6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
гр. София, 26.02.2019 година
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от председателя Светла Димитрова гр.д. № 3615/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба с вх. № 2621/06.07.2018 г. от А. С. Б. от [населено място], [община], чрез процесуалният си представител адв. Е. П. от АК – С., против въззивно решение № 62 от 30.05.2018 г., постановено по в.гр.д. № 69/2018 г. на Окръжен съд – Търговище, Гражданско отделение, 3-ти състав, с което като е потвърдено решение № 64 от 16.02.2018 г., постановено по гр.д. № 583/2017 г. на Районен съд – Търговище, Гражданско отделение, 11-ти състав, е отхвърлен искът на касатора срещу М. Б. М. от [населено място], [община], за сумата в размер на 15 000/петнадесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на деликт, с правно основание чл. 45, ал. 1, във вр. с чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че в постановеното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси, които са от значение за изхода на делото и чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Така също навежда твърдения за очевидна неправилност на решението – основание по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Поставените правни въпроси, с твърдението, че са обусловили изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд са: 1/ При преценка на свидетелските показния от страна на съда, могат ли да се игнорират показания на единствените свидетели очевидци, които са възприемали лично и непосредствено определено събитие; 2/ Задължена ли е въззивната инстанция да вземе становище по направените от страна на жалбоподателя възражения или може и в тази част от мотивите си да препрати към първоинстанционното решение. Очевидната неправилност обосновава с погрешното позоваване на съда на института на неизбежната отбрана.
Ответникът по жалбата М. Б. М. от [населено място], [община] не е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с цена на иска над 5 000 лв. и в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен предявеният иск за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД, въззивният съд е приел, че на 26.07.2014 г. в [населено място] е възникнал битов инцидент с участието на страните по делото. С влязла в сила на 15.01.2016г. присъда № 64/15.10.2015г. по НОХД № 895/2015г. на Районен съд-Търговище, потвърдена с решение № 3/15.01.2016г., постановено по ВНОХД № 212/2015 г. на Окръжен съд – Търговище, А. Б., ищец в настоящото производство, е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.129, ал.1 НК, затова, че на 26.07.2014г. в [населено място], общ.Т., причинил на Б. М., баща на ответника, три средни телесни повреди. Съдът е приел, че при възникналия битов инцидент, прераснал в побой, са пострадали и ищецът и ответникът. От данните по делото – медицинските удостоверения, представени от страните и заключението на изслушаната от съда съдебно-медицинска експертиза, съдът е приел, че при побоя на 26.07.2014 г. и ищецът и ответникът са си нанесли телесни увреждания, представляващи леки телесни повреди с временно разстройство на здравето, неопасно за живота. От разпитаните две групи свидетели, посочени от страните, съдът е кредитирал с доверие дадените показания от втората група свидетели, посочени от ответника, като е приел, че те се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал – приложената медицинска документация, заключението на вещото лице – съдебен лекар, както и от цитираната присъда на наказателния съд, която е задължителна за гражданския съд по силата на чл. 300 ГПК относно престъпното поведение на ищеца, поради което е счел, че ответникът е действал при условията на неизбежна отбрана и е отхвърлил предявения иск по чл. 45 ЗЗД като неоснователен.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следва правният въпрос /материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, обусловил изхода на спора, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Както се изложи по-горе, в изложението за допускане на касационно обжалване на касатора са формулирани процесуалноправни въпроси, свързани с преценката на съда кои свидетелски показания да кредитира с доверие и с препращането към мотивите на първостепенния съд. Тези въпроси са от значение за изхода на делото по този правен спор, но в случая те не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК, в т. 4 разрешение, е че „правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени“. В настоящия случай по прилагането на чл. 172 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 272 ГПК е налице както задължителна, така и установена безпротиворечива съдебна практика, която в случая е съобразена от въззивния съд в обжалваното решение. В този аспект въззивният съд е съобразил установената практика, че е длъжен в мотивите на решението да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти. Доказателствата следва да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът не може да основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства. В случая при преценка на събраните по делото гласни доказателства, съдът не е кредитирал тези на първата група свидетели, посочени от ищеца, като в мотивите си подробно е обсъдил и е приел, че те са противоречиви, непоследователни и не се потвърждават от другия, събран по делото доказателствен материал/присъда, заключение на медицинската експертиза и др./ Освен това съгласно установената съдебна практика/решение № 183/30.06.2017 г. на ВКС по гр.д. № 4028/2016 г., ГК, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/, свидетелските показния, включително и тези на свидетел-очевидец, трябва да се съпоставят с всички останали относими обстоятелства, установени с другите доказателства по делото. При тази преценка съдът следва да съобрази дали дадените от свидетеля показания съдържат или не вътрешни противоречия, и такива с останалите доказателства, или кореспондират с тях като се съобрази и нормата на чл. 172 ГПК, според която показанията на роднините, както и на всички други лица, които са заинтересовани от изхода на делото, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, което в конкретния случай е сторил въззивният съд в обжалваното решение. По втория поставен от касатора правен въпрос е налице задължителна съдебна практика, обективирана в т. 19 на ТР № 1/04.01.2001 г. по т.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и трайно установена съдебна практика на ВКС в решения постановени по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата като без да представлява нейно повторение, я продължава при отчитане на спецификите на процеса с нормите на ГПК/2008 г./. Съгласно нея, когато въззивният съд потвърждава първоинстанционното решение, той мотивира своето решение като с оглед разпоредбата на чл. 272 ГПК може да препрати и към мотивите на първонстанционния съд. Тази възможност може да се използва при съвпадане на фактическите и правни изводи, а не само на крайния резултат от решаващата дейност. Но и в такъв случай съдът мотивира решението си като прави свои мотивите на първоинстанционния съд, с които обосновава изводите си по съществото на спора. В конкретния случай решаващата дейност на първоинстанционния и на възззивния съд е била еднаква по обем, тъй като пред въззивния съд не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства. Поради съвпадане на фактическите и правни изводи, въззивният съд е възприел мотивите на първоинстанционния съд, като същевременно е отговорил на оплакванията във въззивната жалба, поради което по този въпрос не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. В тази връзка въззивният съд е изложил собствени мотиви защо искът по чл. 45 ЗЗД е неоснователен като е обсъдил събраните по делото и относими доказателства съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК и в съответствие с разпоредбата на чл. 272 ГПК е препратил към част от мотивите на първоинстанционния съд, които са изложени подробно и аргументирано, чието решение е потвърдил. Релевираните в изложението твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Тези основания касаят правилността на обжалваното въззивно решение при разглеждане на касационната жалба по същество по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. А тъй като по тези въпроси, както се посочи по-горе е налице задължителна и установена съдебна практика на ВКС, която не се нуждае от промяна, основанието за допускане на касационното обжалване, релевирано от касатора – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неприложимо.
Не е налице и релевираното от касатора основание по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК/очевидна неправилност/ за допускане на касационното обжалване по следните съображения:
В решение № 15 от 06.11.2018 г. на Конституционния съд на РБ по конст. д. № 10/2018 г. е прието, че очевидната неправилност е отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, въведено от законодателя в стремежа му да облекчи достъпа до касация на порочните въззивни актове. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1, т.1 и т.2, във вр. с чл.280, ал.1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280, ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1, т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по см. на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Както се посочи по-горе, във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1, т.1-3 ГПК.
В случая обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Следователно, по поставените правни въпроси, обусловили изхода на спора, въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителната и установена практика на ВКС, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 62 от 30.05.2018 г., постановено по в.гр.д. № 69/2018 г. на Окръжен съд – Търговище, Гражданско отделение, 3-и състав, по касационна жалба с вх. № 2621/06.07.2018 г. от А. С. Б. от [населено място], [община].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: