2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
София, 31.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 70/2010 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. г..п. от срещу решението на Софийския градски съд, ГК, ВК, ІІ-б отделение от 5.Х.2009 г. по гр.д.№ 2704/2007 г., с което е изменено решението на СРС, 39 състав от 6.VІІ.2007 г. по гр.д.№ 12754/2006 г. относно началната дата на дължимост на законната лихва, като е оставено в сила първоинстанционното решение в частта за дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди по чл. 2 т.2 пр.1 във връзка с чл. 4 от ЗОДОВ в размер на 5000 лв. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и за необоснованост.
В писмения отговор по чл. 287 от ГПК на ищеца по делото И. Е. А. чрез повереника му адв. Л. Л. от САК се поддържа, че жалбата е немотивирана и неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното :
Ищецът И. А. е предявил иск с правно основание чл. 2 т.2 от ЗОДОВ срещу П. на РБ за това, че срещу него е било предявено и поддържано обвинение по чл. 123 от НК за причинена смърт при трудова злополука на негов подчинен работник, образувано е предварително производство през 1996 г., а оправдателната присъда е постановена през 2001 г. Продължителността на воденото срещу него дело в досъдебната и съдебната фаза е 5 години, в който период той е бил с мярка за неотклонение подписка. Предявената претенция е за 7 000 лв за обезщетение за причинените му неимуществени вреди, а искът е уважен за сумата 5000 лв.
Жалбата на П. се мотивира с правомерното по начало действие на органите й по образуването и извършването на процесуалноследствените действия по НПК във връзка повдигнатото обвинение на ищеца. В изложението към касационната жалба отсъстват формулирани въпроси по чл. 280 ал.1 от ГПК. Касаторът се позовава на Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, но не се визира връзката между указанията на този тълкувателен акт и разглеждания казус.
С оглед разясненията в т.1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ от 19.ІІ.2010 г. касаторът е длъжен да формулира материалноправния или процесуалноправния въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. От изложеното следва неоснователността на направеното искане за допускане на касационно обжалване на решението на СГС, поради което то следва да се отклони.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, въззивна колегия ІІ-б отделение от 5.Х.2009 г. постановено по гр.д.№ 2704/2007 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: