О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 134/06.03.2017 год.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3824 по описа за 2016 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № II-35/ 05.05.2016 г. по гр. д. № 375/ 2016 г., с което Бургаски окръжен съд, като потвърждава решение № 149/ 09.11.2015 г., поправено с решение № 14/ 03.02.2015 г. по гр. д. № 322/ 2015 г. на Районен съд – Айтос, допуска до делба девет ниви в землищата на [населено място] и [населено място], обл. Бургаска между съделителите М. А. Е. с дял 1/ 3, Е. А. С. с дял 1/ 3, А. Е. М. с дял 1/ 9, Ш. Е. А. с дял 1/ 9 и И. Е. А. с дял 1/ 9.
Решението обжалват И. А., Е. С., А. М. и Ш. А. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по материалноправния въпрос, следва ли да се квалифицира като добросъвестен владелец лицето, получило владението по изричното писмено изявление на собственика с нотариална заверка на подписа с обещание за даряване на имота? Касаторите считат въпросът обуславящ изводите на въззивния съд и обосновават допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По същество се оплакват, че решението е неправилно поради нарушение на чл. 72, ал. 1 ЗС.
От ответника по касация М. Е. не постъпва писмен отговор.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира касационната жалба с допустим предмет, подадена от легитимирани страни, при спазване на срока по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост. Макар повдигнатият от касаторите въпрос да обосновава въззивното решение, допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е изключено. Съображенията за това са следните:
С въззивното решение материалната легитимация по правото на съдебна делба за всеки съделител е обосновано с реституция по ЗСПЗЗ и наследствено правоприемство от А. Е. С. и наследствено правоприемство от неговата съпруга И. Х. С., които след тяхната смърт, съответно от 27.05.2001 г. и от 04.10.2004 г., са наследени от ответника по касация и от касаторите, а техните дялове в съсобствеността са определени според предвиденото в чл. 5, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 ЗН.
Въззивният съд е приел за неоснователно възражението, че касаторът И. А. е придобил по давност собствеността върху имотите. Отказал е да го квалифицира като добросъвестен владелец по писмената декларация с нотариална заверка на подписа от 01.03.1996 г., с която наследодателят А. С. преживе е засвидетелствал желание да му прехвърли всички свои реституирани по ЗСПЗЗ имоти (чл. 70, ал. 1 ЗС). Обосновал се е с това, че изявлението не представлява годно правно основание, защото обективното ни материално право не предвижда такъв придобивен способ, нито чрез съставената декларация е спазена правната форма за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот. Добавил е, че за осъществяване на придобивния способ от чл. 79, ал. 1 ЗС след смъртта на наследодателите е било необходимо касаторът А. С. да установи фактическа власт върху имотите и да манифестира пред останалите съделители завладяване на техните идеални части. В противен случай той е владелец на своите и държател на идеалните части на останалите наследници по закон на А. и И. С., защото в отношенията между наследници презумпцията от чл. 69 ЗС не се прилага. След това въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и не е намерил те да доказват такава промяна в намерението на касатора И. А.. Заключил е, че не следва да сподели оплакванията във въззивната жалба да е основателно възражението за придобивна давност, а първоинстанционното решение е правилно.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че повдигнатият материалноправен въпрос обосновава изводите на въззивния съд в частта, с която е отхвърлено възражението на касатора И. А.. Разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗС обаче е ясна и точна, а нейното приложение се провежда безпротиворечиво в съдебната практика. Правното основание, което легитимира владелеца като добросъвестен и изискването на закона, то да е годно да прехвърли правото на собственост на недвижим имот, се покрива от придобивните способи, които законът предвижда и изброява изчерпателно (чл. 77 ЗС). Едностранното изявление на наследодателя, демонстриращо желанието му да се разпореди със своето имуществено право в полза на своя внук (касатора И. А.) не осъществява придобивен способ.Тази практика настоящият състав споделя и не съзира основание да я променя. В останалата част изводите на въззивния съд за неоснователност на възражението за придобивна давност съответстват на задължителните указания в приложението на чл. 69 ЗС, дадени с ТР № 1/ 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/ 2012 г. ОСГК на ВКС. Изложеното изключва допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса, повдигнат от касаторите, а с това – и възможността въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № II-35/ 05.05.2016 г. по гр. д. № 375/ 2016 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.