O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
гр. София, 26.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa шестнадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Е. Томов ч. гр. дело № 748 / 2018 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 26424 от 12.10.2018 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 12389/2017 г. с което по жалба на ищцовата етажна собственост по висящо гр.д № 31878/2016 на СРС за вземане срещу настоящия жалбоподател и ответник по иска в размер на сумата 5 000 лева на основание чл.163,ал.3 ЗУТ , е отменено определение № 142537 от 09.06.2017 г. на Софийския районен съд , постановено по реда на чл. 398 ал.1 ГПК . Въззивният съд по същество е уважил в една част молбата на ищцовата етажна собственост , като е допуснал първоначално наложената обезпечителна мярка запор върху банкови сметки , единствената открита от които се е оказала „без свободен авоар” , да бъде заменена с възбрана върху офис , находящ се на партерния етаж на сградата и собственост на ответника по иска .
Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно , с довод че въззивният съд не е съобразил относимите към наличието на обезпечителната нужда обстоятелства и не е налице корелация между ограничението и размера на предявената претенция ,съответствие с обема и предмета на търсената с иска защита и незаконосъобразно се накърнява правото на собственика .
Приложено е изложение , в което с позоваване на чл. 280 , ал.2 ГПК( изм. ДВ бр.86/27.10.2017г) са формулирани въпросите:
– следва ли наложената обезпечителна мярка да кореспондира с обезпечителната нужда и какви критерии прилага съда , за да установи съответствие ;
– следва ли при искане за замяна съдът отново да прецени вероятната основателност на иска и да измени определения размер на паричната гаранция.
Съображения по специалните критериите на чл. 280 , ал.1 ГПК не са изтъкнати и по двата въпроса . Като основание за допускане до обжалване се сочи „очевидна неправилност „ по смисъла на чл. 280 ал.2 ГПК ( изм. ДВ бр.86/27.10.2017г)
Върховният касационен съд, състав на III – то г.о намира, че жалбата е постъпила срещу определение, което съгласно чл. 396, ал. 2, изр.3-то ГПК изрично е включено в обхвата на касационния съдебен контрол. По отношение на постъпилата частна касационна жалба не намира приложение §74 от ПЗР на ЗИДГПК,а действащата редакция на закона .Същата е допустима
Не е налице основание за допускане до касационно обжалване по първия поставен въпрос, формулиран твърде общо, без връзка с решаващите съображения на съда и при игнориране на обстоятелства от решаващо значение ,обусловили изводите на съда .
В случая е преценено, че замяната на първоначалната обезпечителна мярка „запор върху вземания по банкови сметки ” кореспондира с обезпечителната нужда , тъй като при единствената налична банкова сметка на ответника – търговец се е оказало, че тя е без средства, които да обезпечат вземането. При това положение трудно би могло да се обоснове каква друга обезпечителна мярка би съответствала на явно установената обезпечителна нужда на ищеца, освен възбраната върху един измежду по – малоценните посочени в молбата на ищеца няколко недвижими имота Предвид размера на обезпечения иск от 5 000 лева, въззивния съд е подходил с налагане на възбрана на процесния офис със застроена площ от 74 кв м. в сградата , която строителят и ответник по вероятно основателно твърдение на ищеца, е изпълнил с недостатъци .Прилагайки по този начин установените в закона и съдебната практика критерии за необходимост и съответствие на мярката с обезпечителната нужда , за което е изложил и мотиви , въззивният съд не е дал основание за проверка на решението по критерия в чл. 280 ал.2 ГПК за „ очевидна неправилност”.
Не е отговорено на общо изисване в чл. 280 ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване и по втория формулиран въпрос , който е поставен без връзка с решаващите съображения съда , ясно и мотивирано изложени в определнието по въпроса за вероятната основателност на иска , по който делото е висящо . Доводите ,че трябвало съдът да преразгледа размера на гаранцията ,не са правни въпроси и нямат връзка с въпроса , поставен в изложението.
Съображенията на касатора за очевидна неправилност на определението поради това , че пазарната стойност на възбранения офис е очевидно повече от сумата , която ищците обезпечават по осъдителния иск и поради сочена незаконосъобразност , са правно несъстоятелни . Основното правило е , че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори и този принцип намира приложение без оглед размера на вземането срещу длъжника. На следващо място , в конкретния случай друг начин за обезпечаване на иска , или друг по-малоценен имот , не е установен като подходящ. Както правилно е посочил въззивния съд , ако ответникът счита наложената мярка за крайно обременителна , може да я замени винаги и без съгласието на другата страна по реда на чл.398, ал.1 ГПК, със залог по чл. 180 ЗЗД .
Предвид изложеното, Върховният касационен съд,с-в на III – то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска до касационно обжалване определение № 26424 от 12.10.2018 г. по ч.гр.д. № 12389/2017 г на Софийски градски съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: