1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1340
гр.София, 28.11.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5676 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№7592/01.08.2014г. подадена от [фирма] – [населено място], чрез адв.С. А., срещу въззивно решение №72/04.06.2014г., постановено по възз.гр.д.№150/ 2014г. на Окръжен съд – Велико Търново, в частта му, с която е отменено решение №23/09.01.2014г. по гр.д.№2876/2013г. на РС – Велико Търново и вместо това са уважени исковете на Х. К. Д. по чл.344 ал.1 т.1, т. 2 и т.3 от КТ.
В касационната жалба се поддържат доводи, че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се иска касационното обжалване да бъде допуснато в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по процесуалноправни въпроси от различен характер, формулирани в по девет точки. Представени са копия от решения на състави на ВКС по реда на чл.290 ГПК и ТР№1/2013г. на ОСГТК, в противоречие с които се твърди, че е постановено въззивното решение по някои от изведените въпроси.
Ответната страна по жалбата в писмен отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационния контрол.
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице условия за селектиране на касационната жалба.
За да уважи предявените от Х. Д. искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца е незаконно на заявените в исковата молба основания. Посочено е, работодателят, чиято е доказателствената тежест, не е установил в процеса по несъмнен начин липсата на качества у ищеца за ефективно изпълнение на работата. Прието е, че трите елемента на основанието по чл. 328 ал. 1 т. 5 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение – липса на качества на работника или служителя, неефективно изпълнение на работата и причинна връзка между тях – не са доказани от страна на работодателя. След анализ на длъжностната характеристика за заеманата от Д. длъжност, събраните писмени доказателства и свидетелските показания, съдът е приел, че не е установена обективна липса на качества у ищеца като едно трайно състояние, имащо за последица неспособност да изпълнява резултатно възложената му трудова функция. Съдът е обсъдил свидетелските показания поотделно и в съвкупност с останалите писмени доказателства по делото, като е направил извод, че единствено показанията на прекия началник на ищеца са в подкрепа на мотивите на уволнителната заповед, съдържащи подробно описание на липсващите на служителя качества за ефективно изпълнение на работата. Предвид изолираността на тези показания, те не са кредитирани. В тази връзка, съдът е отчел факта, че по-ниското ниво на продажби на предлагания от дружеството продукт /тежко-товарни камиони/ за периода 2010г.-2012г. не може да обоснове автоматично извод за липса на качества у служителя. Посочено е, че Д. работи в ответното дружество от 2007г., като намалелият брой продажби през последните една-две години е резултат и на променената /и нестабилна/ финансово-икономическа обстановка в страната. При липсата на данни за осъществени продажби в съпоставими региони, с този, в който е работел ищецът, е направен извод, че не е доказано по-заниженият резултат в работата на Д., да се дължи на обективната липса на качествата, изброени в уволнителната заповед. В заключение е прието, че не се установява незадоволително равнище на справяне с работата, тъй като не са доказани конкретни факти и обстоятелства, сочещи на трайна липса на делови и професионални качества у ищеца за ефективно изпълнение на трудовата му функция. Поради това, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал. 1 т. 5 КТ, е счетена за незаконосъобразна и са уважени исковете по чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като сочените основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК не се установяват.
В. решение не противоречи, а съответства на практиката на ВКС, създадена по приложението на чл.328 ал.1 т.5 КТ. Константно е разбирането, изразено в редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, че основанието по чл. 328 ал.1 т. 5 от КТ е безвиновно – изисква се обективна липса на качества за ефективно изпълнение на работата, която може да се дължи на недостатъчна образованост и подготовка, на липса на опит или природни дадености /схватливост, концентрация, сръчност, комуникативност и пр./. Наличието на посоченото основание за уволнение във всеки отделен случай се преценява конкретно и с оглед изискванията на възложената на работника или служителя трудова функция. Липсата на качества трябва да е трайно за работника състояние /т.е., проявило се в един достатъчно продължителен период от време/, а не моментна и инцидентна проява на несправяне с работата, като в резултат на тази липса той не изпълнява или изпълнява лошо, неточно, частично трудовите си задължения. Обективно неизправното състояние на трудовото правоотношение е нетърпимо за работодателя, поради което за него възниква правото да прекрати трудовата връзка. Това по настоящото дело е възприел и въззивният съд. В трайната си практика по новия и по отменения ГПК /Решение № 306/18.05.2010 г. по гр. д. № 1730/09 г. ІІІ г. о., Решение № 483/13.10.2009 г. по гр. д. № 5084/2008 г. ІІ г. о., Решение № 101/2010 г. по гр. д № 4035/2008 г. ІV г.о., Решение № 301/2011 по гр. д № 531/2010 г. ІV г.о. и Решение № 425/2011 по гр. д № 1966/2010 г. ІV г.о./ ВКС е приел, че законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото по-горе основание изисква, освен задължението на работодателя да посочи и докаже точно какви качества, необходими за ефективно изпълнение на възложената работа липсват, но и същите да са в причинна връзка с неизпълнението на конкретни трудови задължения. Нито един от изводите на състава на въззивния съд в обжалваното решение не противоречи на приетото в цитираните решения на ВКС. Поради това следва да се приеме, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос, който може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване е само този, отговорът на който обуславя въззивното решение. В конкретния случай въпросите за – доказателствената тежест при оспорване на частен свидетелстващ документ; за „начина, по който съдът следва да извърши анализ на свидетелските показания”; за „начина на снемане самоличността на свидетел”; в кои случаи неефективното изпълнение на трудовите функции не може да съставлява основание за уволнение по чл.328 ал.1 т.5 КТ; за „правното значение на писмените защити, когато в тях за първи път се излагат фактически и правни твърдения на страната” – тези въпроси не са били предмет на разглеждане нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство, по тях съдът не се е произнасял и същите не са обусловили правната му воля. Поради това няма никакво значение дали така формулираните въпроси са решени в противоречие със задължителната съдебна практика, или са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото / каквото е второто изтъкнато основание за касационен контрол/. Развитите в изложението на страната оплаквания се отнасят до изводите на съда, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е незаконосъобразно, тъй като работодателят, чиято е доказателствената тежест да установи наличието на предпоставките по чл.328 ал.1 т.5 КТ, не е доказал обективната липса на качества на служителя си, отразени в мотивите на заповедта за уволнение. Множеството въпроси отразяват становището на касатора за необоснованост на изводите на съда, като по същество се оспорва извършената преценка на събраните по делото доказателства, но не е релевиран правен проблем с характеристиките по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. Доводите, свързани с правилността на въззивното решение, са основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК, но не са от значение в производството по чл.288 ГПК. Приложените от жалбоподателя решения на ВКС също не водят до различен извод.
Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № №72/04.06.2014г., постановено по възз.гр.д.№150/ 2014г. на Окръжен съд – Велико Търново, в атакуваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.