговското предприятие.
Установено е също така, че праводателят на ищеца е една от трите новообразувани кооперации при разделянето на ТПК „Огоста” [населено място] през 2004 г., като в разделителния протокол от 01.08.2004 г. е включена процесната база. Според представените писмени доказателства строителството на почивната база е започнало през 1984 г. и е завършено през м. декември 1986 г., като за обекта са изразходвани 214 230.37 лева от инвеститора ТПК „Огоста” [населено място] /предишното наименование на [населено място]/.
С помощта на съдебно-счетоводна експертиза е установено, че спорната база – сграда и терен, е била заведена счетоводно по баланса на ТПК „Огоста” и кооперация „Пролет”. Друга почивна база, намираща се в района на [населено място] или по Ч. не се е водела по баланса на двете кооперации. От извършените справки вещото лице е установило, че строежът е извършен по стопански начин от ТПК „Огоста”.
По делото е разпитан като свидетел В. К. Б., който от м. октомври 1997 г. е бил избран за председател на ТПК „Огоста”, а впоследствие – на новообразуваната кооперация „Пролет”. Свидетелят е дал показания, че за изграждането на базата, приета с акт обр. 16 през 1986 г. и започнала да се ползва през 1988 г., са били правени отчисления от заработките на член-кооператорите.
Въззивният съд се позовал на протокол от 29.12.1986 г. на приемателна комисия за предаване и приемане на „Почивна база [населено място]” на ТПК „Огоста” [населено място], писмо от 1993 г. на МЗ, адресирано до ТПК „Огоста” М., заключението на съдебно-счетоводната експертиза и показанията на св. Б., и приел, че обектът е изграден от кооперацията със средства на кооперацията, по стопански начин, преди 13.07.1991 г., поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС, според която не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13.07.1991 г., включително и прилежащия терен. Съдът посочил, че към момента на съставянето на протокола от 1986 г. е съществувала една ТПК „Огоста” М., регистрирана на 12.06.1962 г., прекратена с решение на окръжния съд на 11.08.2004 г. В периода на изграждане на почивната база и до разделянето на ТПК „Огоста” на три кооперации, едната от които е праводател на ищеца, не е съществувала друга кооперация с наименование ТПК ”Огоста” и седалище [населено място].
Ето защо въззивният съд приел, че с влизането на Закона за общинската собственост от 01.06.1996 г. ТПК „Огоста” е придобила процесния имот по силата на закона – чл. 2, ал. 3 ЗОбС /отм./, като прилежащ терен към изградената от нея почивна база преди 13.07.1991 г., със собствени на кооперацията средства. Придобито по силата на закона право от ТПК „Огоста” М. е преминало в имуществото на кооперация „Пролет” предвид вписаното с решение от 11.08.2004 г. по ф. д. № 38/1989 г. на окръжния съд прекратяване на ТПК „Огоста” без ликвидация поради разделянето й на три нови кооперации: ”Пролет”, „Актива” и „Независимост 2004”, като ТПК „Огоста” е заличена от регистъра на кооперациите. Съгласно решението имуществото на кооперацията е разпределено между новоучредените кооперации. С друго решение от същата дата е вписана в регистъра на кооперациите новоучредената кооперация „Пролет”, образувана след разделянето на ТПК „Огоста”, като с разделителен протокол от 01.08.2004 г. е поела част от активите на прекратената ТПК ”Огоста”, включително и процесната база в [населено място]. Същото е констатирано със заключението по приетата счетоводна експертиза.
По така изложените съображения въззивният съд заключил, че праводателят на ищеца е придобил през 2004 г. почивната база и прилежащия й терен като правоприемник на ТПК „Огоста” и валидно се е разпоредил с това право в полза на ищеца.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил следните въпроси:
1. длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички въведени с въззивната жалба оплаквания и възражения за неправилност на първоинстанционното решение, преди да се произнесе по спорния предмет на делото – по този въпрос се поддържа противоречие с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 1/04.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и с решения на отделни състави на Търговската колегия на ВКС; 2. необходимо ли е мотивите на решението да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо счита доводите и възраженията за неоснователни – поддържа се противоречие с Постановление № 1/1953 г. на Пленума на ВС, т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по т. гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и решение на състав на Търговската колегия на ВКС.
По така поставените два въпроса е формирана трайна съдебна практика, включително и задължителна, цитирана от касатора, че дейността на въззивната инстанция има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, поради което въззивният съд при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция доказателствен материал по делото следва да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като изготви собствени мотиви. Те трябва да отразяват решаващата дейност на въззивната инстанция като втора инстанция по съществото на правния спор. Въззивният съд трябва да се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК; да се произнесе по конкретните оплаквания във въззивната жалба и по правилността на първоинстанционното решение.
В разглеждания случай въззивният съд не се е отклонил от тази съдебна практика, макар в мотивите към въззивното решение да не е записал изрично, че намира за неоснователни оплакванията във въззивната жалба, като съдебната практика не установява изискване произнасянето по оплакванията да предшества произнасянето по спорния предмет на делото. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд не се е произнесъл по оплакванията: 1. за неправилност на извода, че праводателят на ищеца е придобил през 2004 г. почивната база и прилежащия й терен като правоприемник на ТПК „Огоста” и като такъв се е разпоредил валидно в полза на ищеца; 2. че неправилността на първоинстанционното решение произтича от неправилната преценка на съдебно-счетоводната експертиза; 3. че е направил неправилна преценка на събраните по делото гласни доказателства. Видно е от мотивите към обжалваното решение, че въззивният съд е изложил съображения и по трите оплаквания, когато е формирал своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Така, във връзка с правоприемството е приел, че в периода на изграждане на почивната база – 1984-1986 г., и до разделянето през 2004 г. на ТПК „Огоста” на три кооперации, едната от които е праводателят на ищеца кооперация „Пролет”, не е съществувала друга кооперация с наименование ТПК ”Огоста” и седалище [населено място], освен тази, регистрирана на 12.06.1962 г., прекратена на 11.08.2004 г. с решение на окръжния съд. По отношение на съдебно-счетоводната експертиза е посочено, че съдът дава вяра на заключението на същата като обективно и компетентно, съответстващо на останалите доказателства по делото и на показанията на свидетеля. На показанията на свидетеля съдът е дал вяра изцяло, защото ги е намерил за обективни, безпристрастно дадени, в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства по делото.
Следващата група въпроси са следните: 1. необходимо ли е да бъде изяснен въпросът касае ли се в случая за идентичност между ТПК на инвалидите „Огоста ”М. и ТПК „Огоста” М. или за правоприемство между двете кооперации, доколкото процесната база е построена преди възникването на ТПК „Огоста” М. през 1989 г.; 2. достатъчно доказателство ли са представените по делото удостоверение № 3/62 от 12.06.1962 г. на М. народен съвет, удостоверение от 29.02.2016 г. на ОС Монтана и удостоверение от 03.05.2017 г. по ф. д. № 38/1989 г. на ОС Монтана, за да се направи категоричен извод, че се касае за един и същ правен субект, извършил строителство в процесния имот, без да са били представени убедителни доказателства, установяващи идентичност между ТПК на инвалидите „Огоста” М. и ТПК „Огоста” М. или дали не се касае в случая за правоприемство между двете кооперации; 3. достатъчни ли са представените по делото доказателства – удостоверение № 3/62 от 12.06.1962 г. на М. народен съвет, удостоверение от 29.02.2016 г. на ОС- Монтана и удостоверение от 03.05.2017 г. по ф. д. № 38/1989 г. на ОС Монтана, да установят идентичност между ТПК на инвалидите „Огоста” М. и ТПК „Огоста” М., без съдът да е изискал от ищеца да установи правната необходимост от повторна регистрация на вече регистрираната през 1962 г. кооперация; 4. необходимо ли е било да бъдат изяснени обстоятелствата по отношение на двете кооперации дали са били изпълнени особените изисквания на закона с оглед регистрирането на ТПК „Огоста” М. през 1989 г. по смисъла на действащия към този момент Закон за кооперативните организации, Обн., ДВ, бр. 102 от 30.12.1983 г., изм. бр. 46 от 16.06.1989 г., отм., бр. 63 от 03.08.1991 г.; 5. при повдигнат спор за липсата на идентичност между две кооперации достатъчно доказателство за съществуването на идентичността ли е съдебното удостоверение, съдържащо отбелязване на датата на възникване и датата на прекратяване на една кооперация като правен субект, без да са представени доказателства за извършените в кооперацията промени, доколкото със съдебното удостоверение е удостоверено, че регистрираната през 1962 г. ТПК на инвалидите „Огоста” М. е прекратена през 2004 г. с решение, постановено по фирмено дело, по което е регистрирана ТПК „Огоста” М.; 6. достатъчно доказателство за съществуването на ТПК „Огоста” М. като правен субект ли е решението от 11.08.2004 г., с което е прекратена кооперацията, без да са представени доказателства за вписването й в регистъра на кооперативните организации през 1989 г. и доказателства за обнародването в Държавен вестник на определението на съда за вписването й; 7. при повдигнат спор за липсата на идентичност между две кооперации достатъчно доказателство за съществуването на идентичността ли е съдебното удостоверение, удостоверяващо несъществуването на друга кооперация със същото наименование ТПК „Огоста” със седалище [населено място].
Поставените от касатора въпроси №№ 2, 3, 5, 6 и 7 изискват обсъждане и преценка на представени по делото доказателства, каквато дейност не може да бъде извършена на настоящия етап на касационното производство, което има за предмет предпоставките за допускане на касационното обжалване, а не разрешаване по същество на материалноправния спор. Ето защо те не съставляват въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, и не могат да бъдат разгледани по реда на чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Останалите два въпроса – №№ 1 и 4, се свеждат до това необходимо ли е да бъде изяснен въпросът касае ли се в случая за идентичност между ТПК на инвалидите „Огоста ”М. и ТПК „Огоста” М. или за правоприемство между двете кооперации и дали са били изпълнени особените изисквания на закона с оглед регистрирането на ТПК „Огоста” М. през 1989 г. по смисъла на действащия към този момент Закон за кооперативните организации /отм./. На първия въпрос е отговорено в обжалваното решение, като въззивният съд е приел, че се касае до един и същ правен субект, възникнал през 1962 г. и прекратен през 2004 г. Вторият въпрос, който касае приложението на чл. 7 и чл. 9 от Закона за кооперативните организации от 1983 г., в сила от 01.01.1984 г. /отм./, не е изрично обсъден, но след като кооперацията е възникнала през 1962 г. и е прекратена през 2004 г., това означава съответствие с действащото към релевантния момент законодателство. От друга страна въпросът дали фактическите констатации, направени от въззивната инстанция, съответстват на събраните доказателства и дали правните изводи са в съгласие с материалния закон, касае правилността на решението, която може да се проверява само при наличието на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, каквито касаторът не доказва да са налице.
Във връзка с останалата съдебна практика, която касае приложението на чл. 2, ал. 3 ЗобС /отм./ и разпоредби от Закона за кооперациите от 1991 г. /отм./ и Закона за кооперациите от 1999 г. /решение № 66/29.07.2010 г. по гр. д. № 4459/2008 г. на ВКС, ІV-то г. о., решение № 277/29.04.2010 г. по гр. д. № 3852/2008 г. на ВКС, ІV-то г. о., решение № 186/25.07.2012 г. по гр. д. № 83/2012 г. на ВКС, ІІ-ро г. о. и решение № 602/11.06.2009 г. по гр. д. № 2252/2008 г. на ВКС, V-то г./, касаторът не е формулиран конкретни въпроси, а е изложил оплаквания за неправилност относно наличието на правоприемство между ищеца и кооперацията-строител, които съставляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и не се разглеждат в настоящия етап на касационното производство.
С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответника по касация следва да се присъдят разноските по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 450 лева по договор за правна защита и съдействие сер. Б № ………. /№ ………../ от 30.11.2018 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1080/18.06.2018 г. по в. гр. д. № 864/2018 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Община Долни чифлик със седалище и адрес на управление: [населено място] чифлик, област В., пл. „Тича” № 1, да заплати на „Босев и партньори” ООД със седалище и адрес на управление: София, [улица], ап. 13, разноските по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 450 /четиристотин и петдесет лв./ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: