1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
гр. София, 09.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 88 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Прокуратурата на Република България срещу определение № 419/29.11.2019г. по гр.д. № 471/2019г. на Върховен касационен съд, IV г.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от касатора „частна жалба – молба“ срещу решение № 188/17.10.2019г. по същото дело, в частта му досежно разноските, присъдени в полза на ищеца И. К. Н. за въззивната инстанция.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно подадената от него молба с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на касационното решение е възприета като частна жалба срещу постановеното от ВКС определение по частната жалба срещу въззивното определение по чл. 248 ГПК. Твърди, че тъй като в окончателното решение на ВКС е променен изхода на спора по иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, като присъденото от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди от процесния деликт е намалено от 10 000 лв. на 5 000 лв., това обстоятелство не може да не рефлектира и върху акцесорната отговорност на страните за съдебни разноски, вкл. за въззивната инстанция. То не е съобразено в касационното решение, при която хипотеза единственият способ на защита за ответника остава молбата с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на касационното решение досежно разноските. Моли атакуваното определение да бъде отменено като неправилно, след което делото да бъде върнато на състава на ВКС за произнасяне по същество на заявената претенция по чл. 248 ГПК.
Ответникът по частната жалба – И. К. Н. не представя отговор в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е основателна по следните съображения:
С решение № 1441/11.06.2018г. по гр.д. № 12114/2016г., Софийски апелативен съд /САС/ като въззивна инстанция е осъдил на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България да заплати на И. К. Н. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление в размер на 10 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди от същия деликт в размер на 19 600 лв., като в полза на ищеца Н. са присъдени и сторените разноски пред САС в размер на 366.86 лева. С молба от 27.07.2018г. ищецът е направил искане с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното въззивно решение в частта за присъдените във въззивната инстанция разноски, която молба е оставена без уважение с определение № 3083/09.10.2018г. по гр.д. № 6103/2017г. на САС. Срещу въззивното решение и определението на САС по чл. 248 ГПК са постъпили касационни жалби, по които пред ВКС са образувани две производства: гр.д. № 471/2019г. и ч.гр.д. № 470/2019г. по описа на ВКС, IV г.о., които с определение № 55/06.02.2019г. са съединени за съвместно разглеждане в гр. дело № 471/2019г. на ВКС, ІV г.о..
С решение № 188/17.10.2019 г. по гр.д. № 471/2019г., ВКС, IV г.о. е отменил частично въззивното решение, като по предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е намалил присъдения от въззивния съд размер от 10 000 лв. на сумата 5 000 лева, потвърждавайки в останалата част въззивното решение. Съдебни разноски за касационното производство не са претендирани от страните, поради което такива не са присъдени по гр.д. № 471/2019г. на ВКС, IV г.о.. Със същото горепосочено касационно решение, в частта му имаща характер на определение, ВКС се е произнесъл и по подадената от ищеца И. Н. частна жалба срещу определение № 3083/09.10.2018г. по гр.д. № 6103/2017г. на САС, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК. Намерил е частната жалба за основателна и отменяйки определението на САС по чл. 248 ГПК е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати деловодни разноски за въззивното производство в полза на ищеца в размер на още 1437.25 лева, извън присъдените от САС разноски в размер на 366.86 лева.
С молба № 9630 от 12.11.2019г. Прокуратурата на Република България е отправила искане за изменение на решение № 188/17.10.2019г. гр.д. № 471/2019г. на ВКС, IV г.о. в частта за разноските, досежно присъдените в полза на ищеца разноски пред въззивната инстанция, които възлизат на сумата 828.46 лв., при съобразяване с окончателния изход на спора в решението по чл. 290 ГПК.
С обжалваното по настоящата частна жалба определение № 419/29.11.2019 г. по гр.д. № 471/2019г., ВКС, IV г.о. е приел, че подадената молба за изменение на касационното решение досежно разноските, по съществото си представлява частна жалба, насочена срещу окончателен съдебен акт, поради което същата на основание чл. 274, ал. 4 ГПК е недопустима и като такава я е оставил без разглеждане.
Обжалваното определение е неправилно.
В депозираната молба № 9630 от 12.11.2019г. е изразено недвусмисленото волеизявление на касатора – ответник да бъде изменено окончателното касационно решение по чл. 290 ГПК в частта му досежно разноските, присъдени в полза на ищеца за въззивната инстанция, тъй като според молителя те са погрешно изчислени, несъобразени с окончателния изход на спора пред ВКС. Само от обстоятелството, че касационния съд се е произнесъл по съдебните разноски пред въззивната инстанция по повод на подадената частна жалба срещу определението на САС по чл. 248 ГПК в самото решение по чл. 290 ГПК, не може да бъде направен извод, че касаторът е подал частна жалба срещу това произнасяне, след като самият той изрично е заявил нещо различно, посочвайки и съзнавайки, че постановеното решение по чл. 290 ГПК, във всички негови части, е окончателно.
Съобразно правилото на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК всяка от страните в исковия процес има право да репарира сторените съдебно-деловодни разноски от насрещната страна, пропорционално на уважената или отхвърлена част от иска в зависимост от процесуалното си качество на ищец или ответник. Отговорността за съдебни разноски е акцесорна и зависи от крайния изход на спора, който в случая е определен с окончателното решение на ВКС по чл. 290 ГПК. Промяната на този краен изход рефлектира върху разпределението на разноските във всички съдебни инстанции /първа, въззивна и касационна/, ако присъждането на такива е поискано своевременно в съответната инстанция, и следва да бъде съобразено от съда в решението му по същество, вкл. от касационната инстанция. В противен случай би се стигнало до нарушаване на императивния принцип, заложен в чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, за реализиране на отговорността за разноски съобразно уважената, респективно отхвърлената част от предявения иск. Този правен принцип не се променя, когато срещу произнасянето на въззивната инстанция по реда на чл. 248 ГПК е подадена частна жалба по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, по която частна жалба се съдържа произнасяне в самото решение по чл. 290 ГПК на касационната инстанция. Възможно е да е допусната грешка, вкл. при последното произнасяне, при изчисляване на дължимите разноски от някоя от главните страни, сторени пред въззивната инстанция, или пък да не е съобразен крайния изход на спора пред ВКС при възлагане на същите разноски. В последните хипотези именно в производство с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на окончателните решение или определение, постановилият ги съм може да отстрани собствените си грешки или пропуски при изчисляването на разноските на страните, вкл. за долустоящите инстанции.
Като е счел подадената молба с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на постановеното касационно решение в частта досежно разноските пред въззивната инстанция за частна жалба срещу окончателен съдебен акт, която е оставил без разглеждане, съдът е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на състава на ВКС, постановил решение № 188/17.10.2019 г. по гр.д. № 471/2019г. по описа на ВКС, IV г.о., за произнасяне по молбата с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на горепосоченото решение.
На основание изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 419/29.11.2019г. по гр.д. № 471/2019г. на Върховен касационен съд, IV г.о. и ВРЪЩА делото за произнасяне по молба № 9630/12.11.2019г. с правно основание чл. 248 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: