О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
[населено място] 08.03.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2305/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция по заетостта при МТСП против решение №1488/13.07.2016г. по в.т.д.№5256/15г. на Софийски апелативен съд , с което след отмяна на решение №1753/29.10.15г. по т.д.№2992/2015г. на Софийски градски съд, са уважени предявените от [фирма] срещу нея искове по чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД – за заплащане на сумата 42 000 лв., представляваща непризнати и неплатени разходи по изпълнението на проект по ОП „Развитие на човешките ресурси“,съгласно договор №ESF- 1110-04-06002 от 18.04.13г.,ведно със законната лихва; сумата 1717,26 лв. лихва за забава и разноски.
В касационната жалба са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на решението на апелативния съд,поради несъобразяване с материалния закон.
Ответникът [фирма] възразява срещу сочените от касатора основания за допускане на решението на САС до касационно обжалване и оспорва по същество изложените в касационната му жалба доводи му за неправилност на същото.
Съставът на Върховен касационен съд, Първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
За да промени постигнатия с първоинстанционното решение резултат САС,като е отчел липсата на оплаквания във въззивната жалба относно фактическата страна по спора, е формирал правните си изводи въз основа на установената такава пред първата инстанция,а именно: наличието на сключен между страните договор, описан в исковата молба,по силата на който ищецът поел задължението да реализира проект „Квалификация и мотивация на безработни лица – предпоставки за успешна реализация на трудовия пазар“ срещу задължение на ответника да му предостави безвъзмездна финансова помощ; успешното реализиране на проекта,чрез възлагане с договор на трето лице – [фирма] извършването на мотивационното обучение и на обучения по ключови компетентности на безработни лица срещу плащането на възнаграждение; извършени междинни плащания от страна на ответника и отказ на последния да признае и заплати на ищеца по искането за окончателно плащане сумата 42 000 лв.,представляваща извършен разход по две фактури,по които бенефициентът заплатил на третото лице извършената услуга /авансово 10500 лв. и окончателно 31500 лв./. Във връзка с поддържаната от ответника защитна теза за недопустимост на тези разходи с позоваване на обстоятелството,че неправилно във фактурите не е начислен ДДС,какъвто в действителност се дължи, въззивният съд е отказал да сподели съображенията на ищеца-въззивник,че доставките на посочените услуги са необлагаеми на основание чл.41 ЗДДС.Аргументирал се е с липса на предпоставките,предвидени в посочената норма,от което е заключил,че в издадените от третото лице фактури е следвало да бъде начислен ДДС.Определяйки като спорен въпросът за значението на обстоятелството,че не е бил начислен данък,въпреки неговата дължимост спрямо задължението на ответника за възстановяване под формата на безвъзмездна финансова помощ на направения от него разход,съдът е разрешил същия в полза на въззивника.За да се обоснове,САС е съобразил съдържанието на клаузите на договора,Общите условия към него и разпоредбите на ПМС №180/27.07.07г. за приемане на детайлни правила за допустимост на разходите по ОП“Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд, за финансовата рамка 2007-2013г.Посочил е,че липсва изрично предвиждане неначисляването на дължим ДДС да представлява основание за приемане разхода като недопустим такъв; същият отговаря на условията за допустимост по чл.2 от ПМС №180/07г.,а от друга страна фактурите формално отговарят и на изискването на чл.114 ЗДДС за съдържание на реквизитите. Съобразил е липсата на спор,че разходите са реално извършени във връзка с изпълнението на проекта и,че според вида си подлежат на възстановяване, както и,че фактурите вярно отразяват основанието и размера на извършените от ищеца плащания.От това е направил извод,че неначисляването на ДДС не води до нередовност на водената от ищеца документация /обратното- предвидено като задължение на бенефициента в чл.14.1 от ОУ към договора/,тъй като няма връзка нито с реалното извършване на разхода,нито обуславя липса на такава с изпълнявания проект,нито недопустимост на разхода.Наред с това въззивният съд е изложил съображения , че неначисляването на ДДС не прави самия разход незаконосъобразен,тъй като само по себе си това води само до неизпълнение от страна на третото лице на данъчно задължение,т.е. не е налице основание за нарушение на изискването по чл.2 т.1 от ПМС №180/07г. /разходите да са законосъобразни/,нито на изискването по чл.2 т.3 от същото постановление /разходите да са извършени срещу необходимите разходооправдателни документи – фактури/,тъй като не се накърнява доказателствената стойност на тези,съставени от третото лице. Приел е,че е изпълнено и изискването на т.7 на чл.2 от ПМС №180/07г. /да са отразени разходите в счетоводната документация на бенефициента/, доколкото по този въпрос изобщо липсва спор между страните, а самото неначисляване на ДДС не би могло да се третира като липса на счетоводна отразяване на основния разход.По тези съображения САС е уважил предявения главен иск,а ведно с него – и акцесорния такъв за обезщетение за забава,доколкото дължимото плащане не е направени в рамките на срока,предвиден в договора.
За да обоснове искането си решението да бъде допуснато до касационно обжалване в приложеното към касационната жалба изложение на основанията по чл.284 ал.1 т.3 ГПК касаторът твърди,че с него въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси от значение за изхода на делото: Погрешно съставените документи по смисъла на чл.116 ал.2 ЗДДС водят ли до неточност и нередовност на документацията и счетоводните отчети?; Допустимо ли е погрешно съставени документи да породят насрещно задължение за плащане? и В случая счита ли се,че процесните фактури са издадени в съответствие с националното законодателство,след като същите са в противоречие с чл.116 ал.2 ЗДДС? Въпросите се релевират от касатора с хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,обоснована единствено с твърдението,че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Настоящият състав на ВКС,Първо търговско отделение намира,че не са обосновани сочените от касатора предпоставки за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол. Формулираните от него въпроси нямат характер на правни такива по смисъла на общия критерий за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК вр. т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Въпросите,освен че не са били въведени своевременно в предмета на спора в смисъла , който се влага от касатора /че фактурите като цяло подлежат на анулиране на основание чл.116 ал.1 изр.2 ЗДДС/, представляват и невярна интерпретация на решаващите изводи на съда,който никъде в мотивите си не е приемал,че документите са погрешно съставени по смисъла на чл.116 ал.2 ЗДДС.Посочената разпоредба визира случаи,в които възниква несъответствие между действителната воля на съставителя и обективираната в документа такава или когато съставителят сам приеме,че неправилно е начислил недължим или не е начислил дължим ДДС – тогава се счита,че е налице „погрешно съставена фактура“.В случая третото лице [фирма] е съставило фактурите със съзнанието,че ДДС не се дължи,поради което и в тях е отразило реквизити по чл.114 ал.1 т.12 от ЗДДС – нулева ставка на данъка и основанието за неначисляване на такъв.Погрешна по смисъла на чл.116 ал.2 ЗДДС,респ. подлежаща на анулиране, би била фактура,в която липсва начислен, поначало дължим данък,без да се посочва основание за неначисляването му,тъй като липсата на такова би означавало единствено пропуск на съставителя или да впише ставката и съответстващата й сума на ДДС,или да отрази основание за неначисляването на такъв – и в двата случая – резултат от допусната грешка. В конкретния случай няма данни двете фактури да са анулирани от техния съставител,което би означавало признание за допусната от него грешка.Същите съдържат всички формално изискуеми от закона – чл.114 ал.1 ЗДДС реквизити,което ги прави валидни разходооправдателни документи по смисъла на чл.2 т.3 от ПМС №180/07г. и именно това въззивният съд е съобразил в решението си. Доколко в действителност доставката на услугата, извършена от третото лице е облагаема , при съзнаваното и съответно обосновано невключване във фактурите на ДДС,този въпрос би се разрешил по съответния данъчен ред по отношение на съставителя – третото лице,но към настоящия момент не се отразява на дължимостта на основния разход.
Липсата на правен въпрос от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК сама по себе си е основание за отказ да бъде извършена проверка по същество на обжалвания въззивен акт. При все това не е обоснован и допълнителният критерий на т.3 на същия член и алинея,който само е цитиран формално,без да са изложени съображения за необходимост от създаване на практика за попълване на празноти в закона,отстраняване на неяснота в конкретно посочени правни норми, промяна на създадена неправилна съдебна практика или нужда от промяната й поради изменения в законодателството или обществените условия,съгласно указанията в т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Изложеното мотивира настоящият състав на ВКС да постанови определение за недопускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
Водим от горното, Върховен касационен съд, Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1488/13.07.2016г. по в.т.д.№5256/15г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.