2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
София, 07.07.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 731/2017 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал.1, т.2, вр. чл.248, ал.3 ГПК.
С определение № 1337 от 02.11.2016 г. по в. гр. д. № 453/2016 г. на Русенския окръжен съд, постановено в производство по чл.248 ГПК, е допълнено постановеното съдебно решение в частта за разноските, като В. С. Д. е осъдена да заплати на Д. С. Д. сума в размер на 352,50 лв. разноски по делото.
Частна жалба срещу определението на въззивния съд е подадена от В. С. Д.. Тя твърди, че не е била уведомена за производството по чл.248 ГПК. Счита, че не е имало основание за въззивния съд да присъжда разноски, тъй като молителката Д. Д. не е представила списък по чл.80 ГПК.
Ответницата Д. С. Д. не взема становище.
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на въззивен съд по чл.248 ГПК.
По същество частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:
По въззивна жалба на Д. С. Д. първоинстанционното решение на Русенския районен съд е било отменено частично и е бил уважен предявеният от въззивницата срещу В. С. Д. иск по чл.108 ЗС по отношение на стопанска сграда с площ от 224 кв. м. в [населено място], УПИ VІІІ-1199. При този изход на въззивното производство съдът е следвало да присъди с решението си сторените от Д. Д. разноски за първата инстанция, съразмерно на уважения иск, които възлизат на 327,50 лв., както и 25 лв. за въззивното производство. Съдът е пропуснал да стори това с диспозитива на въззивното решение, но е поправил този пропуск по реда на чл.248 ГПК.
Определението е правилно. То е съобразено с изхода на делото във въззивната инстанция. Неоснователно е възражението на жалбоподателката В. Д., че не е била уведомена за производството по чл.248 ГПК. Тя е получила препис от молбата за допълване на въззивното решение в частта за разноските на 17.10.2016 г., лично. Липсата на списък по чл.80 ГПК не е пречка за съда да присъди дължимите разноски в производство по чл.248 ГПК, когато това не е сторено с диспозитива на съдебното решение. В този смисъл е т.8 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Разноските са поискани от Д. Д. своевременно, още с въззивната жалба и съдът не е имал основание да не ги присъди при този изход на делото във въззивната инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1337 от 02.11.2016 г. по в. гр. д. № 453/2016 г. на Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: