О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
София 13.02.2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..като изслуша докладваното от съдията Б. гр.дело № 896 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на 129 ОУ “А. І”,[населено място], подадена чрез адв. М.В. срещу въззивно решение от 9.03.2010 г.по гр.дело № 10659/2009 г.на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 24.06.2009г.по гр.дело № 19539/2009г.на Софийски районен съд, с което предявените от М. Д. Х. срещу 129 ОУ “А. І”,[населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ са уважени, като е призната за незаконна и отменена заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение[населено място], същата е възстановена на заеманата до уволнението длъжност “учител по хореография” и училището е осъдено да й заплати на основание чл.225, ал.1 КТ сумата 3 669.66 лв., обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от 10.02.2009 г.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси: словесното непосочване в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение “съкращаване в щата” води ли до незаконосъобразност на уволнението и възможно ли е в хода на производството по отмяната му работодателят да доказва наличието на основанието “съкращаване на щата”, както и кога подбора по чл.329 КТ е задължителен, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Цитирани и представени са решения на състави на Върховния касационен съд. Изложението е относимо към приложното поле на чл.280, ал.1, т. 2 ГПК.
В писмен отговор на касационната жалба ответницата М. Д. Х., чрез процесуалния си представител-адв. Р. Славчева поддържа, че обжалваното решение е правилно.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, като разгледа касационната жалба и изложението към нея намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С обжалваното решение Софийски градски съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което предявените от М. Х. искове за отмяна като незаконна на заповедта, с която трудовото й правоотношение с ответното дружество е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ са уважени. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно, тъй като в заповедта е посочен чл.328, ал.1,т.2 КТ без работодателят да е изяснил на което от двете основания прекратява трудовото правоотношение, като едва в хода на производството пред първата инстанция представителят му е поддържал, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е съкращаване на щата, за което Х. била запозната, като са представени доказателства, че поради намаляване обема на работа- липса на достатъчно ученици желаещи да посещават часовете по хореография, броят на часовете е намален, което води до съкращаване на Ѕ от заеманата от нея длъжност, която в последствие е съкратена изцяло. Приел е, че от представеното длъжностно разписание на длъжностите и заповед № 82 от 17.12.2008 г. утвърдени от директора преди уволнението на Х. не се установява, че действително е извършено съкращаване на щата по установения законов ред.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос- незаконно ли е уволнението по чл.328, ал.1, т.2 КТ, когато в заповедта не е посочено на кое от двете основания работодателят е упражнил правото си на уволнение, както и може ли в хода на производството по отмяна на уволнението работодателят да доказва наличието на едно от двете посочени в чл.328, ал.1, т.2 КТ основания е от значение за делото, но същият не е разрешен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд. С решение № 145 от 18.02.2010 г. по гр.д. № 565/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че ако работодателят не е изпълнил задължението в заповедта за уволнение да уточни правното основание от посочения текст на закона, но работникът или служителят, при връчване на заповедта, е узнал правото основание, целта на закона е постигната- интересите на уволненото лице са защитени. То не е поставено в положение на неизвестност, срещу кое от двете различни основания да се брани, тъй като предмета на спора е определен и неговото право на защита няма да бъде нарушено. В случая с обжалваното решение е прието, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като поддържаното от работодателя основание “съкращаване на щата” не е било доведено до знанието на Х. към момента на връчване на заповедта, доказателствата сочат на друго основание- намаляване обема на работа, а не на съкращаване на щата, като за последното не е установено да е извършено по предвидения законов ред.
Поставеният въпрос за подбора по чл.329 КТ и кога той е задължителен за работодателя при твърдяното основание за прекратяване на трудовото правоотношение “съкращаване на щата” не е обуславящ за изхода на делото. Решаващият извод за незаконосъобразност на заповедта е, че работодателят не е доказал наличието на поддържаното от него основание, за да се приеме, че уволнението е законно.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 9.03.2010 г.по гр.дело №10659/2009 г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: