О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
София, 16.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 14 февруари 2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 560/2011 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. П. К. като пълномощник на Д. М. – Б. и С. Б. Т. против решението на Софийски градски съд, постановено на 10.02.2011 г. по гр.д. № 8891/09 г. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Твърди се, че въззивният съд не е изложил свои мотиви по спора, основал е решението си на съдебно – техническа експертиза, която се е произнесла по въпроси, които не са били възложени от съда и не се е съобразил с изискването да разпредели ползуването на дворното място по начин, който да не нарушава правата на касаторите и да осигурява удобното ползуване на съсобствения недвижим имот.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите сочат, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика по приложението на чл. 111, чл. 157 и чл. 157б ГПК/ отм./, както и по въпроса относно критериите, от които следва да се ръководят съдилищата при разрешаване на спорове по чл. 32 ЗС. Позовават се на решение № 2375 от 22.07.1981 г. по гр.д. № 1861/81 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 1340 от 12.11.2008 г. по гр.д. № 5740/07 г. на ВКС, V г.о., решение № 88 от 17.02.2010 г. по гр.д. № 3296/08 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 1243 от 16.01.2009 г. по гр.д. № 3931/07 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 1344 от 05.12.2008 г. по гр.д. № 4445/07 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 114 от 23.11.1985 г. по гр.д. № 68/85 г. на ОСГК и др.
Ответниците по касация Ф. М. П. и Ф. Р. Ж. не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно наличието на основания за касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено на 13.01.2010 г. по гр.д. № 30321/07 г., с което на основание чл. 32 ЗС е разпределено ползуването на дворно място, находящо се в [населено място], м. ”О. – М.”, [улица], съставляващо УПИ V-973 от кв. 66 по плана на [населено място],[жк], цялото с площ от 445 кв.м между Д. А. М. – Б., С. Б. Т., Ф. Р. Ж. и Ф. М. П. съобразно пояснително приложение № 3 към допълнителното заключение на в.л. Ст. К./ л. 103 от делото/, като на Д. М. – Б. и С. Б. Т. е предоставен за ползуване в общ дял дял І от приложението, а на Ф. Р. Ж. и на Ф. М. П.- дял ІІ. Установено е по делото, че Д. Б. е собственик на втория етаж от построената в имота жилищна сграда, Ф. Ж. е собственик на първия етаж, а двамата са съсобственици при равни права на таванското жилище. При придобиване на собствеността върху посочените жилищни обекти двамата са придобили и съответни идеални части от дворното място, които за Д. Б. възлизат общо на 51.345%, а за Ф. Ж. – 48.655%. С. Б. Т. и Ф. М. П. са си запазили ограничено вещно право на ползуване върху тези имоти. По делото е била назначена съдебно – техническа експертиза, която е предложила вариант за разпределяне ползуването на дворното място. Заключението е било оспорено в проведеното на 03.11.2009 г. в присъствието на пълномощника на ищцата и по искане на ответника М. съдът е поставил допълнителна задача на вещото лице да даде друг вариант за разпределяне ползуването на дворното място, като е дал възможност на ответника с писмена молба да конкретизира задачата. Заключението на вещото лице е представено на 04.12.2009 г. Към него са приложени още два варианта/ пояснително приложение № 3 и № 4/ за разпределяне ползуването на дворното място. Същото е прието в проведеното на 14.12.2009 г. и е оспорено от пълномощника на ищцата по съображения, изложени в писмена молба. Страните не са направили други доказателствени искания и делото е прието за решаване.
Първоинстанционният съд е приел, че ползуването на дрорното място следва да се разпредели по пояснително приложение № 3, като се е мотивирал с това, че този вариант отговаря на правата на съсобствениците в дворното място, осигурява им достъп до жилищата и складовите помещения към тях, има излаз на улица, предвижда около сградата терен за общо ползуване, чиято широчина дава възможност за извършване на ремонтни дейности по сградата, удовлетворява искането на ищцата Д. Б. за ползуване на част от дворното място откъм [улица]. За разлика от него, вариант І не предвижда дворно място за общо ползуване около част от сградата за извършване на ремонти по фасадата или прозорците.
Във връзка с формулираните в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси жалбоподателите не сочат и не се позовават на съдебни актове на ВКС, съставляващи задължителна съдебна практика /постановления на Пленума на ВС, тълкувателни решения на ОСГК или решения по чл. 290 ГПК/, което изключва наличието на основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Представените съдебни решения, постановени по реда на ГПК/ отм./, са от значение за преценката на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Това основание не е налице по отношение на поставения в изложението процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на чл. 111, чл. 157 и чл. 157б ГПК/ отм./. В решение № 2375 от 22.07.1981 г. по гр.д. № 1861/81 г. е прието, че съдът не може да основава решението си на доказателства, които не са допуснати по съответния ред в състезателното производство. Т. в решението хипотеза касае постановяване на решение въз основа на показанията на свидетел, който не е бил поискан и допуснат до разпит с определение на инстанцията по същество. Решение № 1340 от 12.11.2008 г. по гр.д. № 5740/07 г. разглежда случай, при който страната е направила искане за допускане на експертиза, по което съдът не се е произнесъл и е направен извод, че е допуснато нарушение на чл. 111 ГПК/ отм./, което е съществено, тъй като страната е била лишена от възможността да докаже твърденията си. В решение № 1243 от 16.01.2009 г. по гр.д. № 3931/07 г. е посочено, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не е поставил като предмет на експертизата изясняването на релевантни за спора факти и не е преценил заключението на вещото лице с оглед останалите събрани по делото доказателства. Нито една от тези хипотези не е налице по настоящото дело. Не кореспондират с данните по делото твърденията на жалбоподателите, че допълнителната съдебно – техническа експертиза не е била назначена от съда по предвидения за това ред. В проведеното на 03.11.2009 г. съдебно заседание, на което е изслушано първоначалното заключение на експертизата, ответникът М. е направил искане за назначаване на допълнителна такава, която да даде вариант за разпределяне ползуването на дворното място, като предвиди място за общо ползуване около къщата, което да е по- голямо от предвиденото по първоначалното заключение. С протоколно определение от същата дата съдът е поставил допълнителна задача на вещото лице да изготви друг вариант за ползуване на дворното място, така както е поискано от ответника, определил е депозит за вещото лице и срок за внасянето му. В изпълнение на тази задача е представеното от вещото лице пояснително приложение № 3, което съдът е възприел и по което е разпределил ползуването на съсобственото дворно място. Пълномощникът на жалбоподателите е оспорил с писмена молба допълнителното заключение, като е поддържал, че увеличението на терена за общо ползуване около сградата на 1.50 м ще увреди интересите на ищцата, но нито в това заседание, нито пред въззивната инстанция е направил искане за назначаване на нова експертиза. Константната е съдебната практика, че съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а следва да го обсъди с останалите доказателства по делото, както и че когато отхвърля едно, а възприема друго заключение, следва да мотивира становището си. В случая това е сторено, поради което въззивният съд не е процедирал в противоречие със съдебната практика по приложението на чл. 157, ал.3 ГПК/ отм./.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и по фармулирания от касаторите материалноправен въпрос за критериите, от които следва да се ръководят съдилищата при разрешаване на спорове по чл. 32 ЗС. В решение № 1344 от 05.12.2008 г. по гр.д. № 4445/07 г. на В., ІV г.о., е посочено, че при разпределение ползуването на съсобственото дворно място следва да се имат предвид квотите на съсобственост, заетата площ от постройки, които са индивидуална собственост, както и извършените от страните подобрения. Въззивното решение е съобразено с тази практика. Следва да се посочи, че въззивното производство се е развило по реда на ГПК/ отм./ и жалбоподателите, в случай, че изготвените от вещото лице варианти за разпределяне ползуването на дворното място, не са били съобразени с намиращите се в имота трайни насаждения и разположението на балконите на сградата, са могли да поискат допускане на нова експертиза, която да вземе предвид тези обстоятелства.
Основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е наведено формално, без да са формулирани конкретни правни въпроси, свързани с предмета на делото и обусловили изхода по него, които според касаторите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което по него настоящата инстанция не дължи произнасяне.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, постановено на 10.02.2011 г. по гр.д. № 8891/09 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: