ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 134
София, 05.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 600/ 2008 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Т” О. – гр. П. срещу Решение № 404 от 10.VІІ.2008 г. по гр.д. № 653/ 2006 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение № 150 от 27.VІ.2006 г. по т.д. № 535/ 2004 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от “Т” О. – гр. П. срещу О. Р. – гр. Р. иск за сумата 11 000 лв. – част от сумата 1 062 027 лв. – обезщетение за построената в УПИ *, в кв. 62 по плана на гр. Р. сграда, предвидена като П. дом на ДСО ”Р”, с оплакване за неправилност и необоснованост на решението.
Жалбоподателят в писмено Изложение сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, сочи практика на съдилищата за правата на владелеца за извършени подобрения в чужд имот: т.9 от Постановление на ПлВС №1/1979 г., Постановление № 6/ 1974 г. на ПлВС, решения на състави на ВКС: Решение № 875/ 31.VІІ.2000 г. по гр.д. № 2283/ 1999 г. на ВС и Решение № 2527/ 20.І.2005 г. по гр.д. 2247/ 2003 г. и Решение на Бургаски апелативен съд № 65/ 17.VІ.2005 г. по т.д. № 122/ 2004 г. Жалбоподателят счита, че също така се касае за съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, решаването на който е от значение за точното прилагане на закона, като с обжалваното решение са пренебрегнати разпоредбите на процесуалния закон, решението противоречи на практиката, и на материалния закон, и засяга голям кръг обществени интереси – тези на добросъвестните подобрители в чужд имот.
Ответникът по касационната жалба О. Р. – гр. Р. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение, с което е отхвърлен осъдителен частичен иск за подобрения в чужд имот, като обжалваемият интерес по делото във въззивната инстанция не е до 1000 лв. и затова приема, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят не е изложил кой е същественият материално – правен и процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд. Този материалноправен въпрос с оглед данните по делото, е: има ли право на вземане за извършени подобрения в чужд имот правен субект, който няма качеството на добросъвестен владелец, който въпрос е съществен, тъй като от него зависи изходът на делото.
За да отхвърли иска, предявен като частичен, за заплащане на изпълнено от праводателя на ищеца частично строителство на сграда, предвидена за П. дом на ДСО ”Р”, въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение по гр.д. № 2624/ 2002 г. на ВКС, е отхвърлен установителният иск за собственост на ищеца върху дворно място от 1590 кв.м., съставляващо парцел **** в кв. 62 по плана на гр. Р. и построената незавършена сграда, тъй като теренът не е отчуждаван по реда на чл. 63 и 64 ЗТСУ в полза на държавата и не е отстъпено право на строеж в полза на ДСО ”Р” по предвидения в закона към онзи момент ред. Съдът е изложил, че затова ищецът не може да се легитимира като подобрител в чужд имот и да иска на основание чл. 72 ЗС сумата, с която се е увеличила стойността на имота. Направен е извод, че към 17.ІХ.1991 г. имотът е бил отреден за обществено мероприятие – културен профсъюзен дом, предназначен за задоволяване на културните нужди на населението – затова е станал общинска собственост, на основание §7 т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, като развиването на културна дейност, за каквито нужди е бил предназначен теренът, съгласно уличнорегулационния и застроителен план и даденото строително разрешение, е дейност, която се развива от общините и обществените организации с нестопанска цел и че чл.17а от ЗППДОП е с цел да се създадат вещни права в полза на търговското дружество само за онези обекти, необходими за извършване на стопанска дейност, свързана с предмета на дейност на търговското дружество.
Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е неоснователно. Въззивният съд се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос за правата на подобрител на чужд имот, който няма качество на добросъвестен владелец. Претенцията на ищеца е за подобрения, извършени от добросъвестен владелец. Въз основа на установените факти по делото, съдът е направил извод, че не се касае за добросъвестен владелец, затова е отхвърлил иска по чл. 72 ЗС – праводателят на ищеца е строил сграда в чужд имот, която не е с предназначение за извършваната от него стопанска дейност, а за дейността на профсъюзната организация, следователно не е строил за себе си, а за другиго, за собственика на мястото, няма качество на добросъвестен владелец и не може да претендира за подобрения по чл. 72 ал. 1 ЗС. Неоснователно жалбоподателят се позовава на практика на ВКС, която се отнася за подобрения, извършени от добросъвестен владелец и която в случая няма приложение – т.9 от Постановление на ПлВС №1/1979 г., Постановление № 6/ 1974 г. на Пл ВСи решения на състави на ВКС: Решение № 875/ 31.VІІ.2000 г. по гр.д. № 2283/ 1999 г. на ВС и Решение № 2527/ 20.І.2005 г. по гр.д. 2247/ 2003 г.
С оглед изложеното не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Изложеното от жалбоподателя основание, че “решението на съществения правен въпрос е от значение за точното прилагане а закона” не съставлява основание по чл. 280 чл. 1 т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите, когато съдилищата изоставят едно тълкуване, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай.
Затова Върховният касационен съд, ТК, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 404 от 10.VІІ.2008 г. по гр.д. № 653/ 2006 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: