ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 134
гр. София, 29.12. 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 4986 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. А. Д. срещу решение от 22.05.2003 г. по гр. д. № 73/08 г. на Окръжен съд гр. М.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК е постъпил отговор от “В” О. гр. М., който оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение от 13.12.2005 г. по гр. д. № 580/05 г. на Районен съд гр. М., с което е уважен иск за собственост на “В” О. срещу Г. Д. , за предаване на част от владението на апартамент № 34 в ЖК “П” бл. 33 вх. “д” в гр. М..
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се твърди че съществения материалноправен въпрос е за доказване елементите от фактическия състав на чл. 108 ЗС. Посочени са основания за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не са налице сочените основания за допустимост на касационната жалба по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. При формулиране на това основание законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с актове на нормативно тълкуване. Тъй като такава практика на ВКС не се сочи, не е налице посоченото от касатора основание за обжалване.
В хипотезата за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с влезли в сила решения от други съдилища по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос, което налага обжалваното решение да бъде съпоставено със сочената съдебна прикрита. За да приеме че искът за собственост е основателен, въззивният съд е приел че ищецът се легитимира като собственик на имота по силата на акт за преобразуване на държавната фирма в търговско дружество. Имотът се държи от ответника без основание. Той бил настанен в апартамента през 1981 г. През 1987 г. била издадена заповед по чл. 37 ал. 2 вр. с чл. 36 т. 7 ЗНО да освободи жилището след предоставяне на друго такова под наем. Правата му на наемател обаче отпаднали без дружеството да има задължение да му посочи друго такова с отмяна разпоредбите на ЗНО. Посоченото в изложението решение № 2* от 13.10.1960 г. по гр. д. № 3461/60 г. на ВС І ГО е неотносимо към спора, тъй като в него е прието, че искът по чл. 108 ЗС е неоснователен когато ответникът не държи вещта. В случая не се спори че ответникът е държател на имота, поради което не е налице противоречие между двете решения. Няма противоречие на процесното решение и с решение № 600 от 12.04.1962 г. по гр. д. № 379/62 г. на ВС І ГО. В него е прието, че е недопустимо да се предяви иск за опразване заедно с иск по чл. 108 ЗС за неправомерно заети помещения които са в процес на разпределение. Не се касае за тълкуване на закона по различен начин, а за преценка на конкретни факти.
Касаторът сочи като основание за обжалване и критерия по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, но липсват мотиви с които се обосновава това основание за обжалване, поради което ВКС не може да се произнесе дали то е налице.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.05.2003 г. по гр. д. № 73/08 г. на Окръжен съд гр. М..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: