Определение №134 от 30.3.2018 по тър. дело №3019/3019 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
гр. София, 30.03.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 3019 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК.
Постъпила е молба от [фирма], представлявана от адв. Г. И., за отмяна на Постановление за възлагане от 02.01.2014г. по изп.д. № 20138100400738 по описа на ЧСИ Н. Н., рег. № 810 на КЧСИ.
Молителят твърди, че за обезпечаване на задълженията си по сключен договор за банков кредит № В-БК 042/27.11.2007г. с нот.акт № 47, том I, рег. № 342, дело № 44/29.01.2008г. на нотариус Й. П., рег. № 035 на НК, вписан в СВ под № 10, том I, вх.рег. № 178, н.д. № 111 от 29.01.2008г., [фирма] е учредило в негова полза ипотека върху недвижим имот: КЪЩА А 15 със застроена площ от 94.61 кв.м. и разгъната застроена площ от 201.29 кв.м., находяща се в УПИ 049010,049011 – I, кв.49 по плана на [населено място] с площ от 20 000 кв.м. Твърди, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем и след снабдяване със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за дължимите суми е образувал изп.д. № 20157370400939 при ЧСИ Л. Т., рег. № 737 срещу длъжника [фирма] и е насочил принудително изпълнение върху ипотекирания в негова полза недвижим имот – къща А 15. Твърди, че по повод на това са установени очевидни разминавания в идентификатора, на който отговаря Къща А 15 в информационния масив на А. и този на Служба по вписванията, като идентификационният номер, под който е отразена в системата на А. е 35064.49.16.21, а в Служба по вписванията под този идентификационен номер е записан различен имот, представляващ КЪЩА А 13, докато КЪЩА А 15 е отразена под номер 35064.49.16.12. Твърди, че подведен от грешните записи в СВ К., ЧСИ Н. Н., рег. № 810, е насочил изпълнението по изп.д. № 20138100400738 срещу ипотекираната в полза на молителя КЪЩА А 15, описал е и е възложил имота, твърдейки, че е собственост на [фирма], като не е уведомил за тези изпълнителни действия молителя като ипотекарен кредитор. С постановлението, чиято отмяна се иска, имотът е възложен на взискателя по посоченото изпълнително дело [фирма], за което молителят е узнал едва с получаване на съобщение с изх. № 27832 от 04.05.2017г. на ЧСИ Л. Т.. Молителят обосновава допустимостта на молбата си с твърдение за нарушаване на правата му като присъединен взискател по право на основание чл.459, ал.2 ГПК от проведеното принудително изпълнение върху ипотекирания в негова полза имот. Твърди, че в нарушение на чл.501, ал.1 ГПК не е бил уведомен за извършените изпълнителни действия по отношение на имота, с което пряко са накърнени интересите му във връзка със събирането на вземанията по договора за банков кредит, чието изпълнение е обезпечено с ипотека на КЪЩА А 15. Сочи, че възлагането на имота е вписано в имотния регистър единствено по партидата на КЪЩА А 13, но не и по партидата на КЪЩА А., нито по персоналната партида на [фирма]. С оглед на това поддържа, че посочените нарушения в изпълнителното производство изцяло са го лишили от възможността да участва в проведената продан, както и в разпределението на постъпилите суми, което поражда правото му на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК да иска отмяна на постановлението за възлагане на имота. Излагайки твърдения за допусната техническа грешка от Служба по вписванията – К., изразяваща се в разменяне на идентификаторите на къщи А 13 и А 15, сочи, че ЧСИ Н. е възложил имот, който не е собственост на посоченото в постановлението трето задължено лице [фирма], нито този имот е бил ипотекиран в полза на взискателя по изпълнителното дело [фирма], а имотът е собственост на [фирма], поради което актът на съдебния изпълнител няма транслативно действие.
Ответниците [фирма], [фирма] и [фирма] не изразяват становище по молбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото, съобразно правомощията по чл.307, ал.1ГПК, намира молбата за процесуално недопустима по следните съображения:
С постановление за възлагане на недвижим имот от 02.01.2014г. на ЧСИ Н. Н. по изп.д. № 20138100400738 са възложени в собственост на [фирма] недвижим имот – КЪЩА А 15 със застроена площ от 94.61 кв.м. и разгъната застроена площ от 201.29 кв.м., представляваща сграда с идентификатор 35064.49.16.21, находящ се в [населено място], [жк], бл.А 15, със застроена площ от 98 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор 35064.49.16 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-32/27.02.2008г. на Изп. Директор на А. и КЪЩА А 20, описана в постановлението. В постановлението е посочено, че по изпълнителното дело взискател е [фирма], длъжници са [фирма], [фирма] и [фирма], както и че за удовлетворяване на вземането на взискателя [фирма] са изнесени на публична продан, проведена на 15.11.2013г. недвижими имоти, собственост на трето лице – ипотекарен длъжник [фирма].
Отмяната по чл.303 ГПК е средство за защита срещу влезли в сила порочни решения, предоставено на лицата, които са обвързани от него, при наличие на порок по чл.303 ГПК, засягащ това лице. В случая молбата за отмяна е подадена от лице, което обосновава качеството си на присъединен по право на основание чл.452, ал.2 ГПК взискател, който е бил лишен от възможността да участва в изпълнителното производство и по отношение на който е налице основанието по чл.305, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на постановлението за възлагане.
Настоящият състав, като съобразява изложените от молителя твърдения и представените с молбата доказателства, намира, че молителят няма качеството на присъединен по право на основание чл.452, ал.2 ГПК взискател в изпълнителното производство, по което е издадено постановлението за възлагане. Съгласно чл.459, ал.2 вр. ал.1 ГПК ипотекарният кредитор се счита за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. В този случай припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметката на съдебния изпълнител и му се предава, след като представи изпълнителен лист. Молителят действително има качеството на ипотекарен кредитор с оглед учредена в негова полза ипотека върху недвижимия имот, възложен с постановлението, чиято отмяна се иска, но няма качеството на кредитор по отношение на нито един от длъжниците в изпълнителното производство, в това число по отношение на ипотекарния длъжник [фирма]. Молителят е кредитор на трето за изпълнителното производство лице – [фирма], което за обезпечаване на дълга си е учредило ипотека върху имота в полза на молителя. При това положение, доколкото се твърди, че изпълнението е било насочено по отношение на имот, който не е бил собственост на ипотекарния длъжник в изпълнителното производство и върху който не е била учредена ипотека в полза на взискателя в производството /т.е. имот, по отношение на който не е следвало да се провежда изпълнение по това изпълнително дело/, молителят, явяващ се кредитор на действителния собственик на имота, няма качеството на присъединен по право взискател с право да участва в разпределение на суми, получени от изпълнението върху този имот. Следователно молителят не е страна в изпълнителното производство, нито има качеството на трето лице, обвързано от постановлението за възлагане, и поради това не разполага с правото по чл.303, ал.1, т.5 ГПК да иска отмяна на постановлението за възлагане на имота. При твърдените в молбата обстоятелства, че е продаден чужд имот, с оглед на което постановлението за възлагане няма транслативно действие, засегнатите лица могат да защитят правата си по исков ред.
По изложените съображения следва да се приеме, че подадената молба за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба от [фирма], представлявана от адв. Г. И. за отмяна на Постановление за възлагане от 02.01.2014г. по изп.д. № 20138100400738 по описа на ЧСИ Н. Н., рег. № 810 на КЧСИ.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаване на определението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top