О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№134
София.18.12.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 15 декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Ценка Георгиева
Бойка Ташева
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 4525/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. К. от гр. Б., подадена от пълномощника му адв. Т, срещу въззивното решение на Софийски окръжен съд, № 490 от 07.07.2008г. по в.гр.д. № 272/2008г. с което е прието, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът Н. К. и е предоставено ползването на семейното жилище на съпругата Д. И. К..
Ответницата Д. И. К. от гр. Б. в представения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК от пълномощника й адв. Л писмен отговор моли решението да не се допуска до касационно обжалване, а ако се допусне да се остави в сила.
Върховният касационен съд, състав на второ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, второ г. о., взе предвид следното:
За да приеме, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът Н. К. , въззивният съд е приел, че същият проявявал необоснована ревност и грубост към съпругата си, малтретирал я физически и я тормозел психически. След употреба на алкохол я гонел, биел и й се заканвал. Това негово поведение е създало отчуждение между съпрузите и е причина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Тази фактическа обстановка съдът е приел за установена въз основа на показанията на свидетелите К, К. и П. , както и на останалите свидетели, чиито показания са непротиворечиви и последователни. Показанията на св. К, която е дъщеря на страните по делото, съдът е преценил съгласно разпоредбата на чл. 136 ГПК /отм./ и им е дал вяра, тъй като се подкрепят от показанията на останалите свидетели.
Относно семейното жилище, представляващо тристаен апартамент в гр. Б., съдът е приел, че същото е реално неподеляемо и поради нетърпимост на отношенията между съпрузите, същото не би могло да се ползва съвместно от двамата. Поради това и съобразно приетото, че вина за прекратяването на брака има съпругът, съдът е предоставил ползването на семейното жилище на съпругата.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът Н. К. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Излага съображения, че съществените въпроси за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и за предоставянето ползването на семейното жилище са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Развива доводи за необоснованост на изводите на съда и за нарушение на чл. 136 ГПК /отм./.
Върховният касационен съд намира, че не е налице соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Същественият процесуалноправен въпрос за преценяването на показанията на дъщерята на страните по делото съгласно разпоредбата на чл. 136 ГПК /отм./ е решен от съда съобразно съдебната практика. В съответствие с процесуалното правило на чл. 136 ГПК /отм./ съдът е обсъдил показанията на св. К във връзка с останалите доказателства по делото. Изложил е съображения относно показанията на всички свидетели – кои от тях съдържат относими към спора обстоятелства и кои не, дали свидетелите имат непосредствени впечатления от отношенията между съпрузите или не. Поставеният от касатора въпрос не е решаван противоречиво от съдилищата поради различно тълкуване на правната норма и поради това не се нуждае от тълкуване, което би допринесло за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Относно въпроса за предоставяне ползването на семейното жилище съобразно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 СК и съдебната практика съдът е взел предвид вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, както и нетърпимите отношения между съпрузите. По този въпрос също не е налице необходимост от тълкуване с оглед уеднаквяване на съдебната практика и юриспруденциалното развитие на правото.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски окръжен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски окръжен съд, № 490 от 07.07.2008г. по в.гр.д. № 272/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: