3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1341
С., 22.12. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на десети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4738/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – клон „Долни Д.” представлявано от управителя В. Е. чрез адв. С. А. Адвокатски колектив [населено място] против въззивно решение № 64 от 18.06.2014г. по в. гр. дело № 115/2014г. на Търговищки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 42 от 03.04.2014г. по гр. дело № 5/2014г. на Поповски районен съд, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на И. С. И. извършено със заповед № 15 от 08.11.2013г. на Управителя на [фирма] – клон „Долни Д.”, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „техник земеделие – ръководител Х. П.” и [фирма] – клон „Долни Д.” е осъден да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 3344,16 лв. за периода 08.11.2013г.-11.03.2014г., със законните последици.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че въпросът относно обстоятелството ръководна ли е била длъжността, която е заемал ищецът с обжалваното решение е разрешен в противоречие със съдебната практика на ВКС. Позовава се на съдебно решение по гр. дело № 1621/2009г. на ВКС, трето г. о., без да го представя. Цитирани са и решения по гр. дело 2096/2003г., трето г. о., ВКС и гр. дело № 3624/2007г., четвърто г. о., ВКС, без да са представени. Счита, че въпросът за приложението на чл. §1, т. 3 ДР на КТ е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът И. С. И. чрез пълномощник адв. Р. К. оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че относно понятието „ръководство на предприятието” има установена съдебна практика на ВКС, с която обжалваното решение е съобразено. Цитира решение по гр. дело № 1621/2009г. на трето г. о. на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос е относим към предмета на делото и решаващите изводи на съда за изхода на спора, но с обжалваното решение не е разрешен в противоречие със съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 328, ал. 2 КТ, вр. § 1, т. 3 ДР КТ.
Жалбоподателят се позовава на съдебно решение по гр. дело № 1621/2009г. на ВКС, трето г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, с което е прието, че характерът на длъжността като ръководна се определя от длъжностната характеристика, а не от определянето й като ръководна по Единния класификатор на длъжностите. С обжалваното решение съдът не се е отклонил от посочената съдебна практика. Изводите на съда дали длъжността заемана от ищеца носи характеристиките на служител от „ръководството на предприятието” са направени при обсъждане трудовата му функция възложена с длъжностната характеристика. Съдът не е отрекъл наличието на известни ръководни функции, но с оглед включените правомощия за заеманата длъжност, те са прецени като ограничени и обсъдени в контекст на смисъла и целите на чл. 328, ал. 2 ГПК като основание за прекратяване на трудовото правоотношение – ръководителят на предприятието да формира свой управленски екип, който да определя политиките на развитие на предприятието и да взема важните решения за постигане целите и задачите на дружеството са възприети, че по – скоро имат изпълнителски характер. Посочено е, че с оглед правомощията за заеманата от ищеца длъжност, той нито определя, нито влияе върху решенията свързани с управленските политики на предприятието, а само информира работещите в неговия район за решенията взети на по -високо ниво в управлението и координира действията си с останалите участъци. В този смисъл съдът още е посочил, че с правата по чл. 328, ал. 2 КТ не следва да се злоупотребява като се прилагат и по отношение на най – ниско разположения състав на дружеството, който има известни ръководни функции. В решение по гр. дело № 582/2012г. на ВКС, трето г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК изрично се сочи, че при уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ, във всеки конкретен случай съдът следва да преценява дали заеманата от уволнения служител длъжност е ръководна като се съобразяват данните по делото относно съдържанието на трудовите функции съобразно длъжностната характеристика и мястото на длъжността в йерархията, независимо от наименованието на длъжността.
В изложението жалбоподателят цитира две съдебни решения на ВКС по гр. дело 3624/2007г., четвърто г. о., и гр. дело № 2096/2003г., трето г. о., които нямат задължителен характер, но приетото в същите е в потвърждение на съдебна практика на ВКС със задължителен характер.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, нито основание по т. 3 на цитираната разпоредба, при липса на съображения относно необходимост за промяна на установената съдебна практика.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 64 от 18.06.2014г. по в. гр. дело № 115/2014г. на Търговищки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ