О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
София, 11.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 18.12.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 708 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на адв. К, в качеството му на процесуален представител на Г. В. С., като непълнолетна, действаща лично и със с. на майка си Г, против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 370 от 27.04.2009 год., постановено по гр.д. № 679/2009 год., в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 21. 12. 2008 год. по гр.д. № 1388/2007 год. и е отхвърлен като неоснователен предявения срещу З. ”Б”АД иск, основан на чл.226, ал.1КЗ, във вр. с чл.52 ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинените на ищцата, в резултат на пътно- транспортно произшествие от 27.02.2007 год. неимуществени вреди за разликата от 40 000 лв. до пълния размер на исковата сума от 50 000 лв., т.е. за разликата от 10 000 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснато нарушение на материалния закон-чл.52 ЗЗД, поради което и на осн. чл.281,т.3 ГПК се иска отмяната му и решаване на спора по същество от касационната инстанция.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК достъпът до касационно обжалване е обоснован с наличие на предпоставките на чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Касаторът, макар и в известна степен бланкетно твърди, че даденото от въззивната инстанция разрешение на обусловилия крайния правен резултат по делото въпрос на материалното право, свързан с приложението на чл.52 ЗЗД и предпоставките за определяне на справедливо обезщетение за причинени на пострадалия при ПТП неимуществени реди е в противоречие с трайно установената в тази насока практика на ВКС, като същевременно същият се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по см. на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила както по допустимостта на касационното обжалване, така и по същество на въведените касационни основания.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана страна, имаща правен интерес от предприетото процесуално действие и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение в частта му, предмет на подадената касационна жалба, въззивният съд е приел за доказано наличието на виновно предизвикано на 27.02.2007 год. от водача на микробус „Ф” с ДК № С* С. Ф. пътно -транспортно произшествие в гр. С., в участъка на кръстовището между бул.”Ботевградско шосе” и ул.”Р”, в резултат на което на 11 годишната пешеходка Г. С. , пресичала на зелен светлинен сигнал пътното платно, са причинени множество телесни травми, по повод на които същата е претърпяла и търпи значителни болки и страдания. Обстоятелството, че към момента на осъщественото пътно – транспортно произшествие гражданската отговорност на виновния за същото водач на моторно превозно средство е била валидно застрахована в ответното АД по застраховка „Гражданска отговорност”, според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, е достатъчно, за да бъде ангажирана чрез пряк иск на увреденото лице гаранционно- обезпечителната отговорност на застрахователя за обезщетяване причинените на последното неимуществени вреди.
Въз основа на заключенията на изслушаните и приети в хода на делото съдебно -медицински експертизи въззивният съд е установил продължителността на проведеното лечение, интензитета на претърпените от пострадалата болки и страдания, евентуалните, със значителна степен на вероятност, бъдещи усложнения, които, в следствие на нанесените на последната множество черепно- мозъчни травми от ПТП, биха могли да се изразят във формата на епилептични прояви, като в съответствие с тези данни е счел, че в случая сумата 40 000 лв. би била справедливо, по смисъла на чл.52 ЗЗД, обезщетение и е уважил предявения иск, основан на чл.226 КЗ до размера на горепосочената сума.
Следователно изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, позволява да се изгради правен извод, че поставеният от касатора материалноправен въпрос, като специфичен и значим за крайния изход на делото попада в обсега на чл.280, ал.1 ГПК , с което основната, главна предпоставка за допускане на исканото касационно обжалване е налице.
Същевременно обстоятелството, че при определяне размера на дължимото обезщетение Софийски апелативен съд в недостатъчна степен, предвид възрастта на пострадалата и дадените с висока степен на вероятност прогнози за бъдещо усложнение в здравословното и състояние, е съобразил съдържащите се в ППВС № 4/68 год. задължителни за съдилищата разяснения относно критериите, въз основа на които същото следва да бъде конкретизирано, за да съответства на принципа за справедливост, установен с чл.52 ЗЗД, обуславя основателност на твърдяното противоречие по см. на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК- допълнителна предпоставка за допускане на касационния контрол.
Що се касае до второто визирано от касатора основание за селекция на касационните жалби по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, то в случая – отсъства.
Самото наличие на задължителна съдебна практика на ВКС по поставения правен въпрос, на която страната се позовава, при липсата на доказателства, че се налага изоставянето и, за да бъде дадено различно от възприетото с нея тълкуване на законовото правило за справедливо обезщетяване, изключва значението на същия за точното прилагане на закона и за развитие на правото по вложения от законодателя смисъл. Отделен в тази вр. остава въпросът, че в изложението на касатора въобще и отсъства и аргументация в тази насока, което изискване бланкетното възпроизвеждане текста на закона, не покрива.
Водим от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 370 от 27.04.2009 год., по гр. д. № 679/2009 год., в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения срещу З. ”Б” АД иск за заплащане на обезщетение за претърпените от Г. В. С. неимуществени вреди за разликата над сумата 40 000 лв. до пълния размер на исковата претенция от 50 000 лв., т.е. за разликата от 10 000 лв./ десет хиляди лева/.
ДА СЕ докладва делото на председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните, тъй като ищцата не дължи държавна такса по силата на постановеното от СГС разпореждане от 25.04.2007 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: