О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
София, 23.12.2008 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на трети декември, две хиляди и осма година в състав:
Председател: Надя Зяпкова
Членове: Любка Богданова
Марио Първанов
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д2719 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. М. и М. А. М. и двамата от гр. П., подадена от пълномощника им адв. М. К. срещу въззивно решение № 191 от 19.03.2008 год. по гр.д. № 71/2007 год. на Плевенския окръжен съд, с което е оставено в сила решението на Плевенския районен съд от 3.12.2007 г. по гр.д. № 441/2006 г., с което е отхвърлен предявеният от В. С. М. и М. А. М. срещу Д. А. А. и Г. К. А. иск за обезсилване на решение № 280/28.10.2005 г. на ПлОС, постановено по гр.д. № 399/2005 г. по описа на същия съд. За да остави в сила решението на първата инстанция, с което е отхвърлен иска за обезсилване на решението, с което е обявен за окончателен на основание чл.19, ал.3 ЗЗД предварителен договор от 8.06.1995 г., по силата на който В. С. М. , със съгласието на съпруга си М. А. М. е продала на Г. К. А. и Д. А. А. недвижим имот, представляващ ? ид.ч. от дворно място, цялото от 259 кв.м., съставляващо УПИ *, кв.253 по плана на гр. П., заедно с втория етаж от построената в него двуетажна жилищна сграда и съответните ид.ч. от общите части на сградата за сумата 650 000 /неденоминирани/лв., съгласно условията за плащане в договора въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.297, ал.2 ЗЗД.
Ответниците по касационната жалба Г. К. А. и Д. А. А. не са изразили становище.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира следното:
Касационната жалба е депозирана в срок и е допустима.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени твърдения за произнасяне в решението по съществени материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Според жалбоподателите въззивният съд се е произнесъл неправилно по въпроса при незаплатен остатък от продажната цена от купувачите по обявения за окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД предварителен договор, за възможността да се иска обезсилване на решението, дори в диспозитива на същото съдът да не ги е задължил да заплатят този остатък, както и да им определи срок за това. В диспозитива на решението, чието обезсилване е поискано от жалбоподателите съдът е длъжен да възпроизведе клаузите на обещания договор, а в конкретния случай не бил посочен остатъка от продажната цена. Освен това двуседмичният срок по чл.297, ал.1 ГПК /отм./, с оглед прилагането на ал.2, като разпоредба от материалноправен характер е задължителен за страните независимо дали е отразен в решението по иска по чл.19, ал.3 ЗЗД или не. Посочени и представени са: решение № 2* от 27.11.1968 г. по гр.д. № 1685/1968 г. на ВС на РБ, решение № 569 от 9.04.1955 г. по гр.д. № 1877/1955 г. на ВС на РБ и решение № 30 от 5.04.1973 г. по гр.д. № 13/1973 г. на ВС на РБ.
При проверка допустимостта на касационното производство съдът в настоящия състав намира следното:
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1,т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховният касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Същественият материалноправен въпрос по който въззивният съд се е произнесъл е преценката налице ли е незаплатен остатък от продажната цена от купувачите по обявения за окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД предварителен договор независимо, че в диспозитива на решението съдът не ги е задължил да заплатят този остатък и не е определил срок за това, и възможността по искане на ответника съдът да обезсили решението. В представените решения е прието, че ако в диспозитива на решение по иск по чл.19, ал.3 ЗЗД съдът е пропуснал да задължи ищеца да заплати остатъка от цената на имота в двуседмичен срок от влизането му в сила, това не освобождава ищеца от задължението да извърши това плащане в срок, като ако той не стори това ответникът може да иска обезсилване на решението.
Съгласно разпоредбата на чл.297, ал.1 и 2 ГПК /отм./ решението на съда, което замества окончателния договор се постановява условно при положение, че ищецът в двуседмичен срок от влизането му в сила ще изпълни своето насрещно задължение по предварителния договор. Ако той не изпълни в срока това свое задължение, по искане на ответника първоинстанционният съд обезсилва решението. С разпоредбата на чл.297, ал.2 ГПК /отм./ законодателят не е разпоредил обезсилването да се счита станало по закон или да се извършва служебно от съда, а се дава право на ответника в производството по чл.19, ал.3 ЗЗД да поиска от съда да извърши обезсилване. Това означава, че съдът извършва преценка налице ли е неизпълнение от страна на ищците в производството по чл.19, ал.3 ЗЗД.
В случая решаващият извод на въззивния съд за да отхвърли иска по чл.297, ал.2 ГПК /отм./ е основан на установеното по делото, че в съдебното решение по чл.19, ал.3 ЗЗД нито в мотивите, нито в диспозитива е разпоредено купувачите да заплатят дължим остатък от цената, а напротив налице е признание от страна на жалбоподателите, че насрещното задължение е изпълнено със забава и те нямат правен интерес от забавеното плащане. Решението по иска по чл.19, ал.3 ЗЗД не е постановено като условно и в него липсва задължение за купувачите по предварителния договор да изпълнят свое насрещно задължение по заплащане остатъка от цената, тъй като към момента на подаване на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД сумата е била внесена изцяло, макар и със закъснение. В този смисъл цитираната от жалбоподателите практика е неотносима към настоящия случай, тъй като за ищците по иска по чл.19, ал.3 ЗЗД не е възникнало задължение да изплатят остатъка от цената в размер на 350 /деноминирани/ лв. в срока по чл.297, ал.1 ГПК /отм./.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивно решение № 191 от 19.03.2008 год. по гр.д. № 71/2007 год. на Плевенския окръжен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 191 от 19.03.2008 год. по гр.д. № 71/2007 год. на Плевенския окръжен съд по касационната жалба на В. С. М. и М. А. М. и двамата от гр. П., подадена от пълномощника им адв. М. К.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :