5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1341
София, 25.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3842 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. С. И. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Е. П., против въззивното решение № 517 от 17 март 2015 г., постановено по гр.д. № 4337 по описа на апелативния съд в гр. София за 2014 г. в частта му, с която е отменено решение № 3898 от 31май 2014 г., постановено по гр.д. № 13614 по описа на Софийския градски съд за 2010 г. в частта му за отхвърляне до ? ид.ч. на предявен от А. И. Г. от [населено място] срещу майка му Е. И., В. В. И., и М. В. И. – тримата от [населено място], иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД и вместо него е признат за недействителен по отношение на И. договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10 април 2009 г. за ? ид.ч. от имот в [населено място], и в тежест на касаторката са определени разноски.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорва се изводът на съда, че ищецът притежава качеството на кредитор по ликвидно и изискуемо парично вземане към касаторката в момента, когато тя и съпругът й В. И. прехвърлят имота на М. И., тъй като в договора за заем няма данни за реално предаване на заетата сума и за начина на това предаване. За невярно е посочено виждането, че вземането на Г. не би съществувало, само ако е отречено със сила на пресъдено нещо, тъй като ищецът се позовава на частен документ, нямащ материална доказателствена сила, и се поддържа становището на първата инстанция, че не съществувала категорична доказаност на предаването на паричната сума, както и за реалното наличие на сумата от 430000 лева у касаторката. Като неправилен се сочи изводът на съда за увреждащото действие на процесната сделка,тъй като тя е възмездна и така имуществото на касаторката не само не се намалило, а се е увеличило с получаването на продажната цена, а и ищецът не е доказал, че е предприел действия по събиране на заетата сума. Сделката не затруднява, а дори улеснява събирането на дължимите пари. Сочи се, че М. И. не е знаел за задълженията, поети от майка му, а и ищецът е задлъжнял с дългове в Германия и не бива да му се прехвърлят нови имоти след като е получил от родителите си апартамент, вила и кола. Съдът не е изследвал всички доказателства по делото и доводите на страните. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа искане за допускането му в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът М. В. И. от [населено място] чрез особения си представител адв. Д. Х., в отговор на жалбата заема становище за нейната допустимост и основателност.
Ответникът А. И. Г. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Ц. П., в отговор на касационната жалба оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване, а по същество приема въззивното решение в обжалваната му част за правилно.
Ответникът В. В. И. от [населено място] не взема становище по жалбата.
Въззивният съд съобразява представен договор за заем от 9 март 2009 г., според който ищецът Г. предоставил в заем на майка си ответницата И. сумата от 430 хиляди лева, при предаване на сумата „днес” в момента на подписване на договора, със срок за връщане на сумата от един месец. С нотариален акт от 10 април 2009 г. ответницата И. и вторият й съпруг продали на сина от втория брак М. И. няколко имота съпружеска имуществена общност, между които и процесния имот, който на следващата година е продаден от приобретателя на трети лица. Обсъждането и произнасянето по валидността на договора за заем, сторено от първата инстанция, е прието за съществено процесуално нарушение. Посочено е трайното разбиране в съдебната практика, че основателността на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е предпоставена от наличието на действително вземане, което обаче може да не е ликвидно и изискуемо, както и да не е установено с влязло в сила решение, като пълно и главно доказване на правата по заема кредиторът е длъжен да проведе единствено в случай, че павловият иск е съединен с иск за вземането. Прието е, че е налице накърняване интересите на кредитора, след като длъжникът се е лишил от свое имущество или го е намалил, като не е прието за установено, че получената по сделката парична сума е еквивалент на недвижимия имот, доколкото предмет на разпореждане са били няколко имота. При тяхна тежест на доказване, ответниците не са оборили презумпцията за знание у сина на ответницата.
К. съд приема, че поставените от касаторката въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване, тъй като дадените от въззивния съд разрешения са в съответствие със задължителната съдебна практика.
На първо място се пита кога при наличие на частен документ – договор за заем, се приема, че е възникнало ликвидно и изискуемо вземане на заемодателя в качеството му на кредитор спрямо заемополучателя. Неизменна е съдебната практика, изразена в множество съдебни решения на ВКС (например в решение № 639 по гр.д. № 754/2009 г., ІV г.о.), че кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника, че правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане, без да е необходимо то да е изискуемо или ликвидно, че възникването на това право не е обусловено и от установяване на вземането с влязло в сила решение. Същият принцип е възприет от въззивния съд в настоящия спор, поради което касационният съд приема, че даденото разрешение е напълно в съответствие с трайното разбиране в задължителната съдебна практика, която настоящият съдебен състав не намира за необходимо да отрича или изменя, поради което не се обосновава хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по този въпрос. Освен това при обосновката на искането в тази му част, съображенията на касаторката са насочени не към отговор на изрично поставения въпрос, а към опровергаване извода на съда, че страните са обвързани от валиден договор за заем, което предпоставя друго питане.
Вторият поставен въпрос е дали е налице предпоставката на чл. 135 ЗЗД – увреждане интересите на кредитора, при положение, че имуществото на длъжника не само не се е намалило, но се е увеличило след получаването на продажната цена от продажбата на имотите, чиято отмяна кредиторът – ищец иска. И по този въпрос е установена съдебна практика, съобразена и приложена от въззивния съд в процесния случай, което не подкрепя твърдението на касаторката за налично основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Така в решение № 320 по гр.д. № 1379/2012 г., ІV г.о., ВКС обвързващо се приема, че увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на кредитора. ВКС изрично подчертава, че правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква стойност е то. Тази съдебна практика е напълно възприета и потвърдена и с множество други решения на ВКС. Без каквото и да е значение за случая е подчертаната от касаторката липса на положени усилия от страна на ищеца да се удовлетвори чрез предприемане на принудителни действия по събиране на дълга. Обстоятелството, че касаторката не е била самостоятелен собственик на процесния имот не води до отричане правото на кредитора да предяви иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД с искане за прогласяване по отношение на себе си на сделката като относително недействителна, а се е отразило в обжалваното решение чрез частта на сделката, приета за относително недействителна.
На трето място се пита с какви доказателства може да се обори законовата презумпция на чл. 135, ал. 2 ЗЗД относно „знанието за увреждане” при възмездните сделки, при които лицето, с което длъжникът преговаря, е негов низходящ. По въпроса чия е доказателствената тежест за оборване на законова презумпция по чл. 135, ал. 2 ЗЗД за знание за увреждането, касационният съд се е произнесъл с решение № 120 по гр.д. № 5489/2014 г., ІV г.о. Прието е, че когато договарящият с длъжника е негов съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра, разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД установява предположението, че знанието му се предполага до доказване на противното, и тази оборима законова презумпция обръща тежестта на доказване – в тежест на ответниците е да установят чрез пълно обратно доказване липсата на знание на третото лице за увреждащия характер на сделката. Макар това обвързващо тълкуване да не дава директен отговор на последния въпрос на касаторката, то е ясно, че отговорът се подчинява на общия подход за оборване на законова презумпция – с всички допустими доказателствени средства, но с вече указаното по-горе условие на пълно обратно доказване. От заявените от касаторката съображения обаче става ясно, че поставеният въпрос е формално заявен, а всъщност се цели оборване изводите на съда по депозираните свидетелски доказания за знанието на ответника М. И.. Правен въпрос за цененето на доказателства не се поставя, поради което и последният от поставените от касаторката въпроси не обосновава допускане на касационното обжалване на поддържаното от нея основание.
К. съд приема, че следва да върне делото на въззивния съд за преценка при условията на чл. 247 ГПК на постановения диспозитив в частта му за признаване за установена недействителността на сделката, записана като призната за недействителна спрямо ответниците по иска.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 517 от 17 март 2015 г., постановено по гр.д. № 4337 по описа на апелативния съд в гр. София за 2014 г. в обжалваната му част.
ВРЪЩА делото на въззивния съд за преценка при условията на чл. 247 ГПК на постановения диспозитив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: